Решение № 413 от 05.12.2023, Административен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№413 гр. Враца, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 07.11.2023 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

НЕДЕЛИН

ЙОРДАНОВ при секретаря Д.Ванчикова и с участието на прокурора В.Вътов като разгледа докладваното от съдия Йорданов

КАН дело № 532 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в

ЗАНН.

Образувано е по

КАСАЦИОННА ЖАЛБА от И.А.А. от ***, чрез *В.Ф. против Решение № 225 от 11.07.2023 г., постановено по АНД № 545/2023г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено Наказателно Постановление /НП/

№ 408/11.04.2023г. на Директора на РДГ гр.Берковица, с което на И.А.А. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева на основание чл.266, ал.1 във вр. с чл.213, ал.1,т.1 ЗГ,и второ административно наказание глоба в размер на 500 лева на основание чл.266, ал.1 във вр. с чл.213, ал.1,т.2 ЗГ, и на основание чл.275, ал.2 ЗГ е постановено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението в размер на 37.42 лева.

В касационната жалба са изложени твърдения, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излагат се доводи, че неправилно първостепенният съд не е приел становището на касатора, че случаят е маловажен, предвид стойността на вредите и смекчаващите вината му обстоятелства и е отказал да приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Моли за отмяна на решението. В с.з. касаторът се представлява от процесуалния представител *Ф., който поддържа жалбата и иска отмяна на решението. Претендират се направените в производството разноски.

Ответникът Директора на РДГ гр.Берковица, в отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата. Излагат се подробни съображения за правилност на решението на РС и потвърждаване на същото. Иска се оставяне на жалбата без уважение. Не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на

Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като отправя искане към касационната инстанция да я отхвърли, а обжалваното решение да бъде оставено в сила.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение № 225 от 11.07.2023 г., постановено по АНД № 545/2023г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено Наказателно Постановление /НП/ № 408/11.04.2023г. на Директора на РДГ гр.Берковица с което на И.А.А. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева на основание чл.266, ал.1 във вр. с чл.213, ал.1,т.1 ЗГ,и второ административно наказание глоба в размер на 500 лева на основание чл.266, ал.1 във вр. с чл.213, ал.1,т.2 ЗГ, и на основание чл.275, ал.2 ЗГ е постановено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението в размер на 37.42 лева.

Въззивният съд в оспореното решение е приел, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи. Претендираните нарушения и обстотятелствата, при които същите са извършени са описани достатъчно ясно и пълно, както в акта, така и в наказателното постановление. По съществото на спора е установено, че жалбоподателят на 13.03.2023г. в землището на ***, вилна зона е съхранявал 14 бр. иглолистни ритловици от дървесен вид бял бор, с дължина 6.00м., възлизащи на пл.м3 дървесина, немаркирани с контролна горска марка и без превозен билет – документ, доказващ законния им произход. РС е приел за правилна дадената от АНО правна квалификация на извършеното административно нарушения по чл. 213, ал.1,т.1 ЗГ, и второ административно нарушение по чл.213, ал.1,т.2 ЗГ, които разпоредби въвеждат забрана за покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на:

1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка;

2. дървесина, непридружена с превозен билет.

Счел е, че нарушението е безспорно установено по делото от събраните доказателства.

Прието е, че деянието, вменено на жалбоподателя е доказано по безспорен и категоричен начин, като формата на вина на жалбоподателя е пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че не трябва да нарушава въведените законови забрани, но въпреки това е съхранявал описаната дървесина немаркирана с контролна горска марка и без превозен билет, с което е целял настъпването на общественоопосните последици от своето деяние. Посочил е също, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, от АНО е съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определена правилна квалификация на деянието и е наложено съответното наказание в законоустановения минимален размер на глобата от 500 лева за всяко от нарушенията и е постановено заплащане от нарушителя на паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението.

По тези съображения НП е потвърдено като законосъобразно, а възраженията изложени в жалбата са приети за неоснователни.

Решението е валидно - постановено от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни.

Въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка и подробно, и мотивирано е обсъдил всички доказателства по делото, както и възраженията на касатора жалбоподател, като е обвързал изводите си с фактите по делото.

При издаване на НП и в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на НП.

Като е стигнал до извод за законосъобразност на НП районният съд е постановил правилен съдебен акт – без нарушения на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения.

В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на НП. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота с всички писмени и гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации, които не се и оспорват от касатора и правните изводи на първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилен и в съответствие с доказателствата по делото е и извода на съда за неоснователност на възражението на жалбоподателя, че извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. В конкретиката на казуса, предвид характера на засегнатите с нарушенията обществени отношения, свързани със създаване на опасност за опазването, стопанисването и ползването на горските територии, непосредствен обект на нарушенията и за да се въздейства възпиращо върху правните субекти, с цел да не се достига до вредни последици са предвидени от законодателя тези състави на административни нарушения и съответстващи размери на санкции. Това е и основното оплакване в касационната жалба за неправилно приложение от първостепенния съд на чл.28 от ЗАНН, което по изложените съображения не се споделя от касационния съд. В случая не паричната равностойност на вещите, предмет на нарушението е определяща за квалификацията „маловажен случай“, а характера на засегнатите обществени отношения, тяхната значимост и дадената им правна закрила, които не обуславят извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на нарушение от съответния вид, съгласно законовата дефиниция по пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН.

Констатирани са две отделни нарушения, извършени с едно деяние, в идеална съвкупност, наказанията за които разпоредбата на чл.18 от ЗАНН предвижда да се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са становищата на страните и са формирани съответните правни изводи, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали различни констатации на съда от тези, отразени в АУАН и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС, водещи до отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Предвид изложеното, настоящият състав намира изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а не релевантен по делото факт.

При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила.

Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Разноски при този изход на спора се дължат на ответника на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. чл.143 АПК, но не се претендират, а няма и данни да са направени такива, поради което не се присъждат.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.218