Решение № 399 от 03.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Варна, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20213100501581 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 288339/25.05.2021г. от А. Д. Д., ЕГН **********, от гр. ****, чрез пълномощника му адв. В.Д. от АК – Варна, със съдебен адрес гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 61, офис 35, срещу решение № 261515 от 05.05.2021г., постановено по гр. дело № 7454/2020г. на Районен съд – Варна, 34-ти състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, ЕИК 103882821, със седалище и адрес на управление гр. Варна, м.

„Лъджата“, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 357 от КТ и чл.128, т.2 от КТ.

В жалбата е изразено становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Изразява с е несъгласие с правните изводи на първоинстанционния съд, че описанието на дисциплинарното нарушение е достатъчно индивидуализирано от обективна и субективна страна, както и че с допълнително споразумение от 01.08.2018г. е изменен трудовият договор между страните, като е отпаднала уговорката за заплащане на претендираното допълнително възнаграждение. Отправеното искане е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове, както и за присъждане на направените разноски по делото. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно и се моли за неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред настоящата инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано въз основа на искова молба от А. Д. Д. срещу 1

„Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 357 КТ и чл. 128, т. 2 КТ.

В исковата си молба ищецът излага, че е в трудово правоотношение с ответното дружество за длъжността „корабен ел. заварчик двойни дъна затворени съдове II”. Сочи, че със заповед № РД-08-6/07.05.2020г. му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, която заповед счита за незаконосъобразна. Намира наложеното дисциплинарно наказание за незаконно поради неспазване на формалните изисквания на Кодекса на труда, както и поради липса на извършено нарушение. Ищецът сочи, че от заповедта не става ясно за какво нарушение на трудовата дисциплина е наказанието. На следващо място изтъква, че в мотивите на заповедта работодателят не е посочил какво е началото и края на работното време в дружеството, какво е работното време на длъжността и в какво се състои неуплътняването на работното време за длъжността.

Твърди също, че при определяне на наказанието наказващият орган не е взел предвид и не е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактическата обстановка, както и че е налице несъразмерност по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ. Ищецът оспорва твърденията на работодателя си, че на 21.04.2020г. не е работил на кораб „Ахелой“ повече от 5 часа в затворен съд. Твърди, че на процесната дата е извършвал заваръчна дейност в затворен съд от сутринта до 14,30 часа, след което е изпълнявал други задължения до края на работното време. Навеждат се твърдения за немотивираност на процесната заповед. В заключение се сочи, че ищецът е назначен на длъжността си с работно време 7 часа – намалено работно време, съгласно чл. 3, т. 14 от Наредба за определяне на В.ете работи, за които се установява намалено работно време /Обн. ДВ. Бр. 103 от 23.12.2005г./. С оглед на изложените факти моли съда да признае за незаконно и да отмени дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение“.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ ищецът сочи, че в трудов договор № 747/25.05.2015г. между страните е уговорено допълнително възнаграждение като социални разходи в размер на 150 лв. В допълнително споразумение № 551/02.01.2018г. към трудовия договор е определено да се изплаща допълнително възнаграждение с постоянен характер поради спецификата на работата и рискови условия на труд в размер на 150 лв/месечно.

Сочи, че от месец 01.01.2019г. не му е изплащало допълнително възнаграждение, което е уговорено с индивидуален трудов договор поради спецификата на работа и рискови условия на труд в размер на 150 лв/месечно. Предвид това моли съда да осъди ответното дружество да заплати сумата в размер на 2700 лв., представляваща допълнително възнаграждение с постоянен характер за периода от 01.01.2019г. до 30.06.2020г.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Счита обжалваната заповед за правилна и законосъобразна. Поддържа, че са спазени всички изисквания на КТ, като заповедта е издадена от надлежен орган, в същата се съдържат данни за нарушението, наложеното наказание и законния текст въз основа на който се налага, описание на нарушението и време на извършването му. В тази връзка твърди, че дисциплинарното производство е образувано след депозиране на рапорт от Благомира Б., в който е изложено, че ищецът и още двама служители са напуснали преждевременно работното си място, каквото поведение същите са имали многократно, въпреки отправените устни забележки от страна на прекия им ръководител. По повод твърдяното в рапорта и на основание чл. 193, ал. 1 КТ от ищеца са изискани обяснения във връзка с преждевременното напускане на работа от кораб „Ахелой“, като му е предоставен и депозирания рапорт от началника на цех „Корпусен“. В дадения му срок ищецът е представил обяснения, в които не е отрекъл, че на 21.04.2020г. е тръгнал от работа, като е аргументирал това свое действие с факта, че за заварчиците на двойни дъна и затворени пространства е въведено намалено работно време. По повод последното ответникът твърди, че е въведена промяна в длъжностната характеристика на Д., като е отпаднало задължението в основните отговорности за работа в затворени съдове с двойни дъна, поради което и служителите заемащи длъжността „корабен ел.заварчик двойни дъна и затворени съдове“ в по-голямата си част от работното време не работят в затворени 2 пространства. Поради последното и в съответствие с чл. 4 от Наредба за определяне на В.ете работи, за които се установява намалено работно време в КТД на дружеството от 2019г. е установен списък на професиите работници, ползващи намален работен ден, представляващо Приложение № 2, в което е посочено, че условие за ползване на намален работен ден е работа в затворен съд над 5 часа. Взимайки предвид извършеното нарушение, обясненията, дадени от ищеца, факта, че извършеното нарушение не е еднократно, както и че Д. не е изпълнил нарежданията на ръководителя си, задължение вменено му с Правилника за вътрешния ред в предприятието и длъжностната характеристика, му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение. Предвид всички изложени по-горе съображения счита оспорената заповед за законосъобразна, а наложеното наказание за съразмерно на извършеното нарушение.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ ответникът сочи, че с допълнително споразумение № 1346/01.08.2018г. към трудовия договор на ищеца, същият е бил изменен, като основното трудово месечно възнаграждение е увеличено на 720 лв. и е отпаднало задължението за начисляване на допълнително възнаграждение като социален разход.

