Решение № 1779 от 30.08.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

Гр.София,

… август 2018 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Софийски градски съд,

ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ЕЛЕНА РАДЕВА с участието на съдебен секретар Ива Иванова, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№5946 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.422 във връзка с чл.415 и чл.124 ГПК.

В исковата си молба ищецът „Д.А.Л.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, МОЛ София, София Тауър, ет.*, твърди, че на 28.08.2008 година между него и ответника „К.Е.Д.П.“ ЕООД, ЕИК********, е сключен договор за финансов лизинг на превозно средство №188 Е.По силата на този договор„Д.А.Л.“ ЕООД, ЕИК********, е предоставило на „К.Е.Д.П.“ ЕООД, ЕИК********, нов лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел S 600 L, рег.№ ********, рама № WD********и двигател № ********за което страните по договора за подписали приемо-предавателен протокол на 11.05.2009 година.Лизингополучателят е поел задължение за заплаща месечни лизингови вноски в размери и срокове, съгласно погасителен план.Част от споразумението между страните са ОУ на лизингодателя-ищец, приети и подписани от лизингополучателя.Страните са се съгласили, че срокът да договора започва да тече от датата на подписване на приемо-предавателния протокол касателно лизинговата вещ.За обезпечаване на вземанията на лизингодателя лизингополучателят е издал в негова полза ценна книга- запис на заповед, с който менителничен ефект е поел задължение безусловно да плати без протест и разноски, при предявяването му сумата от 386 862,91 евро.Записът на заповед е авалиран от Ж.Ф.Б..

Ищецът твърди, че лизингополучателят е плащал частично и нередовно поетите задължения по договора за финансов лизинг, а след 03.08.2009 година е преустановил плащанията на дължимите лизингови вноски и другите разходи по договора.Поради това, на основание чл.15.1.1 от ОУ ищецът му връчил нотариална покана с предизвестие за прекратяване на договора, ако не плати доброволно дължимите суми в 14-дневен срок от получаване на поканата, а именно до 13.05.2010 година.Към този момент натрупаните задължения на ответника са в размер на 70 127,82 евро.В дадения срок за доброволно изпълнение плащане не е извършено, поради което, на основание чл.87 ЗЗД, договорът за лизинг е прекратен едностранно от лизингодателя, считано от 14.05.2010 година.Поради това последният е предявил на ответника, чрез нотариална покана ценната книга на 15.1.10 година, а на авалиста предявяването е извършено на 07.12.2011 година.Въпреки предявяване на записа на заповед, плащане не е извършено.

Ищецът твърди, че на 18.01.2012 година е подал заявление по чл.417,т.9 ГПК пред СРС за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 291 335,06 евро, по което е образувано ч.гр.д.№2583/2012 година.По това дело се е снабдил с изпълнително основание и изпълнителен лист, като заповедният съд е осъдил длъжниците да му заплатят солидарно и разноските по делото, както и законната лихва върху вземането, считано от 18.01.2012 година.Образувал е изпълнително дело №4507/2012година по описа на ЧСИ с рег.№841 на КЧСИ, по което също липсва изпълнение.

Поради постъпили възражения от длъжниците, твърди, че заповедният съд го е уведомил от необходимостта от предявяване на положителни установителни искове срещу тях.Твърди, че към датата на подаване на исковата молба изискуемите задължения на ответниците са в размер на 108 274,32 евро, от които 67 618,57 евро дължими лизингови вноски; 5 796,58 евро- неустойки за забава и други разходи; неустойка за предсрочно прекратен договор съгласно чл.16.2 от ОУ в размер на 20 127,33 евро и 965,46 евро други разходи; зцадължения за застраховки в размер на 13 766,39 евро.Моли съда, след като се убеди в основателността на изложеното, да постанови решение, с което признание за установено по отношение на ответниците, че ищецът има вземане в посочения размер.Претендира разноските в исковата производство и разноските в заповедното, съобразно предявения размер на установителните претенции.

