Решение № 30 от 18.01.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Пазарджик, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20215220201414 по описа за 2021 година Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на Д. ИЛ. АНДР. от с.Храбрино, обл.Пловдив, ЕГН ********** против НП № 237 от 07.09.2021г. на директора на РДГПазарджик, с което на основание чл.257 ал.1, т.1 във вр. с чл.108 ал.3 от ЗГ и във вр. с чл.47, ал.1, т.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите е наложена глоба в размер на 300 лв. /триста лева/.

В жалбата се излагат твърдения за наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата по подробните съображения в нея и пледира за отмяна на НП. Претендира и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна - АНО, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата. Преди последното съдебно заседание постъпва писмено становище от АНО, с което се излагат подробни съображения за потвърждаване на НП. В последното по делото съдебно заседание процесуалният представител на АНО пледира за потвърждаване на НП като 1 правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна и на свой ред иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждсение.

Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, както и доводите на страните и като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран затова, че в качеството си на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика в Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ по чл.235 от ЗГ, притежаващ удостоверение за регистрация № 10464/25.04.2014 г., на което е издадено Позволително за сеч № 0598830/26.01.2021 г. за отдел 116, подотдел „к1”, в землището на с. Горно Вършило, общ. Септември, ДГТ, стопанисван от ТП ДГС Пазарджик, отговарящо за изпълнение на дейностите в отдела и спазването на технологичен план № 2, одобрен от инж. Илия Шахларски на 03.06.2021 г. за отдел 116, подотдел „к1“, землището на с. Горно Вършило, както и вменените му задължения по чл.108, ал.3 от ЗГ, не е спазил изпълнението на технологичния план, като не е предприел мерки по почистване на сечището, съгласно т. 10, б.”в” от плана и не е контролирал дейността. След като това било установено бил съставен Констативен протокол серия НОО № 161397/25.08.2021 г. за извършена проверка в сечището на отдел 116, подотдел „к1“, землището на с. Горно Вършило.

Нарушението било извършено в периода от 29.01.2021 г. до 25.08.2021 г., в горепосочения отдел и подотдел и било установено на 25.08.2021 г.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.257 ал.1, т.1, предл.3 във вр. с чл.108 ал.3 от ЗГ и във вр. с чл.47, ал.1, т.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите /Наредбата/.

По повод на това на 27.08.2021г. против жалбоподателя бил съставен АУАН сер.НОО и бл. № 002758, а въз основа на него било издадено атакуваното НП. Последното било изпратено по пощата и връчено на жалбоподателя на 14.09.2021г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 21.09.21г., т.е. в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Съдът възприе гореописаната фактическа обстановка въз основа на 2 събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите Й.Й.

/актосъставител/ и Л.К., както и от писмените доказателства, приети по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна. Съображенията са следните:

Не се спори по делото, че жалбоподателят е лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика в ИАГ, притежаващ удостоверение за регистрация № 10464/25.04.2014 г., на което е било издадено Позволително за сеч № 0598830/26.01.2021 г. за отдел 116, подотдел „к1”, в землището на с. Горно Вършило, общ. Септември, ДГТ, стопанисван от ТП ДГС Пазарджик. Не е спорно и това, че той, към инкриминирания период е бил в трудови правоотношения с дружеството „М.“ ЕООД, ЕИК ***, където е изпълнявал функции като лицензиран лесовъд, както и че в посочения отдел и подотдел същото това дружество е извършвало добив на дървесина в инкриминирания период /виж трудов договор - л.17, Заповед № 34/20.01.21г. на управителя на гореспоменатото дружество - л.19 и позволително за сеч - л.23 от делото/. Също не е спорно и това, че за добива на дървесина в процесния отдел 116, подотдел „к1”, в землището на с. Горно Вършило е бил изготвен Технологичен план № 2 /л.21-22 от делото/, който според т.10 – „Начин за почистване на сечището“, в буква „В“ е предвиждал това да става посредством - „Разхвърляне на отпадъците по цялото сечище“.

Установи се категорично и това, че на 25.08.2021г. служители на РДГ Пазарджик извършили проверка в процесния отдел и подотдел, като било констатирано, че сечището не било почистено според изискването на технологични план, цитирано по-горе. Актосъставителят – св. Й.Й. бе категоричен, че в сечището имало струпана на купчини вършина, формирана от окастрянето на отсечени преди това дървета, която не била разхвърлена равномерно по площта на сечището. Тези негови показания не бяха оборени от никое друго събрано по делото писмено или гласно доказателство, при което съдът няма причина да не ги кредитира с доверие. Дори напротив, показанията на св.Й. бяха подкрепени от тези на св. Л.К. – горски стражар в ТП ДГС Пазарджик, който също присъствал по време на проверката. Той бе категоричен, че на сечището имало разхвърляна вършина съобразно технологични план, но имало и такава, струпана на купчини, която не била 3 разхвърляна. Сериозна индиция, че това е било така се съдържа и в обстоятелствата, описани в съставения по време на проверката на място КП серия НОО № 161397/25.08.2021г. В него изрично е отразено, че в сечището не се изпълнява технологични план № 2 относно начина на почистване, като остатъците от сечта не се разхвърлят равномерно по площта. Този КП е бил подписан от всички присъствали по време на проверката, включително и от жалбоподателя, като последния не е направил никакви оспорвания по констатациите в протокола.

