Протокол № 515 от 18.05.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1191/2025
- Вид
- Протокол № 515
- Подписан
- 18.05.2026
- В сила
- 18.05.2026
- Състав
- Маргарита Коцева, Андроника Ризова, Величка Пандева
Цитирани разпоредби
- чл. 291 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 515 гр. Благоевград, 18.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Маргарита Коцева
Членове:
Величка Пандева
Андроника Ризова при участието на секретаря М. Миразчийска и прокурора и М. Г. Ш.
Сложи за разглеждане докладваното от Андроника Ризова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200601191 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За ОП – Благоевград, редовно призована, се явява прокурор Ш..
Подсъдимият Л., редовно призован, явява се лично и с адв. Е. Г., преупълномощена от адв. П. С..
Явява се и адв. Д. – резервен защитник на подсъдимия Л..
Подсъдимата В., редовно призована, явява се лично и с адв. Г., редовно упълномощен от по-рано.
Явява за подсъдимата В. и резервният защитник адв. К..
Вещите лица И. и К., редовно призовани, явяват се лично. Същите са депозирали заключение по комплексната експертиза на 07.05.2026 г.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
1
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания преди разпита на вещите лица.
Вещите лица са със снета от по-рано самоличност
Вещите лица бяха предупредени за наказателната отговорност, която носят по чл. 291 от НК и обещаха да дадат заключения по съвест и разбиране.
ЧЕТЕ СЕ експертното заключение на вещите лица
ВЕЩОТО ЛИЦЕ И.: Поддържаме експертното заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Поддържаме експертното заключение.
ПРОКУРОРЪТ: заключение.
Нямам въпроси.
Да се приобщи експертното
АДВ. Г.: Нямам въпроси към вещите лица.
АДВ. Г.: Нямам въпроси към вещите лица.
Разпит на вещите лица с въпроси от съда
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Би трябвало преди проекта за осъществяване за насажденията е трябвало да се прецизира работните площи, върху които ще се извърши дейността. Просто взети са данните от КВС автоматично и това води до диспропорцията между осъществената дейност върху реално изпълнената площ. Всеки проект е съпътстван първо с т. нар. геодезическа основа. Това все едно да започнете да строите както става в цигански махали и след това да 2 търсите отчета. Т.е. имаме отчет не по графиката, а както и в тълкувателните решения, на физически граници на място на обособената площ, върху която е извършена дейността. За мен ръководителят на институцията, която е инвестирала този проект, е трябвало да прецизира тези работни площи. За да се осъществи едно мероприятия трябва инвеститорът, който дава парите, трябва да знае върху каква дейност, върху каква площ се изисква, т.е. той трябва да начертае инвестиционните намерения. А вече при екзекутива изпълнителят трябва да търси, ако има диспропорция между инвестиционната площ, върху която е опредЕ. сумата и екзекутивната, която е извършена. Т.е. всеки проект е съпътстват с т. нар. предварителен проект. В това виждам причината. Тези разлики в квадратурата, които сме установили, между отчетена и реално залесена площ се дължи на това, че на повечето от обектите са взети площите, които са по КВС. А картата на възстановената собственост, понеже съм участвал в земеразделяне, не всички обекти са геодезически заснемани, т.е. ползва се първичната, например използват се едромащабни топографски карти 1:5 000, които очертават землищната граница, пътната мрежа и вече детайлизирането на определени обекти става със геодезическо заснемане. Оттам идват т. нар. явни фактически грешки между регулация, между земеделската територия и при прецизирането на такива обекти, които са били строителни например, както е сметището.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ И.: Бих искал да кажа някои неща. Първо, това, което питахте първоначално да се резюмира като цяло заключението от експертизата, ще го разделя на информация, получена от ортофотоснимките и сателитните снимки, които са във въззивната инстанция, които бяха предоставени, за два от имотите, за които в предходната експертиза съм редуцирал площта, а именно имотът в местността „Свети Георги“, където има налично сметище и имотът в местността „Каменица“, където наличие на полски път, които заемат част от площта на имота. Видно от снимките, които са аерофотоснимка от 2006 г. и сателитна снимка от 2007 г. съответно сметището и пътят са съществували още преди залесяването, т.е. те не са били обект на залесителни дейности. За имотите в местността „Долен орман“ и „Леската“, „Раковица“ и „Дурово блато“, за които в предходната експертиза съм записал, че не са открити следи от почвоподготовка и залесяване, видно 3 от работните листове на проверката на Държавен фонд „Земеделие“ там има садени фиданки, но явно без да е извършена предварително почвоподготовката. За местността „Раковица“ това е изрично записано в забележка от служителите на Държавен фонд „Земеделие“, които са извършили проверката през 2009 г., а за местността „Долен орман“ и „Леската“ съдя по моите лични наблюдения по време на инвентаризацията през 2011 г.
