Определение № 23311 от 28.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23311 гр. София, 28.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110143153 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „*******“ ЕАД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: ****** *, *, чрез юрк. К. Г., срещу Ц. Р. З., ЕГН: **********, адрес: **** с която са предявени искове за следното:

Да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 5 030,79 лв., представляваща главница за периода от 01.07.2022 г. до 01.01.2027 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 10.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното погасяване на вземането; сумата от 4 962,61 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 10.11.2023 г.; сумата от 1 233,50 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.07.2022 г. до 05.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпъление на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.12.2023 г. по ч.гр.д. № 66859/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.

В условията на евентуалност, при отхвърляне на установителните искове поради необявена предсрочна изискуемост към датата на депозиране на заявлението почл. 410ГПК, ищецът предявява осъдителни искове с правно основание чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 5 030,79 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ****** от 06.12.2021 г., сключен между „********“ и ответника, за периода от 01.07.2022 г. до 01.01.2027 г., за която е обявена предсрочна изискуемост считано от 10.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.07.2024 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 4 962,61 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 10.11.2023 г.; сумата от 1 642,40 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 02.07.2022 г. до 19.07.2024 г.

Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията

1 и в срока по чл. 131

ГПК е депозирал отговор на исковата молба.

При проверка на редовността и допустимостта на исковата молба съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната в частта по предявените евентуални осъдителни искове, като мотивите за това са следните. Съгласно т. 11б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство. В случая не е налице друго основание на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове, а същото, каквото е в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С оглед на това е налице хипотезата на чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126 ГПК.

Обстоятелството дали вземанията са обявени за предсрочно изискуеми не обуславя различно основание на иска – така решение № 15/09.05.2017 г. по т. д. № 60034/2016 г. на ВКС, I г. о; решение № 139/5.11.2014 г. на І-во т. о. по т. д. № 57/2012 г.; решение № 7/19.05.2017 г. по гр. д. № 60053/2016 г. на ВКС, ГК, II г. о. „... не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията договорени от страните кредитор и кредитополучател. Липсата на точно изпълнение по тях, без настъпилите последици на надлежно обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението – главница и лихви, следва да бъде съобразено в рамките на исковото производство по чл. 422 ГПК. Длъжникът – ответник по иска дължи изпълнение макар и само до онази част, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните.“ На следващо място, налице е противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, доколкото в същата са изложени твърдения, че отпуснатият кредит е в размер на 5 000,00 лв., но се претендира вземане за главница в размер на 5 030,79 лв. Ето защо на ищеца следва да бъдат дадени съответните указания.

С исковата молба са представени документи, които не отговарят на изискването на чл. 183 ГПК, поради на ищеца следва да бъде дадена възможност да отстрани констатираната нередовност.

С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна експертиза, като с оглед релевираните оспорвания съдът намира, че искането е допустимо и относимо и следва да бъде уважено.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 от ГПК, искова молба с вх. № 237455/19.07.2024 г., подадена от „*******“ ЕАД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: ****** *, *, чрез юрк. К. Г., срещу Ц. Р. З., ЕГН: **********, адрес: **** в частта по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумите: сумата от 5 030,79 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ****** от 06.12.2021 г., сключен между „********“ и ответника, за периода от 01.07.2022 г. до 01.01.2027 г., за която е обявена предсрочна изискуемост считано от 10.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.07.2024 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 4 962,61 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 10.11.2023 г.; сумата от 1 642,40 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 02.07.2022 г. до 19.07.2024 г., като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 43153/2024 г. по описа на СРС, 30 съства, в тази му част. Определението в тази част подлежи наобжалване от ищеца с часта нажлба Пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба, с препис за насрещната страна, да посочи начина, по който е формирано претендираното вземане за сумата от 5 030,79 лв., както и включено ли е в главницата вземане за застрахователна премия, в който случай да посочи претендира ли такова вземане в рамките на посочената главница, интереса да претендира същото (защо счита, че е кредитор на това вземане) и обстоятелствата, от които произтича това вземане. При неизпълнение на указанията в срок, исковата молба в тази част ще бъде върната, а делото – прекратено.

УКАЗВА на ищеца в срок до насроченото открито съдебно заседание да завери за вярност с оригинала приложените към исковата молба документи, или в същия срок да представи същите, заверени за вярност с оригинала, като при неизпълнение на тези указания, съдът ще остави без уважение искането за приемане на тези документи като доказателства по делото.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 23.09.2025 г. от 14:20 ч., за когато да се призоват страните и вещото лице.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЛАГА към делото ч. гр. д. № 66859/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба. Определя депозит в размер на 500 лв., който следва да бъде внесен от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Б., който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.

3

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Предявени са от „*******“ ЕАД срещу Ц. Р. З. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за следните суми: сумата от 5 030,79 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ****** от 06.12.2021 г., сключен между „********“ и ответника, за периода от 01.07.2022 г. до 01.01.2027 г., за която е обявена предсрочна изискуемост считано от 10.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.12.2023 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 4 962,61 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 10.11.2023 г.; сумата от 1 233,50 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 02.07.2022 г. до 05.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпъление на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.12.2023 г. по ч.гр.д. № 66859/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.

В исковата молба се твърди, че на 06.12.2021 г. между „********“ и ответника бил сключен договор за потребителски кредит № ******, по силата на който на Ц. Р. З. бил отпуснат кредит в размер на 5 000 лв. Договарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електорнна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът бил сключен под формата на електронен документ. С предоставянето на посочената сума на кредитополучателя кредитодателят изпълнил основното си задължение по договора за потребителски кредит. Ответникът от своя страна се задължил да върне получената сума, ведно с уговорена възнаградителна лихва в размер на 6 034 лв., и застрахователна премия в размер на 1 779 лв., или общо сумата от 12 813 лв.,на 60 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 213,55 лв., в срок до 01.01.2027 г. В чл. 5 от условия към договора било уговорено, че при просрочване на две или повече погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да било необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки посочената клауза до ответника било изпратено уведомително писмо, с което последният бил уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 10.11.2023 г. На 09.11.2022 г. по силата на Приложение № 1 към към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г., сключен между „********“ и „*******“ ЕАД, кредитодателят прехвърлил на цесионера вземанията си, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. В договора за потребителски кредит се съдържала изрична клауза, даваща право на кредитодателя да прехвърли вземанията си по договора. За извършените цесии до ответника били изпратени 4 писма с обратна разписка. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.12.2023 г. по ч. гр. д. № 66859/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.