Определение № 247 от 16.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 247 гр. Варна, 16.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20233000500525 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.Образувано по подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния й представител главен инспектор А.Д., молба с пр.осн. чл.248 от ГПК с вх.№1899/14.03.2024г. за изменение на решение №17/16.02.2024г., постановено по в.гр.д.№525/23г. по описа на ВАпС, гр.о., в частта му относно разноските, с която Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на Л. Ж. К. сумата от 3 000лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В молбата, подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК/в случая в срока за обжалване на цитираното решение/, се твърди, че неправилно съдът, при присъждане разноски на въззиваемата, се е позовал на Наредба №1/04г. на ВАдвС, чийто разпоредби не могат да се противопоставят на трети лица, с оглед задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС.Претендира се въззивното решение да бъде изменено в частта му относно разноските, като бъде намален размерът на присъденото възнаграждение, т.к. същото е прекомерно.

В отговора си по молбата, депозиран в срока по чл.248, ал.2 от ГПК, насрещната страна Л. Ж. К., чрез процесуалния си представител адв.Г.Г., поддържа становище за нейната неоснователност по подробно изложени съображения и моли да бъде оставена без уважение.

Производството по в.гр.д.№525/23г. по описа на ВАпС е образувано по подадена въззивна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество против решение №1145/16.10.2023г., постановено по гр.д.

1

№2650/22г. по описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество против Л. Ж. К. и Х. К. искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

С решение №17/16.02.2024г., постановено по в.гр.д.№525/23г. по описа на ВАпС, гр.о., обжалваното решение на ВОС е изцяло потвърдено.В първото и единствено проведено пред ВАпС о.с.з. на 31.01.2024г. процесуалният представител на въззиваемата Л.К. адв.Г.Г. е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК, с който е претендирано присъждане на разноски в размер на 3 000лв., представляващи адв.възнаграждение.Към списъка са представени договори за правна защита и съдействие, съответно от 07.12.2023г. и 30.01.2024г., сключени между Л.К. и адв.Г.Г., в които е посочено, че е договорено адв.възнаграждение за изготвяне на отговор по въззивната жалба и процесуално представителство във въззивното производство в размер на 3 000лв., заплатено в брой на две вноски, съответно по първия заплатена сума в размер на 1 000лв. и по втория в размер на 2 000лв.В същото о.с.з. въззивникът е направил възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.

С решението си съдът е посочил, че направеното възражение за прекомерност от въззивника е неоснователно, т.к. материалният интерес пред настоящата инстанция по исковете, предявени против въззиваемата Л.К., възлиза на общо 30 000лв., а минималното предвидено в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС възнаграждение при този интерес възлиза на 3 050лв., поради което и е присъдил сумата от 3 000лв.

Понастоящем е формирана нова трайна съдебна практика, съгласно която, с оглед задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, определените с Наредба

№1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 от ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар. 1 ДФЕС.

Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

При произнасянето по възражението за прекомерност с решението тази практика все още не е била сформирана и съдът се е обосновал единствено с минималното предвидено в посочената наредба

2 възнаграждение.Понастоящем обаче следва да се съобрази цитираното решение на СЕС.Спорът по настоящото въззивно производство е разгледан в едно о.с.з., в което не са събирани доказателства.Процесуалният представител на въззиваемата е депозирал отговор по въззивната жалба.Явил се е в о.с.з. и е развил в хода на устните състезания съображенията си по съществото на спора.При преценка посочения материален интерес в производството, касателно въззиваемата Л.К., количеството на свършената работа, фактическата и правна сложност на делото/висока, но не и изключително висока, предвид постановеното ТР № 4/2021 от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС/, съдът приема, че направеното възражение за прекомерност е основателно, поради което възнаграждението следва да се редуцира до размер от 1 000лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на осн. чл.248 от ГПК решение №17/16.02.2024г., постановено по в.гр.д.№525/23г. по описа на ВАпС, гр.о., в частта му относно разноските, с която Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на Л. Ж. К. сумата от 3 000лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, като НАМАЛЯВА тези разноски от 3 000лв. на 1 000лв.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3