Нещо, което не съм описал в експертизата, но което би имало значение по задачата на експертизата в частта „Действителен размер на площите за залесяване“ е закупуването не необходимия брой фиданки за обезпечаване на това залесяване. В предоставените ми документи не открих такива документи, но ако има, тъй като във всеки технологичен план е записана бройката за конкретния имот фиданки, която трябва да бъде залесена, така че, ако има информация за закупени фиданки от регистрирани горски разсадници те биха дали допълнително яснота какъв размер площи биха могли да бъдат залесени с тях по така описаните технологични планове за залесяване.
В заключение, след предаване на експертизата си открих две технически грешки. Ще ги съобщя, за да се имат предвид при разглеждане на експертизата. Първата касае имотите в местността „Долен орман“ и „Леската“, това е на страница 6 – последния абзац и на страница 10 – предпоследния абзац, грешката е една и съща, записал съм площ като измерена площ от ДФЗ 4252.5 дка. Допуснал съм техническа грешка, това е площта в квадратни метри, за да бъде в декар трябва да се измести десетична запетая три знака наляво, т.е. 4 декара и 2525 кв.м.
И друга моя техническа грешка, на страница 7 на последния абзац в скоби съм записал числото 1254 без да съм записал мерна единица, това е лева. Тук съм направил сравнение на разценката между „садене в дупки“ и „садене с меч на Колесов“, но съм препуснал мерната единица. Това е, което исках да уточня.
Тези обстоятелства, които сме установили с експертизата дали биха могли да бъдат установени при една физическа проверка на място през 2009 г.
– разбира се, това е установено от служители на ДФЗ. Най-вече би било редно, то има и такива протоколи за приемане на работата, при самото извършване на залесяването 2008 г. да бъдат установени тези дейности какво от тях е 4 извършено, на каква площ, като операции.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Понеже съм работил аерофотография, т.е. такива карти съм създавал, Държавен фонд „Земеделие“ правят измервания с ръчен GPS. При едно ускорено измерване точността не надвишава метър и половина. Това значи, ако имаме един километър образно дължина хипотетичната площ може да се отчете с грешка от 100 кв. м. Говорим за плюс-минус 100 кв. м. При професионалния GPS измерването е с точност до сантиметър, два. От едромащабната топографска карта (ЕТК) има една точност, точността е според методологията на изобразяване на земната повърхност. Първо, едната е от картен материал, другата е допълваща с геодезическо изамерване, контролно измерване от ДФЗ с типа инструментариум, който е с опредЕ. точност. Всички измервания са натоварени според прецизността, която позволява инструментариумът и начинът на изобразяване.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ И.: В работните листове от проверката на Държавен фонд „Земеделие“ служителите са записали, че точността на измерване е плюс-минус 5 %, така са записали.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: От Наредба от 2016 г. на Министерството на регионалното развитие грешката е корен квадратен от площта на обекта умножена по два пъти средната квадратна грешка, допустимата при измерване. Допустимостта на средната квадратна грешка се определя от това дали взимате от графичен план или карта площта или го правите от непосредствени измервания на място, съобразно точността на инструментариума. Дали измервате с точност с метър и половина или измервате с точност 2 см. Т.е. говоря за прецизност в рамките на 5 до 8 %, както е отразено в работните листове, но не може да има разлика от 50 %, защото отчетената площ е на базата на това, което е отразено в КВС. А би трябвало след като приключи процедурата инвеститорът да е направил контролно измерване. Ако не изцяло, то поне частично на място.
