Определение № 1181 от 07.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1181 гр. Благоевград, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20251200500714 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2, във вр. с чл.418 ал.5, във вр. с чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Ти би ай банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 5254, чрез юрк. Д. И., срещу Разпореждане № 1377/17.04.2025г., постановено по ч.гр.д. № 793/2025г. по описа на РС Благоевград.

С обжалвания акт на първата инстанция е оставено частично без уважение заявление с вх. № 793/26.03.2025г., подадено от „Ти би ай банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК срещу А. З. Т., ЕГН **********, от ***, въз основа на Извлечение от счетоводни книги към 13.03.2025г. по Договор за потребителски кредит № 7053533222/04.12.2023г., за следните суми:

- над уважения размер от 4 943,33лв. /четири хиляди деветстотин четиридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ до пълния предявен размер от 12 506,29лв. /дванадесет хиляди петстотин и шест лева и двадесет и девет стотинки/- представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 7053533222 от 04.12.2023г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и А. З. Т., ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 26.03.2025г. до окончателното погасяване;

- сумата от 2 717,03лв. /две хиляди седемстотин и седемнадесет лева и три стотинки/представляваща договорна лихва за периода от 05.08.2024г. до 27.01.2025г.;

- сумата от 296,52 лв. /двеста деветдесет и шест лева и петдесет и две стотинки/1 обезщетение за забава за периода от 05.08.2024г. до 13.03.2025г.

Жалбоподателят навежежда оплаквания, че разпореждането на първата съдебна инстанция, в частта му в която е отхвърлено заявлението по чл. 417 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно, предвид на които се претендира за неговата отмяна и вместо него постановяване издаването на заповед за незабавно изпълнение за сумите, предмет на заявлението.

Изложени са съображения с частната жалба срещу изводите на първоинстанционния съд, че начисляването на договорна лихва върху застрахователната премия по сключения договор за застраховка съставлява неравноправна клауза. Поддържа се с частната жалба, че съгласно чл.

3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23.04.2008г., разходите за допълнителни услуги, включително застрахователните премии, следва да се включат в „общите разходи по кредита на потребителя“, само ако сключването на договора за допълнителната услуга е задължително условие, а в настоящия случай сключването на допълнителната застраховка зависи от волята на потребителя, който не е задължен да сключва договор за застраховка. Сочи се с частната жалба, че съдът е следвало да съобрази, че в настоящия случай при изразено съгласие на потребителя за сключване на договор за застраховка, кредитодателят отделя допълнителен финансов ресурс, като превежда предварително сумите по застрахователните премии на застрахователя, след което включва същите в размера на дължимите главници по договора за кредит, за да бъдат изплатени от кредитополучателя. В тази връзка поддържа се с частната жалба, че включената застраховка в договора за кредит не е такса или разход на кредитодателя, поради което не променя по никакъв начин даденото ясно и недвусмислено определение в чл. 3, б. „ж“ от Директива № 2008/48/ЕО и Директива /ЕС/2023/2025, касаещи формирането на ГПР. Акцентира се с частната жалба, че кредитополучателя получава „ползи“ от предоставената му допълнителна услуга- договор за застраховка, като предвидена е възможността да се „включва“ или „изключва“ в процеса на кандидатстването и преди одобряването на кредита, като сключването на договор за застраховка зависи изцяло от волята и съгласието на потребителя.

Поддържа се становище с частната жалба, че условията на договора за застраховка и всички негови компоненти са надлежно съобщавани на кредитополучателя, като начина на формира на ГПР, съгласно изискването на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК са разяснени на потребителя на ясен и разбираем език. Основният аргумент по съществото на делото от въззивната страна е, че тъй като сключения договор за застраховка не е задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, то изплащането на главницата за покриване на платените застрахователни премии, както и начисляването на лихва върху тях, не следва да се калкулират при формирането на процента на общите разходи по ГПР. Предвид с изложените съображения, иска се от състава на въззивния съд, да отмени обжалваното разпореждане на РС Благоевград, в отхвърлената му част, като бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение за претендираното вземане.

В съответствие с разпоредбата на чл.418, ал. 5 ГПК не е осъществена от районната инстанция процедура по връчване на препис от частната жалба.

2

Благоевградският окръжен съд, като съобрази материалите по делото, становището на частния жалбоподател и приложимия към казуса закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която съдебният акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на обжалване по арг. от чл. 418 ал. 5 от ГПК съдебен акт. Същата е редовна, тъй като отговаря на изискванията за съдържание, формулирани в разпоредбите на чл.275, ал. 2 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Ето защо следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Подадено е заявление от „Ти би ай Банк“ ЕАД срещу А. З. Т., ЕГН **********, от ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумите, както следва: за сумата от 12 506.29лв.- главница; за сумата от 2 717.03лв.- представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.08.2024г. до 27.01.2025г.; сумата от 296,52лв.- представляваща обезщетение за забава за забава за периода от 05.08.2024г. до 13.03.2025г.; ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Посочено е, че вземането е изискуемо по Договор за потребителски кредит №

7053533222/04.12.2023г.,съгласно Извлечение от счетоводни книги към 13.03.2025г., както и че се претендира като предсрочно изискуемо.

