Решение № 756 от 18.06.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 588/2025
- Вид
- Решение № 756
- Подписан
- 18.06.2025
- В сила
- 10.07.2025
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2 т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.10 ал.3 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл.79 ал.4 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
- чл.416 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416,ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 80, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.24 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 756 гр. Варна, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря П.а Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20253110200588 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „АЙ ЕМ КЕЙ НУР“ ООД, ЕИК 203446248, със седалище и адрес на управление гр.София 1000, ул.“Луи Леже“ №10, ет.4,ап.8, чрез управителя И. М. К. против НП № 03-011332/05.06.2019 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон.При условията на алтернативност се моли за намаляване размера на наложената санкция.
В жалбата се излагат обстойно фактите, такива каквито са според жалбоподателя.Оспорва се вмененото нарушение на чл.10 ал.3 от ЗТМТМ, като се твърди, че турския гражданин не е работил в българското дружество.Оспорва се извършването на трудова дейност от страна на чужди граждани в рамките на предоставяне на услуги за дружеството „АЙ ЕМ КЕЙ НУР“ ООД. Твърди се, че дружеството „АЙ ЕМ КЕЙ НУР“ ООД не е осъществявало контрол и няма ангажимент относно дейността на чуждестранния гражданин от гл.т. на определяне на времетраене на обучението, местоположението на което то се провежда и заплащане на престоя и разходите.Оспорва се квалификацията спрямо дружеството съгласно пар.1 т.12 от ДР на ЗТМТМ, както и пар.1 т.8 от ДР на ЗТМТМ. Навеждат се доводи за допуснати нарушения на чл.57 ал.1 т.5 вр. чл.42 ал.4 от ЗАНН, като се твърди, че не е определено мястото на извършване на нарушението, че служителите на Д ИТ Варна са изисквали попълване на декларация от чужденец, който не владеел български език, че липсва представителна власт на лицето, съставило АУАН .
В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адв.И. И., ВАК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна – директора на Дирекция“Инспекция по труда“-Варна, редовно призована се представлява от юк Н. Т., която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 02.04.2019 г. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ -Варна , св.П. и П. Б. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на фирмата „АЙ ЕМ КЕЙ НУР“ ООД със седалище и адрес на управление гр.София ул.“Луи Леже“ № 10,ет.4,ап.8, ЕИК 203446248, представлявано от И. А. К. М. К. и О. И. М. К. в обект: монтаж и сглобяване на силозен комплекс, намиращ се в с.Калиманци, общ.Суворово, местност „Летището“. При проверката установили, че силоза се строи от работници на турска фирма, по силата на договор между турска фирма и български правоприемник.Въз основа на изисканите от полицията документи установили, че чуждестранните работници са влезли като командировани лица с визи за командироване в България. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР1919973/02.05.2019 г.
Едно от установените при проверката лица, които престирали труд бил Д.Д., гражданин на Република Турция, който представил и договор с турската фирма и виза за пребиваване в България, а в предоставената му декларация отразил, че е влязъл на територията на Р България в началото на 2019 г.
Св.П. приела, че „АЙ ЕМ КЕЙ НУР“ ООД в качеството си на местно лице приело командировани работници от Република Турция, като не е уведомило териториалното поделение на ИА ГИТ в законоустановения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето Д.Д., роден на *** г., гражданин на Република Турция, който изпълнявал трудовите функции на длъжност „ монтажник“ с определено работно място – обекта на контрол- монтаж и сглобяване на силозен комплекс, намиращ се в с.Калиманци, общ.Суворово, местност „Летището“, явяващо се нарушение на чл.10 ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, за което и на 22.05.2019 г. съставила на дружеството АУАН № 03-011332.
Акта бил съставен и предявен на представляващия дружеството,който в графата бележки и възражения не е отразило, че има такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН е направено възражение.
АНО не възприел направените възражения и въз основа на съставения АУАН издал обжалваното НП, с което наложил на дружеството за извършено нарушение на чл.10 ал.3 от ЗТМТМ на осн.чл.416,ал.5 от КТ,вр.чл.79 ал.4 от ЗТМТМ имуществена санкция в размер на 5 000 лв..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П., както и от 2 присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Протокол за извършена проверка №ПР1919973/02.05.2019 г.,
Протокол № ПР
1910973/02.05.2019 г. - копие;
Декларация от Доган Донмез от 10.04.2019 г.,Страница от инструктажна книга ,
Декларация за влизане в осигурена работа, ведно с приложения,
Писмо изх. № 19032023/19.04.2019 г.,
Писмо рег.№ 10-005794#1/09.05.2019 г. от Агенцията по заетостта, ведно с приложения,Писмо № 19032035/19.04.2019 г.,
Писмо рег.№ 365000 - 16692/25.04.2019 г.,Договор за строеж от 11.08.2018 г., Писмо № 11332/18.06.2019 г.,Покана - декларация peг. № 186/12.04.2019 г.,Пълномощно с рег.№ 3299 и № 3300/06.08.2015 г.
Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на св.П., доколкото е участвала лично в извършената проверка и пряко е възприела фактите и обстоятелствата, за които свидетелства. В същото време показанията и са последователни, еднопосочни и напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган - директора на Дирекция "Инспекция по труда" -Варна, въз основа на Заповед № З0864/17.10.2022 г.на изпълнителния директор на ИА ГИТ. Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл.416 ал.1 от КТ в качеството му на държавен контролен орган - главен инспектор в Д "ИТ" Варна към момента на съставяне на акта.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.
Според състава на съда е налице основание за отмяна на наказателното постановление поради изтекъл давностен срок, погасяващ възможността за административнонаказателно преследване.
Според разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формата на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.
Съдът, съобразявайки константната съдебна практика намира, че разпоредбите на чл.80 и сл. от НК относно изчисляване и прилагане института на давността намират приложение към административните наказания и следва да бъдат отчитани и преценявани /арг. от Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015г. на Върховният административен съд на 3
РБългария, ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС и др./.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК: "Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи", а според чл. 81, ал. 3 от НК: "Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член". Следователно общата давност по чл. 80, ал. 1 от НК се прилага, само ако наказателното преследване въобще не е било възбудено, а ако такова е било възбудено и то срещу конкретно лице, тогава се прилага абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК. Същата е четири години и половина от момента на извършване на нарушението, който в настоящия случай е 29.01.2019 г., поради което към момента се явява изтекла към 29.07.2023 г.
След като е налице изтекла давност, което е обстоятелство по смисъла на чл.24 т.3 от НПК , изключващо административно-наказателната отговорност, наказателното постановление следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото такива се дължат на дружеството-жалбоподател.
Процесуалния представител на дружеството-жалбоподател е направило искане за присъждане на разноски в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в които административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията. С обжалваното НП е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, като размерът на минималното възнаграждение е съобразен с разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2; чл. 18, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 НМРАВ № 1 от 09.07.2004 г.,не е прекомерно, поради което направеното от наказващият орган възражение в тази насока е неоснователно.
Водим от горното и на осн.чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03-011332/05.06.2019 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна , с което на „АЙ ЕМ КЕЙ НУР“ ООД, ЕИК 203446248, със седалище и адрес на управление гр.София 1000, ул.“Луи Леже“ №10, ет.4,ап.8,представлявано от управителя И.
М. К. за извършено нарушение на чл.10 ал.3 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда"- Варна да заплати на "Ай Ем Кей Нер"ООД 4
БУЛСТАТ 203446248 сумата от 800 лева, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5