5
ВЕЩОТО ЛИЦЕ И.: От позиция на времето няма как да се докаже дали е било пръснато тогава с раундъп. Така е прието и от служител на Държавен фонд „Земеделие“ през 2009 г. Това може да бъде доказано при самото извършване на операцията, вече години след това не може да се установи дали е било извършено или не. Смисълът, който влагам в текста, че е недоказуемо към момента на изготвяне на експертизата, е, че към момента не може да се установи дали е извършено или не, т.е. приемам го за извършено.
Залесяването е дейност, обединяваща съвкупност от операции, които включват и почвоподготовката и самото засаждане на фиданките.
Почвоподготовката е необходимо условие за осигуряване на успеха на залесяването, въпреки че сама по себе си не е достатъчна. Тук искам да обърна внимание на такъв момент, че тези култури би следвало да бъдат отглеждани през следващите 3 години, съгласно Наредбата за залесяване. Това не е било включено в договора, така че фирмата-изпълнител не е имала такъв ангажимент. Но дори и при добре направена почвоподготовка ежегодно през първите 3 години, а за зоните в Натура 2000 първите 5 години се изисква отглеждане, инвентаризация и попълване на прогубените фиданки. Така че без почвоподготовка шансовете за прихващане на фиданките са минимални и вероятността за компрометиране на залесяването е голямо. Появява се конкурентна растителност, фиданките са крехки и млади, преместването на ново място е стрес за тях, необходимо е да има подготвяне на почвата предварително за целта.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Сметището има изградена отводнителна система, за да се канализира в дерето и тя регламентира т.нар. околовръстен контур на сметището. А по отношение на ортофото плановете то е една вертикална снимка от дрона или от нисколетящ самолет. Обаче преди това трябва да се сложат т. нар. опорни точки, които се избират на видими обекти, които могат да бъдат индикирани и на място и на фото изображението, те са с опредЕ. височина и определени координати. И проблемът е опорната мрежа с каква точност е измерена.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ И.: Ако позволите коментар по геодезическата част по отношение на аерофотоснимките. Тъй като работя в областта на горското 6 стопанство знам от колеги от Изпълнителна агенция по горите, интересувах се, специално за аерофотоснимките от 2006 г. и от 2011 г., това са аерофотоснимки, които са от официалното облитане и заснемане на Република България. Там се работи с професионална техника и е със самолет, а не с дрон.
За цяла България има снимки от 2006 г. и от 2011 г., това е официално заснемане на цялата страна. Това е аерофотоснимка.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Снимката трябва да бъде мащабирана, т.е. имаме напречен, надлъжен наклон, завъртане по височина, за да приемем мащабираност. А аероснимките е от специална немска апаратура, който е много по-прецизен, т.е. създава се фотокарта. И по този начин се познава дали в ретроспекция даден обект е бил материализиран във времевия фактор, към коя година е направена снимката и се търси съответствие в реализация.
Разпит на вещите лица с въпроси от адв. Г.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Този, който дава парите, е инвеститор. В конкретния случай не съм запознат в детайли, не знам кой е инвеститор.
Според мен инвеститор е, който дава парите. Този, който дава парите осъществя т. нар. инвестиционен контрол. Има и контрол при изпълнение на обекта. Би трябвало да има и агроконтрол, както и колегата казва един превенциален период след засаждането, в който освен биологичната основа, която се създава за растенията, трябва да има и физическа превенция.