Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4428 от 21.10.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 5462/2019
Вид
Решение № 4428
Подписан
21.10.2019
В сила
15.11.2019
Състав
МОНИКА ЛЮБЧОВА ЖЕКОВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е Н И Е

№4428/21.10.2019г. гр. Варна,21.10.2019 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав в публично заседание на двадесет и седми октомври,през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при секретаря ХРИСТИНА

ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5462 по описа на ВРС за 2019 год., ХLII-ри състав, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по предявена искова молба, заведена във ВРС под рег. №

25 651/08.04.2019 г., уточнена с молба от 22.04.2019 г., депозирана от ищеца И.П.А., ЕГН **********, с адрес: *** 51, със съдебен адрес - този на процесуалният му представител - адвокат от АК Варна - Й.А. ***, офис 1 против ответното дружество – ЗАД „А.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р. Р. Г. и Ц. Д. К. с правно основание на иска чл. 432, ал. 1 КЗ(нов), вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и цена 40,00 лева.

Отправеното до съда искане с исковата молба, уточнена с допълнителна молба е да бъде постановено Решение по силата на което ответното дружество ЗАД

„А.“, ЕИК*, със седалище ***, представлявано от Р. Р. Г. и Ц. Д. К. ДА БЪДЕ ОСЪДЕНО да заплати на ищеца И.П.А., ЕГН ********** СУМАТА от 40,00 лева (четиридесет лева), представляваща частичен иск от общо 1 078.99 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: задна броня, джанта задна лява, панел заден ляв и задна лява врата на собствения на ищеца л.а. „*“ *, с ДК № *, причинени в резултат на реализирано на 04.02.2019 г. ПТП, в гр. Варна, на паркинга на „Гранд Мол“, което ПТП, причинено по вина на водача на л.а. „*“ *, с ДК № *, застрахован по договор за Гражданска отговорност № BG/11/118000453157 при застрахователна компания ЗАД „А.“, със срок на действие 01.03.2018г. - 28.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба във ВРС – 08.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432 , ал.1 КЗ (нов ) във вр.с чл. 86, ал.1 ЗЗД. Обективирано е искане за осъждане на ответника да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

В първото по делото открито съдебно заседание, съобразно искането на ищеца и след становище на ответника, ВРС е допуснал изменение на предявения от И.П.А., ЕГН **********, с адрес: *** 51, със съдебен адрес - този на процесуалният му представител - адвокат от АК Варна - Й.А. ***, офис 1 против ответното дружество – ЗАД „А.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р. Р. Г. и Ц. Д. К. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ (нов), вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъде постановено Решение по силата на което ответното дружество ЗАД „А.“, ЕИК*, със седалище ***, представлявано от Р. Р. Г. и Ц.

Д. К. ДА БЪДЕ ОСЪДЕНО да заплати на ищеца И.П.А., ЕГН **********,

СУМАТА от 40,00 лева (четиридесет лева), представляваща частичен иск от общо

1 079.99 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: задна броня, джанта задна лява, панел заден ляв и задна лява врата на собствения на ищеца л.а. „*“ *, с ДК № *, причинени в резултат на реализирано на 04.02.2019 г. ПТП, в гр. Варна, на паркинга на „Гранд Мол“, което ПТП, причинено по вина на водача на л.а. „*“ *, с ДК № *, застрахован по договор за Гражданска отговорност № BG/11/118000453157 при застрахователна компания ЗАД „А.“, със срок на действие 01.03.2018г. - 28.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба във ВРС – 08.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като същият се счита за предявен от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.04.2019 г., в пълен размер (а не като частичен иск) ЗА СУМАТА от 1194,94 лева (хиляда сто деветдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки) – представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: задна броня, джанта задна лява, панел заден ляв и задна лява врата на собствения на ищеца л.а. „*“ *, с ДК № *, причинени в резултат на реализирано на 04.02.2019 г.

ПТП, в гр. Варна, на паркинга на „Гранд Мол“, което ПТП, причинено по вина на водача на л.а. „*“ *, с ДК № *, застрахован по договор за Гражданска отговорност № BG/11/118000453157 при застрахователна компания ЗАД „А.“, със срок на действие 01.03.2018г. - 28.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба във ВРС – 08.04.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.

Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: В исковата молба се сочи, че на 04.02.2019 г., около 19.40 часа, в гр.Варна, на паркинга на “Гранд Мол“, В. В., управлявайки л.а. „*“

*, с ДК № В*, при движение на заден ход ударил собствения на ищеца л.а. „*“ *, с ДК № *.За настъпилото ПТП бил попълнен Двустранен констативен протокол за ПТП, като в него водачите на двата л.а. посочили, че водачът на л.а. „*“ *, с ДК № * е виновен за настъпило ПТП.

Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG/11/118000453157 при ответника - застрахователна компания ЗАД „А.“, със срок на действие 01.03.2018г. - 28.02.2019 г., която полица била действаща към датата на ПТП. За настъпилото ПТП, ищецът заявява,че уведомил застрахователя на виновния водач, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на щетите по претенция № 13019100100055. В описа, като увредени детайли били описани: задна броня, джанта задна лява, панел заден ляв и задна лява врата.За претърпените вреди,ищецът заявява в исковата си молба, че получил застрахователно обезщетение в размер на 221.01 лв.