В срока за отговор ответниците правят следните възражения:

За недопустимост на предявения иск, тъй като с него се твърди наличие на вземане в размер, по-малък от този, за който е издадена заповед за незабавно изпълнение.

При условие на евентуалност – оспорват основателността на претенцията като твърдят, че от септември 2009 година договорът е преустановил действието си, защото лизингодателят е върнал вещта на лизингополучателя, следователно не дължи плащане по облигационната връзка.Твърди, че е платено на лизингодателя сумата от 120 764,01 евро, от която 60 382,01 евро при подписване на договора и 60 382 евро – преди заплащане на пълната стойност на доставчика на вещта.Плащането е извършено от лизингополучателя.Твърди, че въпреки поетото от лизингодателя задължение да извърши доставката на вещта до 31.12.2008 година, вещта му е предадена едва на 11.05.2009 година, който факт се установява от приемо-предавателния протокол, а независимо от това погасителния план е започнал да тече от 01.02.2009 година, следователно от 01.01.2009 година до 11.05.2009 година, поради липса на ползване на вещта, плащане на лизингови вноски не се дължи.Такова задължение съществува само за периода от 11.05.2009 година до 21.08.2009 година, а платената от лизингополучателя сума от 120 764,01 евро представлява кредитиране, следователно дължи лихва за забава върху тази сума за периода от 01.01.2009 година до 11.05.2009 година.

Ответниците оспорват размера на всяка от претенциите, които формират вземането на ищеца, в контекст на твърдението им за липса на точно изпълнение на задълженията на лизингодателя и липса на ползване на вещта, включително и поради прекратяване на облигационната връзка.Оспорват и наличие на вземане за неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора, както и вземанията за платени застраховки.молят съда да отхвърли исковете.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията по допустимост на предявените искове.

Оспорва и твърденията за това, че е неизправна страна по договора, както и че същият е бил прекратен преди това от лизингополучателя и вещта била върната от него.

В допълнителната искова молба ответниците поддържат заявените тези.Правят нови възражения позовавайки се на арбитражна клауза и правят възражение за прихващане със свое вземане за неустойка в размер на сумата от 60 382 евро.

С определение от 05.12.2017 г. на основание чл. 637, ал. 3 от ТЗ е конституиран синдика на „К.Е.Д.П.“ ЕООД, ЕИК******** (в несъстоятелност) – С.М. в производството по исковете, предявени срещу този ответник.С молба вх.№ 11308/26.01.2018 година синдикът М. заема становище, че исковете са основателни.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Няма спор между страните, че на 28.08.2008 година между ищеца „Д.А.Л.“ ЕООД, ЕИК******** и ответника „К.Е.Д.П.“ ЕООД, ЕИК********, е сключен договор за финансов лизинг на пътни превозни средства под №188Е1.

По силата на постигнатото съгласие страните са приели, че „Д.А.Л.“ ЕООД, ЕИК******** поема задължение да придобие от посоченото трето лице обект на договора за лизинг – ППС – 1 нов автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел S 600 L, при цена от

402 546,69евро без ДДС, със срок за доставка – до 31.12.2008 година, а лизингополучатилят е поел задължение да заплати на лизингодателя сумата от 4 025,47 евро без ДДС, до 2 дни от подписване на договор, представляваща такса за управление.Страните са уговорили, че първоначалната вноска е в размер на 120 764,01 евро, без ДДС и е платима, както следва: до 2 дни от подписване на договора – в размер на 60 382,01 евро, без ДДС и 60 382 евро, без ДДС, дължима преди заплащане на пълната стойност от страна на лизингодателя на доставчика.

