Решение № 949 от 09.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 949 гр. Пловдив, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Дублекова при участието на секретаря Каменка Кяйчева като разгледа докладваното от Велина Дублекова Гражданско дело № 20265300100064 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД.

Ищецът Х. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр. П.****, моли съда да постанови решение, с което да осъди Д. И. К., ЕГН **********, с адрес с. Т.

***, да му заплати сума в размер на 50 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, вследствие причинена му от ответника тежка телесна повреда, за което ответникът е признат за виновен с одобрено по реда на чл.381 от НПК по НОХД № 4920/ 2025г. по описа на Районен съд – Пловдив споразумение, ведно със законната лихва, считано от ****г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Исковата претенция се основава на твърденията, че ответникът, по силата на одобреното от съда споразумение по НОХД № 4920/ 2025г. по описа на Районен съд – Пловдив е признат за виновен за това, че на ****г. в с. Т. е причинил на ищеца тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на далака /слезката/ с излив на кръв в корема, което на дата 12.03.2024г. е причинило загуба на слезката. Ищецът твърди, в резултат на причиненото му травматично увреждане е претърпял значителни по обем и интензитет болки и 1 страдания. След оперативната интервенция бил в болница 10 дни, на легло, под постоянните грижи на придружител, като изпитвал силни болки и в бил невъзможност да се обслужва сам. След изписването му от болницата възстановяването продължило в домашни условия, като за период от около четири месеца спазвал постелен режим в дома си с придружител, изпитвал силни болки в корема, била му необходима помощ за извършването на елементарни ежедневни битови дейности. Силните болки в областта на корема продължили до декември 2024г., като през студените месеци болките се засилвали, което налагало прием на аналгитици. Към настоящия момент ищецът все още продължава да изпитва болки в корема, когато времето е студено или влажно. В резултат на увреждането имунитетът на ищеца е силно снижен, боледува често от вирусни инфекции, които протичат тежко. Нуждае се от доживотна профилактика. Физическата му активност е силно ограничена, бързо се уморява. Необходимо е да спазва диета и здравословен хранителен режим до края на живота си. Вследствие на телесното увреждане освен описаните физически болки и страдания ищецът преживял и тежък психологически шок и стрес от случилото се, от който все още не може да се възстанови.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като неоснователен, оспорва обстоятелствата, на които се основа исковата претенция, като твърди, че реалната фактическа обстановка е различна и в тази връзка описва поредица от събития, предхождащи процесния инцидент, които според ответника са от съществено значение и дават обяснения на описания в исковата молба инцидент. Твърди, че два дни преди инцидента бил опожарен паркираният пред дома му автомобил, което било възприето от ответника като закана за живота и здравето на семейството му. Твърди, че сбиването е провокирано от думи и действия на ищеца и лицето, което е било с него по това време (А. К.), които афектирали ищеца. Твърди, че от сбиването с ищеца и придружаващото го лице той също е пострадал и има телесни увреждания.

Счита, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Релевира възражение за съпричиняване, като твърди че ищецът и спътникът му тенденциозно приближи към дома на ответника и го провокирали на темата за скорошния палеж, която тема била силно болезнена и притеснителна за ответника към онзи момент. В условията на евентуалност 2 оспорва размера на искова претенция като прекомерно завишен.

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска.

По делото е прието като писмено доказателство препис от протокол от проведено о.с.з. от дата 11.09.2025г. по НОХД № 4920/ 2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, от който се установява, че с Определение от 11.09.2025г., е одобрено споразумение, влязло в законна сила на 11.09.2025г., по силата на което ответникът Д. И. К. се признава, че е извършил виновно престъпление по чл.128, ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че ****г. в с. Т. е причинил тежка телесна повреда на ищеца Х. Г. Т., изразяваща се в разкъсване на далака /слезката/ с излив на кръв в корема, което на дата 12.03.2024г. е причинило загуба на слезката.

Приетото като доказателство и цитирано по-горе споразумение, имащо характер на присъда, постановена по наказателното дело, на основание чл.300 от ГПК, установява в настоящото производство факта на настъпването на процесното деяние, противоправността на деянието, извършено от ответника и вината на последния.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани доказателства - изслушано е заключение по СМЕ и показанията на свидетелката С. К. /м. на ищеца/.

От заключението по СМЕ, прието по делото и неоспорено от страните, се установява, че при възникналия на ****г. инцидент на ищеца са причинени следните травматични увреждания: кръвонасядане в лявата гръдно- коремна област; субкапсулен хематом на слезката /далака/; разкъсване на субкапсулния хематом; хемоперитонеум /кръв в коремната кухина/- около 1000 милилитра кръв и съсиреци; остра анемия на организма. Установява се, че след приключване на оперативната интервенция оздравителният процес при ищеца е бил около месец, за възстановяване на нарушените тъкани при оперативната интервенция. Първоначално е изпитвал силни болки, когато е започнало кървенето от разкъсания субкапсулен хематом на слезката и развитието на хемоперитонеума, както и след операцията болките са се засилили при движението на тялото на ищеца от поставените вътрешни оперативни конци.

