Протокол № 181 от 01.10.2020, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

Номер 181

Окръжен съд – Варна

01.10.2020 г.

Град Варна

I състав

На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова

Цветелина Н. Цветанова

Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20203100501843 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:24 часа се явиха:

Въззивникът Н. И. П. , нередовно призована, явява се лично и се представлява от адв.

И. Д., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Въззиваемата страна С. Н. С. , редовно и своевременно призован, явява се лично и се представлява от адв. Н. Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ - ВАРНА, редовно и своевременно призовани, представляват се от соц. работник Т. Г., упълномощена на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето.

АДВ. Д.: Въпреки нередовното призоваване на доверителката ми, не възразявам да се гледа делото. Да се даде ход.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

СОЦ. РАБОТНИК Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, с оглед изявлението на нередовно призованата въззивница, че няма възражение относно призоваването, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Н. И. П. срещу решение № 1284 от 10.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 1 7232 по описа за 2018 г. на 1

Районен съд – Варна, четиридесет и първи състав, с което е изменено на основание член 127, алинея 2 във връзка с член 59, алинея 9 от Семейния кодекс /СК/ за изменение на мерките, постановени с решение № 5492 от 04.12.2013 г., постановено по гр.д. № 4409/2012 г. по описа на ВРС по отношение на детето Н. С. Н.ев, роден на *** г., както следва: предоставено е упражняването на родителските права спрямо Н. С. Н.ев на бащата С. Н. С. , като е определено местоживеене на детето при бащата в ***; определен е режим на лични отношения между майката Н. И. П. и детето Н. С. Н.ев, както следва: всяка нечетна седмица на годината от 09,00 часа в събота до 22,30 часа в неделя с преспиване; в нечетните години от 09,00 часа на 28-ми декември до 20,30 часа на 1-ви януари, от 18,00 часа на деня, предшестващ първия почивен ден от пролетната ваканция /датите се обявяват всяка година от МОН/ до 09,00 часа в четвъртъка от седмицата на ваканцията /първата половина/, от 18,00 часа на деня, предшестващ първия почивен ден, до 09,00 часа на деня, следващ последния, когато се събират три последователни почивни дни за Деня на освобождението /3 март/ и Деня на независимостта /22 септември/; в четните години - на 23-ти декември от 09,00 часа до 20,30 часа на 27-ми декември, от 18,00 часа на Велики четвъртък до 20,30 часа на Велики понеделник, ако пролетната ваканция /датите се обявяват всяка година от МОН/ не съвпада с Великденските празници - от 18,00 часа в четвъртъка на седмицата на ваканцията до 09,00 часа в следващия понеделник /втората половина/, от 18,00 часа на деня, предшестващ първия почивен ден, до 09,00 часа на деня, следващ последния, когато се събират три последователни почивни дни за Деня на съединението /6 септември/ и Деня на просветата /24 май/; през лятната ваканция - два пъти за по 20 /двадесет/ дни през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, от 09,00 часа на първия ден до 22,30 часа на последния ден; осъдена е Н. И. П. да заплаща в полза на детето Н. С. Н.ев чрез неговия баща и законен представител С. Н. С. месечна издръжка в размер 152,50 лева, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката; осъдена е Н. И. П. да заплати на С. Н. С. сумата от 1 535 лева, представляваща направени по делото разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението в атакуваните му части, както и за постановяването му при неустановяване на релевантни факти и обстоятелства, както и при неправилна преценка на събраните доказателства. Сочи се, че не са налице предпоставките на закона, които да налагат промяна на определените мерки, а постановените не са в интерес на детето, тъй като ще се отразят неблагоприятно на развитието му, особено в настоящата възраст. Излага се, че въпреки че детето е от мъжки пол, то все още има нужда от майчина грижа и подкрепа, от женския образ в живота му. Твърди се, че отричането на майката през последната година и половина са повлияни именно от бащата, който дискредитира авторитета на майката. Смята се, че липсват мотиви за решението, доколкото първоинстанционният съд само е преповторил доклада по делото и е описал събраните доказателства, поради което и се стига до извод, че съдът не е изпълнил задържението си за съвкупна преценка на доказателствения материал и 2 за определяне на неговия най-добър интерес. Сочи се, че ищецът не е доказал изложените в исковата молба твърдения, че безспорно е установено, че детето не е било препятствано от страна на майката да контактува с баща си, както и с баба си и дядо си по бащина линия, по време на определения режим на лични отношения и извън него. Набляга се, че Н. е отличен ученик, с примерно поведение и винаги е изявявал желание да бъде приет в Първа езикова гимназия. Сащо така се акцентира, че от 14.03.2020 г. бащата не е изпълнявал задълженията си по вече постановеното решение досежно режимап на лични отношения. Твърди, че отношенията й с детето вече са нормализирани – казва й, че я обича, проявява загриженост за нея, брат си и сестра си. Поради това се иска решението да бъде отменено, а исковите претенции – отхвърлени.

