Определение № 6551 от 10.06.2024, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6551 гр. Варна, 10.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110115702 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 32763/22.04.2024 г., подадена от В. К. Д. и Е. Д. Б., действащи чрез адв. Р. Ж., с искане за допълване на постановеното по делото Определение № 4608/17.04.2024 г. в частта за разноските, като в полза на ответниците бъдат присъдени сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 480 лева с ДДС, която сума представлява адвокатски хонорар.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор на молбата от насрещната страна „П.К.Б-я“ ЕООД, с който изразява становище за неоснователност на същата, като се твърди, че размерът не претендираните разноски е необосновано висок и прекомерен.

По делото е депозирана и молба с вх. № 34956/29.04.2024 г., подадена от „П.К.Б-я“ ЕООД, действащ чрез юрк. И.Т., с искане за изменение на постановеното по делото Определение № 4608/17.04.2024 г. в частта за разноските, като присъдените в полза на ответниците разноски бъдат редуцирани до сумата от 50 лева, съобразно чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор на молбата от насрещните страни В. К. Д. и Е. Д. Б., с който изразяват становище за неоснователност на същата, като излагат, че не са налице предпоставки за редуциране на адвокатското възнаграждение.

Съдът като разгледа подадените от страните молби с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съобрази следното:

Молбите са подадени в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК, същите изхождат от активно легитимирани лица, имащи правен интерес да искат изменение на постановеното прекратително определение в частта за разноските, поради което се същите се явяват допустими, по арг. на т.9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ВКС, ОСГТК.

С постановеното по делото Определение № 4608/17.04.2024 г., чието изменение и допълване се иска, съдът е върнал исковата молба и приложенията към нея на ищеца „П.К.Бя“ ЕООД, ЕИК 175074752 и е прекратил производството по гр. д. № 15702 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, на основание чл. 130, вр. с чл. 299, ал. 2 от ГПК и е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение № 5913/03.10.2023 г., издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 12551 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

1

С прекратителното определение ищецът „П.К.Б-я“ ЕООД е осъден да заплати на всеки от ответниците В. К. Д. и Е. Д. Б. сумата от 330.00 лева, представляваща сторени в заповедното производство по ч. гр. д. № 12551 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти състав, разноски, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.

Съдът намира за частично основателно искането на „П.К.Б-я“ ЕООД за редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответниците, като същото следва да бъде намалено от 330 лева до 240 лева с ДДС, съгласно чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за нотариални покани, за молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за други молби адвокатското възнаграждение е в размер 200 лв. В настоящия случай единственото извършено от процесуалния представител на длъжниците по заповедното производство действие е подаване на бланкетно възражение в утвърдения образец срещу цялото вземане, което възражение не съдържа каквито и да било обосновани оспорвания на вземането на кредитора (независимо от обстоятелството, че законът не поставя изискване за мотивиране на възражението), а се е изчерпало в изречението „Не дължа изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.“ Посоченото действие, при липса на изрична норма, настоящият състав отнася към описаните такива в чл. 6, т. 5 Наредба № 1/2004 г. – съставяне на нотариални покани, за молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за други молби, за които се дължи възнаграждение в размер на 200 лева. В този смисъл е и Определение № 4224 от 26.11.2019 г. на Окръжен съд – Варна по в.ч.т.д № 1854/2019 г.

По отношение на депозираната молба от ответниците, съдът намира следното Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, когато съдът прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В настоящия случай при постановяване на прекратителното Определение № 4608/17.04.2024 г. съдът не е присъдил сторените в исковото производство съдебноделоводни разноски, като с депозираната молба по чл.248 ГПК от страна на ответниците са представени фактури за заплатено адвокатско възнаграждение от В. К. Д. и Е. Д. Б. в размер на 480 лева с ДДС в полза на адв. Р. Ж.. При това положение съдът намира, че страната своевременно е направила искането си по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски в исковото производство. Неоснователни се явяват твърденията на ищцовото дружество за недължимост, респективно прекомерност на дължимото адвокатско възнаграждение в полза на ответниците. Съобразно т.12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да разпредели отговорността по разноските в заповедното производство, като в мотивите на тълкувателния акт е посочено, че в това производство съдът разглежда искането на ответника за присъждане на разноски в заповедното производство, поради което при този изход на спора ответниците имат право да претендират сторените разноски както за заповедното, така и за исковото производство. Не е налице и прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение доколкото същото е съобразено с минимума, посочен в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 4608/17.04.2024 г., постановено по гр.д. № 15702/2023г., по описа на ВРС, 9-ти състав, в частта, с която „П.К.Б-я“ ЕООД, ЕИК 175074752, е осъден да заплати на В. К. Д., ЕГН ********** сумата от 330.00 лева, представляваща сторени в заповедното производство по ч. гр. д. № 12551 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти 2 състав, разноски, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, като НАМАЛЯВА размера на дължимите от „П.К.Б-я“ ЕООД, ЕИК 175074752 разноски от 330 лева на 240 лева (двеста и четиридесет лева), на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

ИЗМЕНЯ Определение № 4608/17.04.2024 г., постановено по гр.д. № 15702/2023г., по описа на ВРС, 9-ти състав, в частта, с която „П.К.Б-я“ ЕООД, ЕИК 175074752 е осъден да заплати на Е. Д. Б., ЕГН ********** сумата от 330.00 лева, представляваща сторени в заповедното производство по ч. гр. д. № 12551 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти състав, разноски, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, като НАМАЛЯВА размера на дължимите от „П.К.Б-я“ ЕООД, ЕИК 175074752 разноски от 330.00 лева на 240 лева (двеста и четиридесет лева), на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

ДОПЪЛВА Определение № 4608/17.04.2024 г., постановено по гр.д. № 15702/2023г., по описа на ВРС, ГО, 9-ти съдебен състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „П.К.Б-я“ ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на В. К. Д., ЕГН ********** сумата от 480.00 лева (четиристотин и осемдесет лева), представляваща сторени в исковото производство по гр. д. № 15702 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти състав, разноски, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.

ОСЪЖДА „П.К.Б-я“ ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на Е. Д. Б., ЕГН **********сумата от 480.00 лева (четиристотин и осемдесет лева), представляваща сторени в исковото производство по гр. д. № 15702 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти състав, разноски, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба, пред Окръжен съд – Варна

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3