Определение № 847 от 22.12.2020, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 847 гр. Перник , 22.12.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20201700500631 по описа за 2020 година

Производството е по реда чл. 419, ал. 1, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Ю. В. И. *** на „БГ Билдинг Консулт“ ООД, с ЕИК: 113584346, чрез пълномощника си адв. Ч. Н. Д. от АК С., със съдебен адрес: ***, срещу Разпореждане за издаване на Заповед за незабавно изпълнение № *** г. обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от *** г. и Изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.дело № 310 по описа на Районен съд Перник за 2012 г., като моли за неговата отмяна.

В жалбата се излагат съображения, че въз основа на така издадените документи за първи път изпълнително дело е образувано седем години по късно, като поканата за доброволно изпълнение е връчена за първи път на 25.02.2020 г., поради което е изтекла погасителната давност, като е направено изрично възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че кредиторът не е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на Заявлението. Твърди, че, кредитора не е положил достатъчно усилия да връчи уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост, като липсват доказателства, адреса на получателя трябва да бъде посетен най малко три пъти в рамките на един месец съобразно разпоредбата на чл. 47 ГПК.

Претендира разноски за настоящото производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна „Юробанк България“ АД, като правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, депозира отговор, в които оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

По делото е депозирана и частна жалба подадена от „Юробанк България“ АД, като правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, срещу Определение № 2077 от 28.05.2020 г. постановено по ч.гр.д. № 310 по описа на Районен съд Перник за 2012 г., 1 с което е постановено спиране на изпълнението по и.д. № 1850/2019 г. по описа на ЧСИ С. Б.. В жалбата се твърди, че Определението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Счита, че неправилно Районният съд е приел, че вземането е погасено по давност, тъй като Банката – заявител не е предявила иск за съществуване на вземането предвид факта, че подаденото възражение от страна на длъжника е с дата 28.07.2020 г. и към датата на постановяване на обжалваното определение, както и към датата на депозиране на тази частна жалба, все още не е изтекъл срока за предявяване на установителен иск по чл.

422 от ГПК.

На следващо място в жалбата е посочено, че липсват на убедителни писмени доказателства за погасяване на вземането по давност. Твърдят, че на 27.08.2014 г. е образувано изпълнително дело № 1481/2014 г. по описа на ЧСИ А. Б., с което действие давността е прекъсната.

На така посочената жалба с основание чл. 420, ал. 3 от ГПК, подадена от заявителя в заповедното производство, е подаден отговор от страна на длъжника в производството – „БГ Билдинг Консулт“ ООД. В отговора се сочи, че възраженията на жалбоподателят са неоснователни. Сочи, че във връзка с образуваното изпълнително дело 1481/14 г. на ЧСИ А. Б. не е връчвана покана за доброволно изпълнение и не са извършвани изпълнителни действия по така образуваното изпълнително дело, като същото дело е прекратено с молба на взискателя от 25.09.2019 г. Позовава се на Тълкувателно решение №2/2013 г. ОСГГК.

Окръжен съд Перник, като взе предвид изложеното в частните жалби и след преценка на приложените към делото доказателства счита, че същите са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащи на обжалване актове по реда на чл. 419, ал. 1 и чл. 420, ал. 3 от ГПК, поради което са процесуално допустими.

Ч. гр. д. № 310 по описа на РС Перник за 2012 г., е образувано по заявление от „Банка Пиреос България“ АД за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу „БГ Билдинг Консулт“ ООД за вземания за главница, наказателна лихва и разноски произтичащи от Договор за издаване на международна фирмена кредитна карта PIREUS VISA BUSINESS от *** г. Районният съд постановил с обжалваното Разпореждане „БГ Билдинг Консулт“ ООД да заплати на „Банка Пиреос България“ АД, сумата от 4734.43 лева, представляваща непогасена главница по Договор за издаване на международна фирмена кредитна карта PIREUS VISA BUSINESS от *** г., сумата от 5182.34 лева, представляваща просрочена лихва за периода от 25.02.2009 г. до 26.01.2012 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 251.36 лева, от които 201.36 лева платена държавна такса и 50.00 лева адвокатско възнаграждение.

За да се издаде заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, следва да се провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. На основание чл. 418, ал. 2 ГПК тази проверка се повтаря и от въззивния съд при подадена жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.

2

Въззивният съд намира, че представеното по делото извлечение от сметка към *** г., удостоверява задълженията на частния жалбоподател към банката, както и изискуемостта на вземанията.

Законодателят е предоставил правната възможност на определени правни субекти, посочени в чл. 417, т. 2 ГПК, да ползват като изпълнително основание за издаване на изпълнителен титул за вземанията си извлечения от счетоводни документи, удостоверяващи техни вземания, като изхожда от презумпцията, че редовно водените според изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч) счетоводни документи съдържат достоверна информация за отразените в тях факти и събития и могат да служат за удостоверяване на налични вземания и задължения.