Въззиваемият С. Н. С. в писмен отговор, депозиран от пълномощника му адвокат Б.

Б., е оспорил жалбата като неоснователна. Подробно се излага становище защо е налице изменение на обстоятелствата, респективно предпоставки и за изменение на упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режим на лични отношения и издръжка.

Намира, че съдът е дал ясен отговор, базиран на събраните по делото доказателства, включително заключенията на вещите лица по СППЕ и изслушването на родителите и детето, защо следва да бъдат изменени мерките по отношение на детето Н.. Оспорва се твърдението във въззивната жалба, че бащата не осъществява режима на контакт с детето, доколкото това е било продиктувано от обявеното извънредно положение, както и за нормализиране на отношенията майка-дете. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.

АДВ. Д.: Запозната съм с доклада, нямам възражения.

АДВ. Б.: Запознат съм с доклада, нямам възражения.

АДВ. Д.: Поддържам въззивната жалба, оспорвам отговора.

АДВ. Б.: Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора.

АДВ. Д.: Твърдим, че междувременно има настъпили нови обстоятелства - между постановяване на решението и днешно съдебно заседание. Към момента детето не посещава учебно заведение от началото на учебната година. В тази връзка сме подготвили доказателства, включително имаме запис, който желаем да бъде приет по делото във връзка с отношенията, а и има касателство при оценка на родителския капацитет на бащата. Между страните са проведени и други производства, като в самото първоинстанционно производство е проведено такова по реда на чл. 323 от ГПК. То е проведено допълнително, след като не е било уважено. Оттеглена е частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд за това, че е недопустимо да бъдат допуснати такива привременни мерки. Навеждани са нови твърдения от насрещната страна. Подадена е молба от насрещната страна по ЗЗДН отново с твърдения за осъществявано от страна на доверителката ми насилие върху детето, каквото обаче не е налице. Това производство към 3 настоящия момент е все още висящо. Тъй като детето е завършило седми клас и му е предстояло кандидатстване, от насрещната страна са взети от детето документите, подадени са онлайн три броя заявления, като в заявлението за гр. Варна са посочени единствено и само две позиции и то за специалности в Първа езикова гимназия, където се изисква максималният брой точки. За С. по същия начин са избрани само две позиции в училища, които също са с приоритетно изучаване на английски език. Ние не оспорваме, че детето предпочита английски език пред всички останали чужди езици, но отново са посочени позиции, които са изискващи максимален брой точки като бал от седми клас. За гр. К. са посочени в две училища по две позиции – една с чужди езици, а другата е с интернет и софтуерни технологии. По този начин на практика детето на първо и второ класиране не е успяло да участва. По първо предложение в гр. К. е прието и бащата с документите е записал детето в училището в гр. К. без това да бъде съобразено с майката, без да бъде говорено с нея. Напротив, всичко е правено зад гърба , тайно, за да не може тя да отреагира по някакъв начин. Подавани са от страна на доверителката ми жалби, сигнализирано е министерство на образованието. Към момента детето е записано в Испанската гимназия във Варна на трето класиране, тъй като училището в гр. К., отчитайки грешката си, че е записало неправомерно детето, връща документите на майката. Детето понастоящем е записано в IV ЕГ, но от 10.08. е при бащата, не се връща обратно, не учи към настоящия момент нито присъствено в училище, нито в дистанционна форма на обучение. В проведения разговор, за който желаем да представим запис, бащата дава абсолютно противоречиви данни дали детето учи и какво е състоянието му. Комуникацията между родителите е абсолютно нарушена и това не е по вина на доверителката ми. Считам, че всичко това има значение при оценката на родителския капацитет на бащата.