3

Постепенно болките са намалявали при оформянето на съединителнотъканните мазоли около прерязаните нервни окончания. Към настоящия момент ищецът се оплаква от болки при вдигане на тежести в корема от възникналите сраствания в коремната кухина и оперативния белег, който е непълноценно възстановяване на кожата на корема. Съгласно заключението далакът е ключов орган от имунната и лимфната система на човешкия организъм. Той действа като естествен филтър на кръвта, като отстранява старите или увредени кръвни клетки, произвежда антитела, съхранява резервна кръв и подпомага борбата с вируси и бактерии. Отстраняването на далака води до повишен риск от тежки инфекции (без далак тялото губи способността си лесно да се справя с капсулирани бактерии) и повишен риск от образуване на кръвни съсиреци (тромби в дълбоките вени или белия дроб), изискващи доживотно внимание и ваксинации.

От показанията на св. К. се установява, че след операцията ищецът е имал нужда от помощ. Докато бил в болницата – 10 дни, бил постоянно с придружител. След изписването от болницата ищецът живял в дома на свидетелката 4 месеца, през която време тя се грижела за него, като в този период ищецът го боляло. Свидетелката му помагала да става. Ищецът можел да ходи сам до тоалетна, но за други елементарни нужди му трябвало помощ.

Лекарят в болницата обяснил на свидетелката, че операцията на ищеца за премахване на далака била тежка и животоспасяваща. Ищецът трябвало да спазва постоянно диети и да се пази много, защото при отстранен далак наймалките инфекции протичат тежко. След операцията ищецът започнал да боледува често, пие постоянно желязо, при натоварване чувства отпадналост, пази диети, защото ако хапне нещо повече, го боли коремът. Оттук насетне трябва цял живот да се съобразява какво яде и да се пази от инфекции.

При това положение, съдът намира, че е налице фактическият състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя на описаните неимуществени вреди. Фактът на настъпване на деянието и самоличността на извършителя, неговата вина и противоправността на извършеното деяние са безспорно установени по силата на постановената от наказателния съд присъда, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

4

Предявеният иск по чл.45 от ЗЗД за неимуществени вреди е доказан по основание поради наличието на основните елементи от състава му: деликт със всички елементи на неговия състав (виновно и противоправно деяние, вреда и причинна връзка между тях).

При определяне размера на обезщетението за понесените от пострадалия неимуществени вреди съдът съобрази следните обстоятелства: получените от ищеца травматични увреждания, довели до оперативна интервенция за отстраняване на далака; обстоятелството, че макар далакът да не е животонеобходим орган, неговото отстраняване има трайни неблагоприятни последици- повишен риск от тежки инфекции, по- често боледуване и по-трудно справяне на организма с обикновени заболявания, повишен риск от образуване на животоопасни съсиреци (тромби в дълбоките вени и в белия дроб); претърпените от ищеца болки и неудобства от физическо естество, присъщи на увреждането; необходимостта от чужда помощ за извършване на обичайни дейности, водещо до зависимост от други лица за определен период от време; необходимостта пожизнено ищецът да спазва диети и приема превантивно антибиотици при пътувания или първи симптоми на инфекции.

Ето защо, при преценка на посочените критерии и установени обстоятелства, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 50 000 евро. За целите на реализиране на отговорността следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че посоченото обезщетение в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди.

При определяне размера, който ще се присъди на ищеца, следва да се разгледа и наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът твърди, че ищецът и спътникът му тенденциозно приближи към дома на ответника и го провокирали на темата за скорошния палеж, която тема била силно болезнена и притеснителна за ответника към онзи момент.

5

За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо да е установен конкретен принос от негова страна, т.е. с действията си същият обективно и конкретно да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването и прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до неблагоприятния резултат.

В настоящия случай обаче такъв конкретен принос от страна на ищеца не е установен. Изложените от ответника обстоятелства всъщност са обхванати от пределите на присъдата, която е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца. С оглед постановената присъда ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.128, ал.2 вр. ал.1 от НК. Следователно от обективна и субективна страна ответникът е осъществил съставомерните признаци на престъпление по чл.128, ал.2 вр. ал.1 от НК, предвид и на това, че ответникът се е признал за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Касае се за умишлено извършено деяние, като ответникът е действал при пряк умисъл. Това само по себе си изключва възможността за съпричиняване от страна на пострадалия.

На следващо място се установява, че не ищецът е провокирал ответника със словесна реплика, а спътникът му А. К., в каквато насока са и твърденията на ответника, изложени в отговора на исковата молба. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът се е намесил, когато конфликтът между ответника и А. К. е вече възникнал и ответникът е ударил по ръката Ал.