Решение № 4303 от 01.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4303 гр. София, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Михаил Стоянов като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231100508430 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

Образувано по жалба вх. № 5517 от 29.06.2023 г . на К. Д. К., ЕГН **********, от гр.**** срещу отказ от 07.06.2023 г., обективиран в посоченото разпореждане от 07.06.2023 г., с което ЧСИ И.М.-К., рег. № 839 е оставила без уважение молбата с вх. № 4890/06.06.2023 г. на длъжника К. Д.

К., ЕГН ********** за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело № 20118390401101. Твърди се, че извършената в полза на „ЕОС М.“ ЕООД цесия от взискателя „А.Б.Б.“ АД не е била съобщена на длъфжника нито от кредитора нито от упълномощено от него лице, нито от когото и да било. При тези данни приема, че не е налице частно правоприемство, поради което дружеството не може да бъде конституирано като взискател в производството.

Моли съда да отмени отказа на ЧСИ, материализиран в резолюция на молбата на длъжника, с който е отказано прекратяването на производството.

Ответникът по жалбата „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ****, представляван от управителя Р.М.-Т., чрез пълномощника по делото юрисконсулт М.М., със съдебен адрес: гр.София, район „Витоша“, кв. „Малинова Долина“, ул.“****, 1 сграда ****, **** счита жалба за допустима, а по същество неоснователна.

По делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ И.М.-К., рег. № 839 район на действие СГС по изп. дело № 20118390401101 на основание чл.436, ал.3 ГПК, досежно допустимостта и основателността на жалбата.

СГС намира следното:

От представените писмени доказателства се установява, че изпълнително производство № 20118390401101 е образувано на 09.12.2011г. по молба на взискателя „А.Б.Б.” АД, ЕИК **** въз основа на изпълнителен лист от 09.11.2011 г., издаден от Районен съд гр.Петрич, 1 състав въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 1628 от 09.11.2011 г. по гр.д.№ 1570/2011 г. по описа на РС-гр.Петрич, 1 състав срещу длъжника К. Д. К./ с предходна фамилия Г./, ЕГН ********** за събиране на следните суми: сумата от 10 000, 00 евро - главница по договор за банкова кредитна карта от 16.10.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2011 г. до окончателното заплащане на сумата, сумата от 4 549, 56 евро - договорна лихва за периода 16.09.2009г.-07.11.2011г., сумата от 580, 56 евро - просрочена лихва за периода 16.09.2009 г. до 07.11.2011 г., сумата от 1 334, 54 евро - неустойка за периода 16.09.2009г. до 07.11.2011 г., сумата от 1 416, 05 лева - съдебни разноски, както и изпълнителни такси и разноски в полза на частния съдебен изпълнител.

Била е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника и едновременно с това бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на длъжност „учител“ при Гимназия „П.К.Яворов“- гр.Петрич.

След налагането на запора третото задължено лице е извършвало ежемесечни удръжки по запора, включително и към днешна дата.

С Договор за продажба на вземания (цесия) от 10.01.2019 г. задължението на длъжника по делото било прехвърлено от „А.Б.Б.” АД в полза на „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК ****, което на основание чл.429, ал.1 ГПК било конституирано по делото като взискател в качеството му на частен правоприемник на предходния взискател „А.Б.Б.” АД.

По молба на „ЕОС М.” ЕООД на 18.05.2023г. бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД. Със съобщение от 18.05.2023г., връчено на длъжника на 05.06.2023г., съдебният изпълнител уведомил длъжника за наложения запор на банкови сметки, като със същото 2 съобщение длъжникът бил уведомен и за извършената цесия и конститурането на „ЕОС М.“ ЕООД като взискател по делото на мястото на предходния взискател „А.Б.Б.“ АД, съгласно чл. 429, ал. 1 от ГПК.

На 06.06.2023г. по делото постъпила молба от длъжника с вх. № 4890/06.06.2023г. с искане изпълнителното производство по делото да бъде прекратено, тъй като длъжникът счита, че цесионерът „ЕОС М.” ЕООД не може да се ползва от вече издадения изпълнителен лист в полза на „А.Б.Б.” АД, а трябва да се снабди с нов изпълнителен титул, като „инициира ново производство пред съд, за да получи изпълнителен титул“.

С обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител от 07.06.2023г., материализирано като резолюция на съдебния изпълнител по молбата на длъжника, съдебният изпълните отказал да прекрати изпълнителното производство по делото, тъй като на основание чл. 429, ал.1 от ГПК частният правоприемник „ЕОС М.“ ЕООД може да иска изпълнение въз основа на вече издадения в полза на взискателя „А.Б.Б.“ АД изпълнителен лист. Съдебният изпълнител уведомил длъжника за извършения отказ да прекрати изп.дело със съобщение от 07.06.2023г., връчено на длъжника на 19.06.2023г.

На 28.06.2023г. по делото постъпила процесната жалба против отказа на частния съдебен изпълнител от 07.06.2023г. да прекрати изпълнителното поизводство по делото. Жалбата беше администрирана от съдебния изпълнител по реда на чл. 436 ГПК.

От правна страна:

СГС намира, че подадената жалба е допустима, като подадена от активно легитимирано лице, в законния срок и срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие по чл. 435, ал. 2, т.6 от ГПК - отказ на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното производство по дело.

Разгледана по същото, същата се явява неоснователна.

}

Да се прекрати изпълнителният процес като правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят. Посочената 3 разпоредба съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентост по разрешаване на спорни права, което изключва разширителното й тълкуване.

Наведените от въззивника основания за прекратяване на изпълнителното производство не попадат в хипотезите на ч.433, ал.1 ГПК, при наличие на които с надлежен акт ЧСИ следва за го осъществи. На първо място н е се касае за извършено плащане, което е безспорно основание за прекратяване. Не се касае и за искане на взискателя за прекратяване, за обезсилване на изпълнителният лист или отмяна на изпълнителното основание или признаването му за подправен, за липса на секвестируемо имущество или невъзможност за извършване на продажба, за влязло в сила решение по чл.439 или чл.440 ГПК, както и за хипотези на перемпция .

Изложените от въззивника основания касаещи липсата на качеството кредитор касаят недължимост на вземането поради наличие на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист и могат да бъдат релевирани по исков ред, с иск с правно основание чл.439 ГПК, при евентуално уважаване на който ще се реализира основанието за прекратяване на изп.производство по чл.433, ал.1, т.7 ГПК.

Следва да се отбележи, че съгласно чл.429, ал.1 ГПК наследниците и частните правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството се установява с писмени доказателства. Следователно проверката, която съдебният изпълнител дължи по надлежната легитимация на лицето, което не фигурира като кредитор в изпълнителния лист се ограничава само до правоприемството /така решение № 71/24.07.2019 г. по гр.д. № 2576/18 г. на ВКС, III г. о./. В случая това правоприемство се установява от приложения към молбата за образуване на изпълнителното дело договор за цесия. Отделно от това, по делото са налице данни уведомлението за извършената цесия от „А.Б.Б.“ АД да е извършено със съобщение от 18.05.2023г., връчено на длъжника на 05.06.2023г., в което ЧСИ е уведомил длъжника за наложения 4 запор на банкови сметки, като със същото съобщение длъжникът бил уведомен и за извършената цесия и конститурането на „ЕОС М.“ ЕООД като взискател по делото на мястото на предходния взискател „А.Б.Б.“ АД, съгласно чл. 429, ал. 1 от ГПК. Дори и по делото да е било налице ненадлежно уведомяване на длъжника за цесията, то ненадлежното уведомяване на длъжника, респ. съгласието му за цесията няма отношение към действието й, тъй като не са елемент от фактическия състав на договора за цесия, поради което към датата на образуване на изпълнителното дело същата е произвела действие и вземането на „А.Б.Б.“ АД е преминало в патримониума на „ЕОС М.“ ЕООД, което има качеството на правоприемник за вземането по изпълнителния лист. Разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, сочеща, че цесията има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато бъде съобщена на длъжника от предишния кредитор, визира единствено последиците по чл.75, ал.2, изр. 1 от ЗЗД при извършено изпълнение на задължението /т. е. погасяване на паричния дълг/ спрямо цедента.

Ето защо, СГС намира, че разпореждането е законосъобразно, а жалбата неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалба вх. № 5517 от 29.06.2023 г . на К. Д. К., ЕГН **********, от гр.**** срещу отказ от 07.06.2023 г., обективиран в посоченото разпореждане от 07.06.2023 г., с което ЧСИ И.М.-К., рег. № 839 е оставила без уважение молбата с вх. № 4890/06.06.2023 г. на длъжника К. Д.

К., ЕГН ********** за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело № 20118390401101.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6