СЪДЪТ отвежда от съдебната зала страните и техните процесуални представители.

На основание чл. 59, ал. 6 от СК СЪДЪТ пристъпва към изслушване на детето Н. С.

Н.ев.

СОЦ. РАБОТНИК Г. : От декември 2018г. работя с детето и майката. Вече два пъти съм го подготвяла за изслушване.

ДЕТЕТО Н.: Казвам се Н. С. Н.ев, на 14 години съм. Искам да уча английски. В К. искам да уча. Предпочитам там, защото от първи до седми клас винаги съм искал да уча там, било ми е като мечта. Летните ваканции съм ходил там и ми е останало като мечта.

Предпочитам да живея при баща ми, защото не ме оставя сам по цял ден. Споделям си с него, говоря си с него, той винаги ми е помагал в учението. Благодарение на него завърших с такъв успех. Разпитва ме как съм, чувствам заинтересованост от негова страна. Всичко мога да споделя с него, включително и за момичета. Ако се скарам с приятел също, мога абсолютно всичко да му кажа. Не харесвам в майка ми това, че ме оставя по цял ден сам и няма никаква комуникация с мен, не се интересува. Като я помоля да направи нещо, тя казва „Търси баща си, искай това от баща си“. Например, ако помоля да ме подстриже, да ме 4 заведе някъде, тя ми казва „Търси баща си“. Баща ми живее в К., през дните за свиждане събота и неделя, ходим да ме подстригва, пере ме. Когато идва във Варна, повечето пъти е на хотел. На химическо чистене ме пере. Майка ми не ме пере, тя ми казва баща ми да ме пере. Не помня от кога не съм говорил с майка ми. Говорим само общи теми. Като свърши учебната година, бях във Варна. Стоях тук във Варна до 10.08., после отидох в К.. На първо класиране си подадох сам желанията онлайн. Когато ни даваха дипломите на последния учебен ден - 02.07., майка ми искаше да ми вземе дипломата и тогава се скарахме много тежко. Бяха се наговорили с учителката ми. Имаше около 15 деца преди мен и още около 10 родителя. На всички деца им дадоха дипломите, обаче госпожата държеше моята диплома да я даде на майка ми. Аз дори не я бях видял. Тя държеше дипломата да остане при майка ми, при което казах, че искам да си я видя. Отидох да си говоря с приятелите ми, при което стана едно дърпане, едно викане. Това е случаят с домашното насилие. Имаше обиждания. В крайна сметка една от госпожите взе дипломата и я даде на мен. Аз и майка ми се сдърпахме, баща ми го нямаше там. В крайна сметка дипломата ми я дадоха на мен, прегледах си я. Вече се бях изнервил до краен предел, направихме големия цирк. Като излязох навън да ходя с приятелите ми, щяхме да ходим на плаж, чух някой да ми крещи от някъде, но не обърнах внимание. Леля ми – сестрата на майка ми, бягаше към мен и ме заплашваше с побой. Казваше: „Ще те набия, идвай!“, някакви такива. Това беше пред цялото училище, всички вече бяха излезли навън, това беше след раздаването на дипломите.