Решение № 159 от 26.09.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Силистра, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Ив. Краева

Членове:

Десислава Г. П.

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Десислава Г. П. Въззивно гражданско дело № 20243400500315 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №3051/01.04.24г. от Р. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, ж.к.Север, бл.46, ет.1, ап.1 срещу Решение №157/01.03.24г., постановено по гр.д. № 363 по описа за 2023 година на Районен съд – Силистра.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се липса на мотиви, съгласно изискването на чл.236, ал.2 от ГПК, от които да могат да се установят правните аргументи, на които се базира решението. Навежда, че въз основа на превратно тълкуване на постановеното от ОС – Силистра решение №23/05.07.2021г. по в.н.о.х.д. №81/2021г. първоинстанционният съд е достигнал до неправилен краен извод. В случая не са събрани доказателства, посредством които да бъде установено, че Н. е отказал да бъде изследван, тъй като отказът не е удостоверен по надлежния ред. Както в амбулаторния журнал, така и в протокола по чл.14, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техни аналози и в издадения талон за медицинско изследване липсват подписи на лицето Р. Н. или подпис на трето лице – свидетел, което да удостовери отказа от изследване, съгласно изискванията на чл.6, ал.9 и чл.15, ал.8 от наредбата. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендира разноски.

1

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва въззивната жалба. Намира, че изводът на РС –Силистра е правилен такъв за отказ на Р. Н. да подпише издадения му талон за изследване на наличието на алкохол в кръвта. Подчертава, че останалите предпоставки за уважаване на исковата претенция не са оспорени в първоинстанционното, а и във въззивното производство. Счита, че отказът, респективно отклоняването от кръвна проба е формално деяние, поради което ирелевантно на какво се е дължало неадекватното поведение на ответника след инцидента. Именно в тежест на насрещната страна било доказването на обстоятелството, че доброволно е дал алкохолна проба. Същевременно няколко часа след ПТП, при постъпване в болнично заведение, е взета кръвна проба, която е отчела 0.95 промила, което надвишава допустимата по закон, съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа искането си за отмяна на решението с присъждане на разноски.

Въззиваемият не се явява и не се представлява. Депозира молба вх. № 2971/08.08.2024г., с която изразява становище по същество на спора.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред РС – Силистра е образувано по предявен от “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК 1212651131 срещу Р. С. Н., ЕГН ********** иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 4560лв., от които сумата от 4550лв. – представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на увреденото лице по щета №1500112815/2021г. и 10лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане.

Навежда се в искова молба, че при ПТП, настъпило на 02.07.2019г. ответникът като водач на „Фолксваген Голф“ с рег. № СС 7354 АМ, е нанесъл материални щети на л.а. „БМВ“ с рег. № СС 8956 АР, собственост на С Б Хи управляван от същия и л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ТХ 2784 АН, собственост на С Т К, управляван от С С С. Твърди, че за произшествието е ангажирана наказателната отговорност на ответника с постановена Присъда №14/08.03.2021г. по нохд № 577/2020г. по описа на РС - Силистра, изменена с Решение №23/05.07.2021г. по внохд № 81/2021г. по описа на ОС – Силистра.

Извежда от мотивите на решението, че виновният за ПТП водач е отказал на контролния орган да се подложи на проверка за алкохол и че няколко часа след ПТП, при постъпване в болница, на водача е взета кръвна проба, която е отчела наличие на алкохол в кръвта над допустимите норми – 0.95 промила.

Сочи, че в изпълнение на задълженията си по договор за застраховка „ГО“, застрахователна полица №BG/07/118003364627 от 30.11.2018г. и образувана 2 преписка по щета №1500112815/2021г. ищцовото дружество изплатило на собственика на увредения л.а. „БМВ“ с рег. № СС 8956 АР С Х пълният размер на застрахователно обезщетение в размер на 4550лв., с преводно нареждане от 17.01.2022г. Твърди, че на ответника е изпратена регресна покана за заплащане на сумата от 4550лв. и 10лв. за ликвидационни разноски във връзка с определяне размера на щетата, като плащане от страна на последния не е предприето. Моли се за уважаване на предявената искова претенция поради изложените аргументи. Претендира разноски.

