Решение № 66 от 03.04.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Шумен, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева в присъствието на прокурора Р. Ил. Р. като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20253600500040 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба М.С.Н. - прокурор при ШРП срещу решение № 941/05.12.2024 г. по гр.д. № 1884/2024 г. по описа на ШРС в частта, в която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на А. А. Х., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от 06.02.2024 г. до окончателното й плащане, обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 066.73 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от 06.02.2024 г. до окончателното й плащане и 620 лева деловодни разноски.

Жалбоподателят намира решението за неправилно и необосновано по съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни или, при условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият А. А. Х., действащ чрез пълномощника адв. С. Е. от ШАК е депозирал отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.

1

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 1884/2024 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия срещу жалбоподателя, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 066.73 лева, представляващи разходи за платен депозит за ТСЕ по сметка на ОД на МВР – Варна, в размер на 666.73 лева с банковите такси и за пътна помощ за транспортиране на МПС на 14.10.2024 г. до с. ... в размер на 400 лева, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, които вреди е претърпял вследствие воденото срещу него незаконно ДП № 429/2023 г. по описа на ОД на МВР – гр.

Варна, прекратено с постановление на прокурор при РП – Варна от 18.01.2024 г..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като с решението си е осъдил Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул.

„....." № 2 да заплати, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на А. А. Х. с ЕГН ********** от с. ... общ. Хитрино, сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 1 066.73 лева - обезщетение за имуществени вреди от образуваното и водено срещу него наказателно производство по ДП № 429/2023 г. по описа на ОД на МВР - Варна за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, прекратено с постановление на прокурора на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочените главници, считано от 06.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; отхвърлил е искането за присъждане на обезщетение за забава за периода от 14.10.2023 г., както е предявено в исковата молба, до 05.02.2024 г. включително и е осъдил Прокуратура на Република България да заплати на А. А. Х. направените по делото разноски от 620 лева.

Решението се обжалва от Прокуратура на Република България в осъдителната му част, изцяло.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното: На 14.10.2023 г. ищецът пътувал с личния си автомобил Мерцедес С220 с рег. № Н 4130 КВ от с. .... до гр. Варна, където работел като помощник машинист към Локомотивно депо - Горна Оряховица, Поделение пътнически превози. В 5.00 часа на същия ден, движейки се по бул. „....“ в гр. Варна, в посока центъра на града близо до кръстовището с ул. „....“ бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна и му бил извършен тест с Дрегер Дръг Тест 5000, при която била отчетена употреба на Бензодиазепини. По тази причина, на ищеца бил издаден талон за медицинско изследване № 0155459 и съставен АУАН № 1110172/14.10.2023 2 г. за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, след което бил отведен за кръвен тест във ВМА и задържан в ІІІ РУ на ОД на МВР – Варна. Със заповеди за прилагане на принудителна административна мярка № 239-0819-001299 от 14.10.2023 г. и № 23-0819001301 на същия били наложени ПАМ, изразяващи се в прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като му били иззети свидетелствата за управление и регистрация на МПС и регистрационните табели на същото. С протокол от 14.02.2023 г. въпросният автомобил бил предаден за отговорно пазене на водача. На 16.10.2023 г. ищецът бил разпитан по ДП като свидетел. При разпита му същият представил протокол за резултати от изследване, направено на 16.10.2023 г. в лаборатория „ Статус „, гр. Варна, съгласно който в урината му не се открива наличие на наркотични вещества и техни аналози, като заявил изрично, че не е употребявал наркотици или упойващи вещества. С постановление от 16.10.2023 г. по ДП била назначена съдебнохимическа експертиза. Такава била изготвена на 21.12.2023 г., като според заключението й, постъпило по ДП на 05.01.2024 г., в представените за изследване проби на кръв и урина, взети на 14.10.2023 г. от А. А. Х., ЕГН ********** не е установено наличие на бензодиазепинов препарат и/или негови метаболити, както и на други вещества под контрол, включени в списъците приложения към чл.3 от НРКРВН, вр. с чл.3 от ЗКНВП. По искане на РП – Варна от 21.12.2023 г., с разпореждане № 9099/21.12.2023 г. по ЧНД № 5455/2023 г. по описа на ВРС било разрешено претърсване и изземване в дома на ищеца в с. ... въз основа на което, по протокол от 03.01.2024 г. били извършени оглед и изземване на управлявания от него по време на ПТП лек автомобил, който бил транспортиран до паркинг на ОД на МВР – Шумен. С постановление на прокурор при РП – Варна от 18.01.2024 г. производството по ДП № 429/2023 г. по описа на ОД на МВР – Варна, водено срещу ищеца за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК било прекратено, на основание чл.199, вр. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НК.. С постановлението е било разпоредено и връщане на иззетия лек автомобил на ищеца.