Съгласно постоянната практика на ВКС на РБ, за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката – заявител срещу длъжника, извлечението от счетоводните книги по чл. 417, т. 2 ГПК трябва да съдържа данни за договора за кредит – дата на сключване, размер, кредитополучател, усвояването му, за начина и срока на издължаване, за непогасения размер на вземането – главница и лихви, както и за момента на неговата изискуемост.

В случая представеното по делото извлечение от счетоводните книги на банката – заявител съдържа всички, посочени по – горе данни. Посочването в извлечението на фактите, въз основа на които кредитът е станал изискуем, придава на извлечението удостоверителната сила по чл. 418, ал. 2 ГПК. Извлечението от счетоводните книги е изготвено на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и е подписано и подпечатано. В конкретният случай от съдържанието на приложеното извлечение от счетоводни книги съдът не би могъл за направи констатации за неспазване на конкретни разпоредби на ЗСч. при изготвянето му.

Със същите реквизити е издадена и заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № *** г., както и изпълнителния лист от същата дата по ч.гр.дело № 310 по описа на Районен съд Перник за 2012 г.

В подадено възражение по чл. 419 от ГПК от длъжника „БГ Билдинг Консулт“ ООД освен изявлението, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, е допълнено, че задължението му е погасено по давност съгласно чл.

110 и следващите от ЗЗД.

Жалбата в тази й част е неоснователна тъй като доводът въз основа, на който длъжникът твърди, че не дължи изпълнение на вземането е поради настъпила погасителна давност на вземането, което има „Банка Пиреос България“ АД срещу него.

Следва да се отбележи, че тези доводи нямат отношение към настоящото производство, развиващо се по реда на чл. 419, ал. 1 във връзка с чл. 417 и чл. 418 от ГПК, тъй като настоящият процес е строго формален и има точно определен предметен обхват на изследване. Въпросите които се изследват в настоящото производство касаят само и единствено дали кредиторът разполага с документ от категорията на тези, изрично изброени в разпоредбата на чл. 417 от ГПК, дали този документ е редовен от външна страна – в смисъл да съдържа данни от кого изхожда, кога и как е съставен, кое е длъжностното лице което го е изготвило, подписан ли е и от кого, както и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу 3 определено лице-длъжник, индивидуализирано ли е в достатъчна степен това лице, да съдържа информация за това в какво се състои вземането, какъв размер има и как е формиран, какви характеристики има и от какво точно произтича и как е установено от кредитора, както и данни за настъпила по съответния ред изискуемост на претендираното парично вземане.

Въпросите за погасителната давност не могат да се изследват в този процес и съдът няма как да се произнесе по тях. Страната, която твърди и се позовава на тези възражения следва да реализира правата си в друг отделен исков процес и в едно открито състезателно производство при изследване на всички относими към този предмет на спора факти и обстоятелства, твърдени и установени от длъжника по вземането. В хипотеза когато исковият съд установи несъмнено, че действително е настъпила погасителната давност, то той следва да се произнесе като приеме за установено, че същият не дължи на „Банка Пиреос България“ АД посочените парични вземания по сключения между страните Договор и предмет на издадените ЗНИ и изпълнителен лист по цитираното ч.гр.дело № 310 по описа на Районен съд Перник за 2012 г.

Такава претенция няма как да бъде разгледана и евентуално уважена в настоящото производство, доколкото последното както се посочи има точно определени в закона параметри като извън предмета на доказване в него остава въпроса за въведеното правопогасяващо възражение –погасяването на вземането на кредитора към длъжника по давност.

В заключение, настоящият състав намира, че подаденото заявление е редовно от външна страна, поради което правилно първоинстанционният съд го е уважил и е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Поради горепосочените причини, първата частна жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, като атакуваното Разпореждане от 31.01.2012 г. по ч.гр.дело № 310 по описа на Районен съд Перник за 2012 г. следва да се потвърди.

По отношение на втората жалба, съдът взе предвид следното.

Районният съд е постановил спиране на изпълнението по и.д. № 1850/2019 г. по описа на ЧСИ С. Б., с рег. № *** в КЧСИ, като се е мотивирал, че Банката не е предявила иск за съществуване на вземането, поради което давността не е прекъсната и вземането е погасено по давност.

От представените по делото доказателства се установява, че на 27.08.2014 г.

„Банка Пиреос България“ АД е подала молба с приложен към нея изп. лист от *** г., издаден по ч.гр.дело № 310 по описа на Районен съд Перник за 2012 г. Въз основа на тази молба е образувано изп. дело № 1481 по описа на ЧСИ А. Б., рег. № ***, в която взискателят е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК. С образуването на изп. дело на първо място молбата е прекъснала срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на следващо – погасителната давност е прекъсната съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, съответно при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. (приложимо по отношение на 4 висящите към този момент изп. производства – до датата на обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – в този смисъл Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, VІ г. о., Решение № 51/21.02.2019 г. по дело № 2917/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др.). По принцип предпоставките и действията за прекъсването на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са обусловени от тези за прекъсването и спирането на давностния срок и обратно, затова срокът по чл.