В границите на срока по чл.131 ГПК ответни кът депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че на основание чл.433, ал.3 от КЗ застрахователят има право на регресен иск срещу причинителя на вредата за всяко платено на увреденото лице – в случаите, когато застрахованият причини вреда чрез негови действия или бездействия вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог. Подчертава, че с Решение №23/06.07.2021г., постановено по внохд №81/2021г. по описа на ОС – Силистра е изменена първоначално постановената от РС – Силистра присъда, като Р. Н. е оправдан за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.1, т.1 и ал.3, т.1 от ЗДвП, по чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.21, ал.1 от ЗДвП, приемайки, че реда за установяване на алкохол в кръвта на ответника е компрометиран. На това основание счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на застрахования спрямо застрахователя по задължителна застраховка „ГО“.

Настоящият състав на Силистренски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с Определение №441/04.07.2024г., поради което жалбата подлежи на разглеждане по същество.

Предмет на въззивна проверка e решението, с което първоинстанционния съд се е произнесъл по предявените искове с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ като го е уважил, приемайки, че ответникът е отказал да се подложи на проверка за алкохол.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ОС - Силистра намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на първоинстанционния съд и от законен състав, поради което се явява валидно. Произнасянето на РС съответства на заявената за разглеждане претенция, поради което решението се явява и допустимо.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

3

По оплакванията във въззивната жалба, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ предвижда, че застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него, заедно с платените лихви и разноски, когато последният, при настъпване на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение на ЗДвП, като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици и други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици и други упойващи вещества.

За основателността на предявения иск ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидно облигационно отношение по застраховка "Гражданска отговорност", настъпване на застрахователно събитие по време, място и начин, посочени в исковата молба, причинени имуществени щети по вина на ответника, пряката причинноследствена връзка между ПТП и щетите, своевременно заявяване на претенцията за възстановяване на щетите, изплащане по банков път на застрахователно обезщетение, отправяне на регресна покана. В тежест на ищеца е да установи, че ответникът е управлявал застрахованото МПС при настъпване на ПТП и че е бил под въздействие на алкохол или виновно да е отказал проверка за алкохол.

Не е било предмет на спор между страните и е изведено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл.146, ал.1, т. 3 и 4 ГПК обстоятелството относно механизма на процесното ПТП, че ответникът е управлявал на посочената дата лекия автомобил и наличието на валидно облигационно отношение към датата на процесното ПТП по силата на застраховка "Гражданска отговорност" за л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СС 7354 АМ, сключен със ЗД „ЕВРОИНС“ АД, с полица №BG/07/118003364627 от 30.11.2018г.

Единственото оплакване в сезиращата въззивна жалба е за недоказаност на твърдението, че ответникът е отказал проверка за алкохол в кръвта или че е бил под въздействие на алкохол.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд.

В конкретиката на случая, с оглед на влязлата в сила присъда №14/08.03.2021г. по нохд №577/2020г. по описа на РС – Силистра, изменена с Решение №23/05.07.2021г. по внохд № 81/2021г. по описа на ОС – Силистра, настоящият състав е задължен да приеме на основание чл.300 от ГПК, че Р. С.

Н. е виновен за това, че на 02.07.2019г., около 22.41ч., извън населеното място на територията на общ. Силистра, по път II-21, при км. 114+930 /път гр.Русе – 4 гр.Силистра/ при управление на моторно преводно средство- лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № СС 7354 АМ, собственост на Р. С.

Н. от с.Айдемир, обл. Силистра, е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в Закона за движение по пътищата, както следва: чл.20, ал.1 от ЗДвП /водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват/, като не е контролирал непрекъснато моторното превозно средство, което е управлявал, вследствие на което е напуснал собствената си пътна лента и навлязъл в съседната пътна лента вляво спрямо посоката му на движение, с което по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в общ размер на 12 490лв., съответно на – лек автомобил марка „БМВ“, модел „740i“ с рег. № СС8956 АР, собственост на С Л Х от гр.Силистра в размер на 11 660лв. и на – лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ТХ 2784 АН, собственост на С ТК от с.Стефаново, обл. Добрич в размер на 830лв. – престъпление по чл.343, ал.1, б. „а“ във вр. чл.342, ал.2 от НК. Ответникът е признат за невиновен в рамките на конкретното деяние, обективирано като такова по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение – за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 и ал.3, т.1 от ЗДвП, по чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Влязлата в сила оправдателна присъда, с която е прието, че подсъдимия не е извършил престъплението, за което е обвинен, се ползва със сила на присъдено нещо относно основанието за оправдаване на подсъдимия по конкретното обвинение.