Считано от датата на подписване на допълнителното споразумение, трудовото възнаграждение се формира на база вътрешен правилник за работната заплата, установен в дружеството.

С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени изцяло, като неоснователни.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и от представения трудов договор е видно, че ищецът към датата на налагане на атакуваното наказание е бил в трудово правоотношение за длъжността „корабен ел.заварчик двойни дъна затворени съдове” при ответника „Терем КРЗ-Флотски аресеналВарна“ ЕООД, при уговорен 8-часов работен ден, като продължителността на същия не е променян със сключените последващи допълнителни споразумения.

Дисциплинарното наказание е наложено със заповед № РД-08-6 от 07.05.2020г. на Д.С., в качеството му на управител на „Терем КРЗ-Флотски аресенал-Варна“ ЕООД, затова че на 21.04.2020г. служителят А. Д. Д. е напуснал работното си място един час по-рано от изтичане на работно му време, установено с рапорт № 785/22.04.2020г. на началник цех „Корпусен“. Наказващият орган е приел, че с преждевременното напускане на работа и неуплътняване на работното време служителят е нарушил трудовата дисциплина по смисъла на чл. 126, т. 1, т. 3 КТ. Определил е тежестта на нарушението като средна, но не маловажна, поради което и на основание чл. 192, ал. 1, чл. 188, т. 2, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Вмененото дисциплинарно нарушение е станало достояние на дисциплинарно наказващия орган от рапорт № 785/22.04.2020г. от Благомира Б. - началника на цех 4.1 „Корпусен“, в което е посочено, че е установено нарушение на трудовата дисциплина на 21.04.2020г., на която дата ел. заварчици от звено „413“, включително и ищецът, са напуснали работното си място – кораб „Ахелой“ преди края на работния ден – около 14.30ч.

Посочено е, че в процеса на работа посочените работници многократно преждевременно напускат работа с мотив, че работното им време е 7 часа, независимо от мястото на работа.

Посочените в рапорта работници не са работили повече от 5 часа в затворен съд. Същите не уплътняват работното си време, отправяни са им забележки неведнъж, като системните 3 нарушения на трудовата дисциплина не са прекратени. Посочено е, че са безотговорни към поставените задачи, не може да се разчита на тях за оставане след работно време или извънреден труд в почивни дни; демонстрират незаинтересованост към поставените срокове. Поради горното е направено предложение посочените в рапорта работници да бъдат наказани.

С писмо на управителя на ответното дружество, връчено на ищеца на 29.04.2020г., от последния са изискани писмени обяснения във връзка с коментирания по-горе рапорт № 785/22.04.2020г., в тридневен срок от датата на връчване. Обяснения от ищеца са постъпили на 30.04.2020г., като в същите ищецът е посочил, че на 21.04.2020г. е работил на кораб „Ахелой“ и е напуснал същия в 14.30ч., тъй като заварчиците, които работят в двойни дъна и заварят съдове се водят на намалено работно време.

Представени по делото са и длъжностните характеристика за заеманата от ищеца длъжност (л. 82-83 и л. 88-89), като в според последно връчената му (на 01.04.2016г.) сред основните задължения и отговорности, присъщи за заеманата от ищеца длъжност е да заварява конструкции, всички В.е чугун и цветни метали и сплави, като познава мерките за противопожарна безопасност и охрана на труда при работа на кораб и в затворени съдове (за разлика от длъжностната характеристика, връчена на Д. на 25.05.2015г., в която е предвидено единствено работа в затворени съдове с двойни дъна, цистерни - т. 7).