Решение № 96 от 01.04.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Пазарджик, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500053 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260347/21.10.2021г., постановено по гр.д.№1548/2019г. по описа на РС- П. е отхвърлен предявения от „Б.П.“ ООД, с ЕИК 112069083, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“И.Х.“ №13, иск за признаване за установено по отношение на АСП. В. К., с ЕГН ********** и адрес: гр.П., ул.“М.Т.“ №49 и Д. Г. Г., с ЕГН ********** и адрес: гр.П., бул.“Д.“ №5, вх.Б, ет.2, ап.6, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, ведно с находящата се в този имот сграда с идентификатор ***.

Осъден е на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, „Б.П.“ ООД, с ЕИК 112069083, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“И.Х.“ №13, да заплати на АСП. В. К., с ЕГН ********** и адрес: гр.П., ул.“М.Т.“ №49, сумата от 3060лв.- главница, представляваща парично обезщетение за периода от 01.03.2017г. до 01.03.2020г. за неоснователно обогатяване чрез ползване на собствената на ищеца 1/2ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** и находящата се в този имот сграда с идентификатор ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата 1 на предявяване на насрещния иск- 25.03.2020г. до окончателното й изплащане, а искът за разликата над тази сума- до пълния предявен размер от 14400лв. е отхвърлен, като неоснователен.

Осъден е „Б.П.“ ООД, с ЕИК 112069083, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“И.Х.“ №13, да заплати на АСП. В. К., с ЕГН ********** и адрес: гр.П., ул.“М.Т.“ №49, сумата от 1405,45лв.- деловодни разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Б.П.“ ООД, чрез пълномощника им адв.Р. П. П. от АК- П..

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Неправилна се явява и правната квалификация на предявения насрещен иск. Същата не съответства на фактическите твърдения на ищеца по насрещния иск. Съдебният акт е постановен при съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон.

Първоинстанцинното съдебно решение не съответства на събраните по делото доказателства. Извършеният от съда анализ и преценка на доказателствата са неправилни.

В тази връзка се визира, че собствеността върху процесния имотпоземлен имот и сграда, „Б.П.“ ООД е придобило посредством оригинерния способ за придобиване на давностно владение: 28.08.2008г. В периодът 28.08.2008г. до настоящия момент /датата на депозиране на исковата молба в съда, дружеството непрекъснато владее процесния имот, като упражнява фактическа власт върху него и демонстрира пред всички лица собственическо отношение към него.

Сочи се, че осъществяваното от дружеството владение върху процесния имот е явно, несмущавано, непрекъснато, продължително /повече от десет години/. От момента на установяване на фактическа власт върху имота от страна на дружеството, процесната сграда представлява неразделна част- едно цяло с по- голяма сграда, собственост на ищеца, като от 28.08.2008г., процесната сграда се ползва от ищеца по предназначение склад.

Описва се фактическа обстановка при и по повод на която ищцовото дружество е установило фактическа власт върху процесните поземлен имот и сграда.

Твърди се, че неправилен и необоснова се явява изводът на 2 първоинстанционния съд за недоказаност на субективния елемент на владението, а именно: недоказаност на намерението, процесния имот да се държи и ползва като собствен. Неправилно е интепретиран сключения предварителен договор за покупко- продажба на процесния имот.

Визира се, че от събраните доказателства се установява, че физическото лице А.И.П. е бил в очакване да придобие собствеността върху процесния имот, а не дружеството „Б.П.“, което през целия период от установяване на фактическата власт върху имота от датата на предявяване на иска е считало имота за свой собствен. Субективното отношение на ищеца към имота се приема, че е доказано.

Приема се, че при условията на пълно и главно доказване, ищецът е установил, че процесния имот е придобит на основание, давностно владение.

Относно насрещната претенция за заплащане на обезщетение за ползване на имота се сочи, че правната квалификация, извършена от първоинстанционния съд се явява неправилна, тъй като същата не съответства на твърденията на ищеца по насрещната искова молба Приема се, че описаната фактическа обстановка в исковата молба, изложените твърдения и формулирания петитум обосновават правна квалификация на този иск по чл.31, ал.2 от ЗС, а не по чл.59 от ЗЗД. При тези обстоятелства се приема, че решението на първоинстанционния съд се явява неправилно и незаконосъобразно.

Счита се, че ищецът по насрещния иск не е доказал наличието на предпоставките, както на иска по чл.59 от ЗЗД, така и тези на иска по чл.31, ал.2 от ЗС.

Искането е да се постанови съдебен акт, с който да се отмени изцяло първоинстанционния такъв, като неправилен и незаконосъобразен и да се уважат претенциите на ищеца, като основателни и доказани, като се отхвърли предявения насрещен иск, като неоснователен и недоказан.

Моли се за присъждане на реализираните разноски за двете съдебни инстанции.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- АСП. В.

К., чрез процесуалния му представител- адв.Х.С. от АК- Пазарджик.

Твърди се в него, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а 3 обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

В тази връзка се излагат подробни съображения.

Искането е да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Не е постъпил писмен отговор от Д. Г. Г..

В съдебно заседание, жалбоподателят „Б.П.” ООД, редовно призован, законен представител не се явява. За него се явява адв.П., редовно упълномощена. От страна на последната се моли да бъде уважена подадената въззивна жалба, като се отмени постановеното от първоинстанционният съд решение с уважаване на предявения иск и отхвърляне на предявения насрещен такъв. В този смисъл излага съображения. Моли за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата А.К. се явява лично и с адв.С.. Последният поддържа подадения писмен отговор, като оспорва подадената въззивна жалба. Моли същата да се остави без уважение.