Към заявлението е приложен договора за потребителски кредит, извлечението от счетоводните книги, уведомление за предсрочна изискуемост; Декларация за изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на кредите, предоставени от „Ти би ай банк“ ЕАД; Сертификат и Общи условия към застрахователните програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“; уведомление за предсрочна изискуемост.

С Уточняваща молба с вх. № 9511/15.04.2025г. от заявителят „Ти би ай банк“ ЕАД, чрез пълномощника му, излагат се доводи че в настоящия случай заявената сума за претендираната пред съда главница е формирана като остатък от неизплатения от длъжника предоставен му финансов ресурс, включващ както предоставената му сума като кредит по Договор за потребителски кредит № 7053533222/04.12.2023г., така и суми за погасяване на изплатените премии по сключените със съгласието на длъжника застраховки. Уточнява се още че размера на претендираната договорна лихва е начислена върху цялата сума претендирана като главница, включително включените суми за погасяване на застрахователните премии по договора за застраховка. С уточняващата молба се поддържа че ГПР не съдържа включените суми за изплащане на застрахователните премии, тъй като се касае за допълнителна услуга по смисъла на § 1 от ДР към ЗПК и КЗ, за които кредитополучателят е изразил изрично съгласие. Пояснява се, че застрахователните премии не са предоставени лично на длъжника, а са преведени на застрахователя Кардиф съгласно изразеното от кредитополучателя съгласие за това.

3

С обжалваното Разпореждане № 1377/17.04.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 793/2025г. по описа на РС Благоевград, първоинстанционният съд е уважил частично заявлението по чл.

417 от ГПК, като е отхвърлил подадено заявление в частта му за следните суми:

- над уважения размер от 4 943, 33лв. /четири хиляди деветстотин четиридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ до пълния предявен размер от 12 506,29лв. /дванадесет хиляди петстотин и шест лева и двадесет и девет стотинки/ - представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 7053533222 от 04.12.2023г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и А. З. Т., ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 26.03.2025г. до окончателното погасяване;

-сумата от 2 717,03лв. /две хиляди седемстотин и седемнадесет лева и три стотинки/ представляваща договорна лихва за периода от 05.08.2024г. до 27.01.2025г.;

-сумата от 296,52лв. /двеста деветдесет и шест лева и петдесет и две стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 05.08.2024г. до 13.03.2025г.

Видно от мотивите на първоинстанционният съд в заповедното производство- прието е че клаузата на т. 7.1 от договора за кредит, включваща допълнителни услуги по застраховката на кредитополучателя, е неравноправна на осн. чл. 143 ал. 2 т. 3 и т. 10 от ЗЗП, като нищожна на осн. чл. 146 ал.1 от ЗЗП.

Изложени са доводи че след като застрахователните премии по сключената застраховка са включени като компонента в главницата на сключения договор за кредит, не може да се прецени дали същите начислени при формирането на ГПР, като в този смисъл липсва ясно и точно посочване в договора за потребителски кредит на компонентите формиращи ГПР, поради което се поржадат съмнения че потребителят не е могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора за кредит. Отделно изложени са съображения, че допълнителната услуга- застраховка представлява общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на ГПР съгласно чл. 19 ал.1 от ЗПК, независимо че в чл. 7 и чл. 19 от договора за кредит, застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора. Прието е от първоинстанционният съд че се касае за клаузи от предварително изготвения текст на договора, върху които кредитополачателят не е имал възможност да влияе. Изложени са доводи, че целта на сключения договор чрез включването на застрахователните премии в главницата по договора за кредит, има за цел единствено и само заобикалянето на императивната разпоредба на чл. 19 ал.4 от ЗПК, която изисква ГПР да не надхвърля 50%.

Прието е че е налице нарушение на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК, което влече последиците на чл. 23 от ЗПК.

При така установеното от фактическа страна, въззивният състав на ОС Благоевград излага следните правни доводи:

Според чл. 410 ал. 2 от ГПК заявлението трябва да отговоря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, според изискването на т. 4 от чл. 127, ал. 1 ГПК.

4

Според чл. 418, ал. 1-3 от ГПК, когато със заявлението е представен документ по чл. 417 ГПК, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист (ал. 1), като изпълнителният лист се издава след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане (ал. 2). От цитираните разпоредби следва, че при преценка за индивидуализация на вземането се съобразяват както изложените в заявлението обстоятелства, така и съдържащите се обстоятелства в представения документ по чл. 417 от ГПК.