На л.12 от първоинстанционното дело е приложена разписка с дата 06.02.2024 г., удостоверяваща, че на посочената дата ищецът е заплатил по сметка на ОД на МВР – Варна сумата от 666.73 лева, представляващи разходи за кръвен тест и експертиза.

От показанията на свидетелката Д.М. / сестра на ищеца / се установява, че след ПТП с брат й майка й се обадила, че е задържан за няколко часа във Варна, тъй като го спрели за проверка и тестът му за наркотични вещества бил положителен. След това свид. и родителите й отпътували за гр. Варна с тяхната кола. Преди да пристигнат брат й бил освободен и се видели на паркинга, където бил спрян за проверка. Автомобила му, марка „ Мерцедес „ бил спрян на паркинга със свалени номера. Брат й бил притеснен и стресиран, тъй като не пушел и не употребявал наркотични вещества, а тестът му бил положителен.

Освен това, трябвало да даде обяснения на работодатели си защо не е отишъл на работа този ден. Няколко дни по-късно автомобила му бил прибран от паркинга и откаран с платформа 3 до с. ..... След случилото се, брат й се притеснявал да излиза навън, защото хората се интересували взема ли наркотици, а и бил без кола. Бил обезпокоен и, че може да остане без работа. Тъй като бил сигурен, че не е вземал наркотици, си направил тест, за който платил.

От показанията на свидетеля А. Х. / баща на ищеца / се установява, че синът му се обадил в 5.00 часа сутринта и му обяснил, че е задържан от полицията във Върна, тъй като резултатите от теста му били положителни за наркотици. Когато разбрал за това, свидетелят се почувствал неприятно, но почти бил готов да повярва. След това тръгнал за Варна и, когато пристигнали изчакали ищеца на входа на града, тъй като през това време бил на разпит и телефона му бил изключен. След като го освободили се срещнали на паркинга, където бил оставен автомобила. На следващия ден прибрали автомобила в с. .... с пътна помощ срещу сумата от 400 лева, които платили на ръка. След това, автомобила бил иззет от полицията и откаран в Шумен, като не бил съхраняван добре, а вземането му обратно, когато бил освободен се оказало продължителен във времето и сложен процес. Три месеца след инцидента, докато излязат кръвните проби, синът му се криел в къщи, тъй като приятелите му го отбягвали. По това време имал и приятелка, но тя го напуснала, като казала, че не иска да се занимава с наркомани и въпреки, че по-късно се установило, че не е взимал наркотици, отказала да се върне. Освен това, ищецът се притеснявал, че ще остане без работа, тъй като работел като машинист. Докато случаят се изясни преките му ръководители не му създавали проблем, но някои от колегите му започнали да го наричат „наркоманчето„. Свидетелят заявява, че синът му не пуши и не взема наркотици, но приема хапчета против стрес, които са му били изписани от личния лекар.

При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:

Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Според закона и трайната съдебна практика, възникването отговорността на

Държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е следствие от задължението на Прокуратура да повдига и поддържа обосновани обвинения, както и задължението й да доказва и установява в хода на съдебното производство виновността на привлеченото към наказателна отговорност лице. Когато основателността на обвинението не е доказана по предвидения за това ред, то тогава действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни и това е основание за възникване гаранционната отговорност по чл.2, ал.1, т.3, пр.

1 от ЗОДОВ. Отговорността на Държавата за вреди от дейността на правозащитните органи не се влияе от това чрез кои органи тя е действала. Последното има значение единствено за процесуалната легитимация на съответния орган да я представлява по исковете за обезщетение. Държавният орган не участва по делото в качеството му на причинител на вредата, нито в качеството му на отговорен за виновните действия на негови служители, а 4 като процесуален субституент на Държавата, чиято отговорност е безвиновна. При деликт по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ на ищеца се дължи едно глобално обезщетение. Солидарната отговорност на органите на досъдебното производство и органите на прокуратура произтича пряко от разпоредбите на НПК, според които служебните им правомощия са част от единна и взаимносвързана държавна дейност за разкриване на престъпления, разобличаване на виновните лица и правилно прилагане на закона, като в задължение на прокурора е вменено да ръководи разследването, осъществявано от разследващите органи и да упражнява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане, съответно - въз основа на извършените от разследващите органи и ръководени от него действия, да прецени налице ли са основания за повдигане и поддържане на обвинение срещу уличеното и привлечено като обвиняем лице или не. За ангажиране отговорността на Държавата по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ няма значение дали лицето е било привлечено като обвиняем по делото, а дали е знаел за образуваното наказателно производство и дали следствените действия са били насочени срещу него като извършител.