Съгласили са се, че лизинговата цена ще се заплаща чрез лизингови вноски и в срокове, съгласно погасителния план, представляващ приложение №2 към договора.Освен това са уговорили и плащане на еднократна вноска от 0,0211% от неплатената главница; цена на финансиране на ДДС в размер на 751,42 евро без ДДС; застрахователни премии по чл.13 от ОУ и са уговорили остатъчна стойност от 20 127,33 евро без ДДС. Договорът има общо 6 приложения, представляващи неразделна част от него: техническа спецификация на лизинговата вещ, погасителен план, съобразно който падеж на вноската е всяко първо число от съответния месец за периода от 01.02.2009 година до 01.01.2013 година, при лизингова вноска, формирана от главница + лихва + ДДС, обща тарифа на лизингодателя, регламентираща такси и неустойки; приемо-предавателен протокол от 11.05.2009 година, двустранно подписан от страните по делото, удостоверяващ получаване на фактическата власт от страна на лизингополучателя, предоставена му от неговия съдоговорител. Представени са ОУ на ищеца, за които страните не спорят, че са били част от съдържанието на обвързващата ги облигационна връзка и са действали към момента на сключване на сделката.Не е спорно по делото, че същите са станали известни на лизингополучателя и носят неговия подпис.

По делото е представен анекс от

27.03.2009 година, с който страните по договора променят неговите параметри, като се изменя падежът на вноските за юни, юли и август 2009 година, като същите от първо число на съответния месец, се променят по следния начин-лизинговата вноска,дължима на 1 юни следва да се плати на първи август, тази, която е дължима на 1 юли, следва да се плати на 10 август, а дължимата на 1 август, страните се съгласяват да се плати на 10 август 2009 година.За промяната в действието на договора лизингополучателят е поел задължение да заплати такса в размер на 265,64 лв.

По делото е представен и запис на заповед, чийто издател е дружеството- лизингополучател. Ценната книга е издадена на 28.08.2008 година, като с нея издателят / ответникът- ЮЛ/ е поел безусловно задължение да плати при предявяване му на поемателя сумата от 386 862,91 евро. Записът на заповед е авалиран от Ж.Ф.Б. на същата дата. Издаването на ценната книга е на основание чл.6 от договора и чл.9 от ОУ, съгласно които за обезпечаване на вземанията на лизингодателя, произтичащи от конкретната сделка – всички лизингови вноски ведно с ДДС, лизингополучателят се задължава да издаде запис на заповед, платим на предявяване.

По делото ищецът е представил нотариална покана от 23.04.2010 година, връчена на 29.04.2010 година на адресата, с която кани лизингополучателя да му заплати дължимите суми – общо в размер на 616 683,22 евро, представляваща сумарна величина на дължимите лизингови вноски по обвързващите страните лизингови договори.С тази покана е даден 14-дневен срок от получаването и да се плати посочената в нея сума, като са указани последиците от липсата на доброволно изпълнение, като страната е уведомена, че това неизпълнение ще доведе до разваляне на договора, а оттам и задължение за връщане на вещите, предмет на сделките. Поканата е връчена на ответника – ЮЛ чрез нотариус Здравко Тончев на 29.04.2010 година.

Ищецът, във връзка с изискуемостта на своето вземане, произтичащо от ценната книга, е представил две нотариални покани, с които е предявил на своите длъжници менителничните ефекти за плащане на част от посочената в тях сума, а именно на сумата от 291 335,06 евро.Тези покани са отправени чрез нотариус В.И.и са връчени на търговското дружество по реда на чл.50, ал.4 във вр. с чл.47, ал.1 ГПК, на 30.11.2011 година.След извършена от съда служебна справка в ТРРЮЛНЦ се констатира, че поканата е връчена на вписания в регистъра адрес на управление на дружеството, а именно гр.София, район „Триадица“, „**********, поради което приема, с оглед извършените от нотариуса удостоверявания, че правилно е приложена нормата на закона. На авалиста –предявяването е извършено на 12.12.2011 година – лично.

Във връзка с извършеното оспорване и твърденията на ответника- лизингополучател, че е налице плащане, ищецът е представил неоспорени откъм истинност първични счетоводни документи – 25 броя фактури – издадени от лизингодателя за извършени към него плащания по процесния договор, а също и доказателства за наличие на други договорни обвързаности между същите страни.

Разпечатката съдържа 36 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8ac9afa-d277-4432-8d81-5b8211b7fa47