С оглед на всичко това съдът намира, че поведението на жалбоподателят запълва от обективна и субективна страна признаците на вмененото му административно нарушение по чл.257 ал.1, т.1, предл.3 във вр. с чл.108 ал.3 от ЗГ и във вр. с чл.47, ал.1, т.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, при което правило е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Първата правна норма от закона предвижда наказване с глоба на лице, упражняващо лесовъдска практика, което „не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия , възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях“.

Втората пък разписва, че: „Лицето по ал. 2 /това е лицето на което е вписано публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – бел. моя/, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11 , до освидетелстване на сечището.

Третата правна норма от Наредбата пък сочи, че при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да спазват одобрения технологичен план за добив на дървесина.

Не могат да бъдат споделени доводите във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита или на нарушения на материалния закон, заради които се иска отмяна на обжалваното НП.

Първо следва да се каже, че е несъстоятелно твърдението в жалбата в 4 смисъл, че от направеното в НП описание се касаело за две отделни нарушения – непредприемане на мерки за почистване на сечището и неупражняването на контролни функции, на пък било наложена само едно наказание, с което бил нарушен чл.18 от ЗАНН. Твърди се и това, че не било направено достатъчно ясно описание на нарушението, при което жалбоподателят бил затруднен да научи какво точно административно нарушение е извършил.

Според съда, в описателната част на НП е казано в прав текст, че жалбоподателят не е спазил изпълнението на технологичния план, като не е предприел мерки по почистване на сечището, съгласно т. 10, б.”в” от плана и не е контролирал дейността. От това недвусмислено става ясно, че му е вменено нарушение свързано с неизпълнение от негова страна на контролните му правомощия по отношение на дървосекачите, а именно да бъде спазен въпросният технологичен план в частта за почистване на сечището и да бъдат предприети мерки за това. Извън казаното до тук, дори наистина да беше вярно, че в АУАН и НП са били описани две отделни нарушения, а на жалбоподателя е наложено едно наказание, то това пак не е основание за отмяна на НП, т.к. е по-благоприятно за нарушителя и щом е ясно за кое от двете нарушения е наложено наказанието, каквато хипотеза обаче настоящият казус не разкрива.

Несъстоятелно е и възражението, че жалбоподателят не може да бъде субект на вмененото нарушение, т.к. задължението по чл.47, ал.1, т.6 от Наредбата било адресирано към лицата, извършващи добив на дървесина, а такова било дружеството, в което жалбоподателят работел, но не и самият той.

Според настоящия съдебен състав в случая не може да има съмнение, че именно жалбоподателят А. е субект на задължението за извършване на контрол по спазването на технологичният план при добива на дървесина в процесното сечище, за което му е било издадено позволително за сеч, със срок за провеждане на сечта от 29.01.2021 г. до 31.12.2021 г.. Това позволително е издадено на А., като представител на дружеството „М.“ ЕООД и като лице, отговарящо на изискванията по чл. 108, ал. 2 от ЗГ. Безспорно е и, че към момента на извършената проверката на 25.08.2021 г. сечището не е освидетелствано.

Поради това

А. се явява субект на

5 административнонаказателна отговорност при констатираното неупражняване на контролни правомощия във връзка със спазване на технологичния план за добив.

Вече беше посочено, че съгласно чл. 108, ал. 3, вр. с ал. 2 от ЗГ лицето, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. Добивът на дървесина е сеч и извоз на дървесина до временен склад (т. 21 на § 1 от Допълнителната разпоредба на ЗГ), като правилата за провеждане на сечи в горите са регламентирани подробно в чл.47, ал. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Аналогична е и нормата на чл.

61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, която указва, че до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл.

47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина.

Визираните разпоредби са задължителни при осъществяване на добив на дървесина и спазването им е част от предмета на контролните правомощия на лицата, упражняващи лесовъдска практика. Правилата са широкообхватни, както и дължимият контрол, включително по отношение на въведените забрани при провеждане на сечи в горите, сред които е забраната за нарушаване на одобрения технологичен план за добив на дървесина по чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.

Жалбоподателят притежава качеството на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, доколкото на негово име е издадено позволителното за сеч. Съгласно чл. 48, ал. 3 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите почистването на сечищата следва да се извърша едновременно с провеждането на сечта в насаждението. В чл. 126, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е предвидено, че лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина.