Решение № 39 от 03.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Пловдив, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Емилова Димитрова. като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330103871 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правна квалификация е по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД, както и по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата Х. А. Н., ЕГН: **********, от град П...., ж.к. „Т.........., чрез пълномощник ЕАД Д... М...., е предявила против „Стик- Кредит” АД, ЕИК:...........със седалище и адрес на управление: град Шумен, пл. „Оборище” № 13Б, представлявано от ...... С.... Т.... искове за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 27 за неустойка от сключения между страните договор за паричен заем № ..............., както и за връщане на сумата от 109, 18 леванедължимо платена неустойка по договора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- ............. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ..............., по който на ищеца била предоставена сумата от 1 000 лева, при фиксиран лихвен процент от 25, 20 % и ГПР- 28, 32 %, с общ размер на дължимата сума от 1 159, 28 лева. Като обезпечение по чл. 17 от договора се предвиждал поръчител или банкова гаранция, като в противен случай се дължала неустойка в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който нямало представено обезпечение или общо сумата от 3 240 лева. Към договора не бил представен погасителен план. Договорът за кредит бил нищожен на няколко основания: първо- не била спазена предвидената от закона форма.

Второ- ГПР бил посочен само като процент, но не ставало ясно как е формиран и кои точно компоненти са посочени в него. Отделно от това, ГПР бил и неправилно посочен, защото не 1 включвал неустойката. Не била извършена предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя. Неустойката излизала извън присъщите й по закон функции, защото накърнявала добрите нрави и водела до неоснователно обогатяване на кредитора. От непредставянето на обезпечение за кредитора не настъпвали никакви вреди, като клаузата за неустойка не била и индивидуално уговорена, а част от еднотипни договори, върху съдържанието на които потребителят не можел да влияе. С невключването на неустойката в ГПР се заобикаляло изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а грешното посочване на размера на ГПР представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Размерът на възнаградителната бил изключително висок и противоречащ на добрите нрави. При нищожност на кредита, се връщала само чистата стойност на полученото, поради което платеното над главницата подлежало на връщане. Предявяват се искове за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка, както и за връщане на неоснователно платените по договора суми. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си взема писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който исковете се оспорват. Договорът за потребителски кредит бил сключен от разстояние, при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Заемната сума по договора била веднага предоставена на ищеца по посочена от него банкова сметка. Комуникацията между страните при сключване на договора се провеждала електронно или чрез смс, като ищецът кандидатствал за отпускане на заема и предоставял на кредитора свой телефон и имейл. В случая ищецът попълнил електронна заявка, като създал свой личен профил и въвел данните си, а с натискане на бутона „п....“ изразил своето недвусмислено волеизявление за съгласие за сключване на договора. След одобряване на заявката му на електронната поща на лицето били изпратени проект на договор и погасителен план, СЕФ, ОУ, като по този начин му била предоставена необходимата преддоговорна информация, като клиентът бил запознат предварително с всички условия и се съгласил с тях. Твърди се, че неустойка не била начислявана и не била събирана, но въпреки това клаузата за нея била напълно валидна.

Неустойката била свободно договорена между страните, тя служела като обезпечение на кредита и се дължала единствено за периода, за който такова не било представено. Тя не излизала извън присъщите си функции и стимулирала длъжника да изпълни точно задълженията си, за да не носи отговорност. Относно размерът й се посочва, че нямало въведено законово ограничение, като дори и да се приемело, че размерът й е прекомерен, той следвало да бъде намален, а не цялата клауза да се обявява за недействителна. Ищецът знаел предварително условието за обезпечението и ако не можел да го осигури, той би следвало да не сключва договор, като в противен случай действал недобросъвестно по смисъла на чл. 12 от ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковете, също претендира разноски. В с.з. страната също не се явява, но чрез пълномощника си взема писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

2

С договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ..............., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 1 000 лева, при следните условия: срок- 12 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент- 25, 20 % и годишен процент на разходите- 28, 32 %, при общ размер на всички плащания- 1 159, 28 лева.

Предвидена е още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 579, 01 лева.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем, ведно с общи условия и погасителен план. Приети са още искане за кандидатстване за кредита, СЕФ и разписка за извършено плащане на сумата по кредита от 1 000 лева По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило, че в ГПР по кредита е включена единствено договорна лихва, без неустойката, която, ако се включила, би увеличила ГПР на 57, 90 %. Вещото лице е установило, че по договора е платена неустойка в размер на 109, 18 лева.

Във връзка със заключението на вещото лице по ССчЕ е увеличен размерът на осъдителния иск на сумата от 109, 18 лева, както крайна цена, вместо първоначално предявения частичен размер от 5 лева, от общо 3 240 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР 3 представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 28, 32 %, а възнаградителната лихва (фиксиран годишен лихвен процент)- 25, 20 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 27 е в размер на 0,9 % от стойността на усвоената от кредита сума за всеки ден от непредставеното обезпечение. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (поръчител или банкова гаранция) и условията за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. По този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителния план, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че дори целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени 4 реалните икономически последици от сключването на договора.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.