Решение № 1606 от 15.07.2026, Административен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1606

Кюстендил, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - VI състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА административно дело № 20257110700368 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално подпомагане (КСО).

Образувано е по жалба на Д. Р. К. от гр. Кюстендил, чрез адв. Д. Г., срещу решение № 1040-09-32/23.07.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 091-00-625-3 от 26.06.2025 г. на упълномощено лице за ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54ж, ал.1 във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., за периода от 13.07.2023 г. до 12.07.2024 г. в размер на 30.37 лв. (15,53 евро) дневно.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се направените разноски.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Кюстендил, чрез процесуалния си представител гл. юрк. А. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подадено от жалбоподателя заявление вх. № 091-00-627 от 17.07.2024 г., с което е сезирал българските компетентни институции с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, като е посочил, че последната му заетост е във Франция и същата е прекратена, считано от 13.07.2023 г. Представена е декларация относно определяне на пребиваване, в която жалбоподателят е посочил последен период на заетост във Франция от 06.06.2023 г. до 12.07.2023 г.

С оглед необходимостта от представяне на допълнителни документи, свързани с трудовата заетост на жалбоподателя във Франция, с разпореждане № 091-00-625-1/19.07.2023 г. производството е спряно, като чрез действащата система за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и Европейския съюз (Electronic Exchange of Social Security Information - EESSI), е направено искане до компетентната институция на Франция за потвърждаване на осигурителни периоди. Изготвени са СЕД U001CB и СЕД U003 за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 (осигурителен стаж и доход), които са необходими за преценка на право и размер на ПОБ.

С административни структурирани електронни документи Х009 от 14.11.2023 г., 19.03.2024 г. и 22.03.2024 г., от компетентната институция на Франция отново е изискана информация за претендиралия осигурителен период и доход.

На 09.05.2024 г. и 10.05.2024 г. отново е изискана информация за осигурителните периоди и доходи придобити по законодателството на Франция предвид липсата на представен отговор.

С административни структурирани електронни документи Х009 от 11.06.2024 г., 16.07.2024 г., 14.08.2024 г. и 27.12.2024 г., от компетентната институция на Франция отново е изискана информация за претендиралия осигурителен период и доход.

На 17.06.2025 г. са постъпили в отговор на искането за потвърждаване на осигурителен стаж и доход, СЕД U017 и СЕД U004, като с първото е удостоверен осигурителен период по законодателството на Франция за времето от 07.06.2023 г. до 12.07.2023 г. и основание за прекратяване на последна заетост – „дата на изтичане на договора“. Със СЕД U004 е удостоверен период на доход от заетост за времето от 07.06.2023 г. до 12.07.2023 г. вкл. в размер на 2 161, 15 евро.

С разпореждане № 091-00-625-2/17.06.2025 г. на упълномощеното лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Кюстендил е възобновено производството по отпускане на ПОБ.

Издадено е разпореждане № 091-00-625-3/26.06.2025 г. на упълномощено лице за ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кюстендил, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр.с чл. 54а, ал.1, чл. 54б, ал. 8 и чл. 54в, ал.1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. е отпуснато парично обезщетение за безработица, за периода от 13.07.2023 г. до 12.07.2024 г. в размер на 30.37 лв. (15,53 евро) дневно.

Издаденото разпореждане на упълномощено лице за ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кюстендил е оспорено по административен ред, с оглед на което е издадено процесното решение на директора на ТП на НОИ – Кюстендил за оставяне в сила на разпореждането. Мотивите са обвързани с прилагане на чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, като e преценено, че правилно при изчисление на размера на отпуснатото обезщетение за безработица е приложена и разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Размерът на дневното парично обезщетение за безработица е изчислено в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или от среднодневният осигурителен доход за периода от 13.07.2023 г. до 12.07.2024 г. в размер на 30.37 лв. (15,53 евро) дневно. Прието е, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 на КСО се прилага от датата на влизането й в сила, вкл. и за заварените правоотношения, по които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на ПОБ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО - директорът на териториално поделение на НОИ - Кюстендил. Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение.

Съдът не установи в административното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения. Надлежно са обсъдени и зачетени всички данни, събрани в хода на административното производство, включително и предоставените такива от компетентната институция на Франция.

Решението е издадено и в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност компетентната институция на държава членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Параграф 1 се прилага и когато законодателството, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка (§ 2). Според § 3 на същата разпоредба чрез дерогация от § 1 и § 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, параграф 5, буква а), институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането.

Административният орган в процесното решение е приел за приложима разпоредбата на чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно която е предоставена свобода на всяка държава - членка да определи размера на обезщетението за безработица, като съобрази размера на трудовото възнаграждение в определен референтен период, но не и изключително и единствено въз основа на последното такова. В този смисъл в българското законодателство е приета разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО - ДВ, бр. 67 от 2024 г. Съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по - малко от минималния и по - голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Според ал. 8 на посочената норма, когато в периода по ал. 1, от който се определят среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа; 2. всички доходи, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Административен съд – Кюстендил, като взе предвид решение на СЕС по дело С-116/2025, съгласно което чл. 62, § 3 във връзка с чл. 65, § 2, първо и второ изречение и § 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава - членка, явяваща се държава - членка по пребиваване, по силата на която уредба размерът на обезщетенията за безработица, дължими на лице, което е завършило целия или част от предвидения в законодателството на тази държава членка специален изискуем осигурителен период, за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица, придобити съгласно законодателството на друга държава членка, а именно тази по последната заетост, не се определя, като се взема предвид „изключително“ трудовото възнаграждение или професионалният доход, получавани от това лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице, съгласно законодателството на тази друга държава членка, както и че чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица предвижда различен ред според това дали безработните лица са завършили целия специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на тази държава, или са завършили целия или част от този специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на друга държава членка, счита че България, като държава по пребиваване, респективно компетентната институция в лицето на административния орган (ръководителя на осигуряването за безработица и директора на ТП на НОИ –Кюстендил), може да прилага националния ред за изчисляване на обезщетенията за безработица, а именно размерът им не зависи единствено от последното възнаграждение в чужбина, а позволява съобразяване и на други доходи получени от лицето обхванати от осигурителния период от 24 календарни месеца, съгласно КСО. В този смисъл правилно административният орган е приложил нормата на чл. 54б от КСО относно определяне размера на паричното обезщетение за безработица.

Разпечатката съдържа 30 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8b257a2-03c3-41b5-9880-73d934392d5c