Сумата „много го изненадала“, т.к. не можела да покрие щетите. Във връзка с настъпилите увреждания, ищецът сочи, че извършил проучване в няколко сервиза, колко ще му струва ремонта на автомобила. От така направеното проучване ищецът установил, че сумата, необходима за възстановяване и пускане на автомобила в движение възлизала в размер на 1 300 лв. От необходимата сума за ремонт в размер на 1 300 лв., следвало да се приспадне сумата, заплатена до момента в размер на 221.01 лв., или сумата, която следвало да му заплати ответникът била в размер на 1 079.99 лв. Във връзка с гореизложеното ищецът обосновава правния си интерес от завеждане на настоящия иск. Предявеният иск пред Варненския районен съд,изрично излага твърдения ищецът бил заведен на основание чл. 115, ал. 2 ГПК, съгласно който исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, се предявявали пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, или по местонастъпване на застрахователното събитие. В случая ищецът разполагал с правото да се ползва от особената местна подсъдност, която дерогирала общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ГПК.Изрично е заявено в исковата молба, че ищецът желае задължението да бъде изплатено чрез пощенски запис, като в първото заседание адв.А. заявява,че плащането може да стане и по банков път, по банковата сметка по която вече е платено обезщетение.В уточнителната си молба ищецът е прецизирал петитума на иска,така както е визирано и по–горе, като в изпълнение на дадените му указания е посочил и как се формира цената на частичния иск 40 лева.Стойността необходима за възстановяване на автомобила в размер на 1

078.99 лв. пояснява ищецът била формирана както следва: задна броня - труд - 146.00 лв. боя и материали - 176.40 лв.; джанта задна лява - труд - 90.00 лв.боя и материали - 65.04 лв.; панел заден ляв - труд - 177.55 лв. боя и материали - 136.40 лв.; задна лява врата - труд - 111.20 лв. боя и материали - 146.40 лв.;камера и тониране - 30.00 лв.Цената на частичният иск от 40 лв. била формирана както следва: задна броня - труд - 4.00 лв. боя и материали - 4.00 лв.; джанта задна лява - труд - 4.00 лв. боя и материали - 4.00 лв.; панел заден ляв - труд - 4.00 лв. боя и материали - 4.00 лв.; задна лява врата - труд - 4.00 лв. боя и материали - 4.00 лв.; камера и тониране - 8.00 лв.В подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени искания;посочено е, че в зависимост от становището на ответника ищецът ще ангажира и други доказателства.

Ответникът от своя страна, в депозиран чрез юрисконсулт В. Р. по реда и в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, отговор на искова молба, оспорва предявените искове изцяло и по основание и по размер.1. Според ответника ищецът не бил изпълнил задължението си по чл. 127, ал. 4 ГПК - да посочи начин на плащане – възражение което съдът е намерил с проекта за доклад за неоснователно и по което е обявил, че ще произнесе едва ако ответникът го поддържа.2.Предявеният иск е ясно от отговора на искова молба, че ответникът намира за процесуално допустим, но неоснователен по следните причини:На първо място ответникът не оспорва механизма на настъпване на ПТП, така като е описан в Двустранен констативен протокол за ПТП, нито факта, че произшествието настъпило по вина на водача на л.а. „*“ с рег.№ Н 0955 ВР, чиято „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на процесното ПТП била сключена именно с ответника Предявените искове обаче ответната страна намира за неоснователно поради слените причини:1. Твърди се, че изплатената сума от 255,52 лева представлявала пълно обезщетяване на вредите, които били причинени при ПТП, описано в двустранния протокол за ПТП.На 6.2.2019 г. /вероятно поради грешка е посочено лицето А.П.А./, че била заявена претенция за настъпили вреди по л.а. * *, с рег. № *, настъпили на 04.02.2019 г. при маневра на заден ход на паркинг в ГРАНД МОЛ Варна, описани в опис на претенция № 13019100100055. 2. Твърди се, че одобреното и изплатено обезщетение в размер на 255,25 лева било определено съгласно Наредба № 49/16.10.2014 г. на Комисията за финансов надзор и Методиката за уреждане на претенции и обезщетения на вреди, причинени на МПС по задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към НАРЕДБА № 24/8.3.2016 г. на Комисията по финансов надзор. Съгласно чл. 20, ал.

1 от Наредба № 49, сочи ответникът, при нанесени вреди на имущество – обезщетението по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите съответствало на действителната стойност на увреденото имущество, като съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредбата обезщетението за вреди на МПС се определяло по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС съгласно Приложения 1 – от Наредба №24/2006 г.В § 3 ПЗР на Наредба № 49/2014 г. било предвидено, че до приемането на Методиката по чл. 1, ал. 3 от същата ще се прилага методиката по чл. 15, ал. 4 от Наредба 24/ 2006 г.По силата на чл.4 от Методиката, тя се прилагала като минималната долна граница в случаите, когато не били представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите , когато обезщетението се определя по експертна оценка.

Тя, пояснява на последно място ответникът в отговора си, представлявала указание за изчисление на размера на щетите на МПС в случаите ,когато обезщетението се определяло от застрахователя, на когото не били представени фактури за извършен ремонт в сервиз. В случая, твърди ответникът, застрахователното обезщетение било определено по експертна оценка на застрахователя по застраховка „КАСКО“ което предполагало при изчисление на дължимото се по регресната покана обезщетение да се приложела нормата на чл.15, ал.4 от Наредба 24 / 2006 г. С оглед изложеното ответникът намира иска за главница за неоснователен. С отговора на искова молба е изразено становище по доказателствените искания на ищеца, като са допълнени въпросите към САТЕ .

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалният му представител адв.А. желае ВРС да уважи така предявения иск и осъди ответника да заплати претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Желае се и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски ,за което е представен и списък по чл. 80 ГПК .