Моли за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и обосновано. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът Д. Г. Г., редовно призована не се явява.

За да се произнесе, Пазарджишкият окръжен съд извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба от „Б.П.” ООД срещу АСП. В. К. и Д. Г. Г.- за установяване по отношение на ответниците, че ищцовото дружество е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***- по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18.-11/10.07.2013г. на ИД на АГКК.

Твърди се от страна на ищцовото дружество, че на 28.08.2008г.

„управителят му“ е сключил с ответниците два предварителни договора за прокупко- продажба, съответно на два съседни имота- УПИ XII и УПИ XIII /процесния/ в кв. 80 по регулационния план на гр. П..

Твърди се, че владението върху УПИ XIII /сега с идентификатор ***/ „е предадено“ на ищеца на 28.08.2008г., тъй като постройките 4 върху тези два поземлени имота и трети съседен на тях /УПИ XIV/ представлявали един общ склад.

Сочи се, че по първия от двата предварителни договора дружествотоищец е закупило УПИ XII на 16.12.2008г., като на същата дата е закупило и УПИ XIV. По предварителният договор за продажба на УПИ XIII било предвидено да се сключи окончателен след дата 30.10.2012г., но и че дружеството- ищец владее имота явно, несмущавано и непрекъснато още от 28.08.2008г., поради което се приема, че го е придобило по давност- на основание чл.79, ал.1 от ЗС. В тази връзка се навеждат доводи за собственическото отношение на дружеството, а именно: -направени строително- монтажни работи по сградата върху имота, въведена в експлоатация 2013г.

Визира се, че през 2019г. ищецът получил уведомително писмо от ЧСИ за насрочен за 02.09.2019г. опис върху имота по изпълнително дело, по което ответниците са длъжници.

Искането е да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на имота с идентификатор ***, ведно с построената в него сграда с идентификатор *** - по КККР на гр. П..

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор само от ответника А.К.. В него е застъпено становище, че предявеният иск е неоснователен.

Твърди се, че предварителен договор за покупко- продажба на процесния имот е сключен с А.П. в лично качество, а не като представител на ответното дружество. От друга страна се сочи, че при твърдения, че след нотариална покана А.П. не е подписал окончателен договор за покупкопродажба се поддържа, че ищцовото дружество няма намерение за придобиване на имота и въпросната покана е прекъснала претендираната от ищеца придобивна давност.

Оспорват се твърденията на ищеца, че владее процесния имот от 28.08.2008г. с доводи, че в предварителния договор липсва клауза за предаване на владението и че по отношение на друго дружество- „АС и КО“ ООД- от 20.09.2006г. е било учредено право на ползване за срок от 6 години и е бил сключен договор за наем на имота за периода от 06.11.2006г. до 06.11.2012г.

5

Визира се, че сочената от ищеца за изтекла придобивна давност е прекъсната и предвид проведено на 05.11.2013г. Общо събрание на съдружниците в ищцовото дружество относно закупуването на процесния имот, на което не е било постигнато необходимото единодушно съгласие той да бъде придобит.

Искането е да се отхвърли предявения иск, като неоснователен.

В срока за отговор на исковата молба е предявена насрещен иск с правно основание по чл.59, ал.1 от ЗЗД от страна на ответника А.К.. Със същата е направено искане да се осъди „Б.П.” ООД, да му заплати сумата от 14400лв.- обезщетение за времето от 01.03.2017г. до 01.03.2020г., за което твърди да е бил лишен от ищцовото дружество от правото си да ползва процесиите имоти, както и законна лихва- от предявяване на тази насрещна претенция- до изплащане на претендираната сума.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на насрещната искова претенция, същата е оспорена от страна на „Б.П.” ООД като неоснователна. В тази насока се твърди, че процесните имоти с идентификатори *** и *** са ползвани от дружеството „на валидно правно основание“, без то да се конкретизира; -че липсва валидно отправена до дружеството покана за заплащане на обезщетение на А.К. за лишаването му от право да ползва имотите в съответствие с притежаваната от него 1/2 ид.част от тях.

Искането е за отхвърляне на предявения насрещен иск.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Нотариален акт №118, том VI, рег.№7508 по дело №993 от 22.11.2005г. по описа на Нотариус Г.К.- л.56 се установява, че АСП. В. К. е купил УПИ №XIII в кв.80 по регулационния план на гр.П. заедно с построената в имота едноетажна масивна сграда-складова клетка (понастоящемсъс съответни идентификатори

*** и

***) от Г.А.Щ., като ЕТ „Геци- Г.Щ.“ П. на 22.11.2005г.

Няма спор по делото, че това се е случило докато К. е бил в брак с бившата си вече съпруга Д.Г. /СИО/, като след развода са преминали в режим на обикновена съсобственост при равни дялове- по 1/2ид. идеална част за всеки от бившите съпрузи.

6

Видно от Предварителен договор за покупко- продажба на имот в режим на СИО, на 28.08.2013г., между АСП. В. К. и Д. Г. Г.- К.а, в качеството им на продавачи и А.И.П., в качеството му на купувач е сключен предварителен договор за покупко- продажба на Част от едноетажна стопанска постройка със застроена площ от 308кв.м., ведно с прилежащия терен към нея, попадащи в УПИ ХII- Стопанска дейност, квартал 80 по регулационния план на гр.П., обл.Пазарджик, община П., с административен адрес на УПИ- ул.“С.К.“ №4, целият с площ от 1051,60кв.м., при граници и съседи на ЕПИ: УПИ II- ЦРБ ООД- гр.П., УПИ V- Търговия и услуги и производство, УПИ ХII- Стопанска дейност и улица.