Определение № 805 от 04.12.2020, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 805 гр. Перник , 04.12.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20201700500654 по описа за 2020 година

Производството по делото е по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Ай Тръст“ ЕООД, представлявано от управителя И. Ш., чрез пълномощника юрисконсулт В. Г., против Разпореждане № 15853 от 28.08.2020 г. по ч.гр.дело № 4604 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление № 19761/27.08.2020 г., подадено от частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Е. С. С. от гр. Перник за сумата от 388,67 лева - възнаграждение по договор от 18.04.2018 г. за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит № *** от 18.04.2018 г., и сумата от 80,47 лева - такса за административни разноски за извънсъдебно събиране на кредита.

Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно и необосновано в обжалваната му част. Твърди, че между жалбоподателя, като поръчител, и длъжника Г. Р. П. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, като сочи, че при подаване на заявлението за кредит по електронен път длъжникът е имал възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция или друг вид обезпечение, но сам е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения договор за кредит чрез поръчителство от „Ай Тръст“ ЕООД. Поддържа се, че договорът за предоставяне на поръчителство се сключва единствено по желание на кредитополучателя и стои извън кредитното правоотношение, сключен е след договора за кредит и по своята същност представлява възмезден договор за поръчка. В тази връзка се навеждат доводи, че възнаграждението по договор за поръчителство не е за допълнителни услуги, свързани с кредита, поради което жалбоподателят счита, че същото не се включва в размера на 1 главницата по кредита. Изложени са и съображения, че сключвайки договора за поръчителство, жалбоподателят е изпълнил дължимата по него престация и се е задължил солидарно с длъжника да отговаря за задълженията му по кредита, като се сочи, че възнаграждението на поръчителя е обвързано от поемането му на дълга.

Досежно сумата за административни разноски по договора за кредит се посочва, че не попада в обхвата на забраната по чл. 33 ЗПК, тъй като не е такса за усвояване и управление на кредита. Посочва се, че претенцията е формирана от извършените разходи от „Кредисимо“ ЕАД за извънсъдебно събиране на дълга, като към частната жалба е представен съставен за тях Протокол № 79/11.03.2020 г. за извършени услуги по извънсъдебно събиране на просочени вземания от Е. С. С.. Поради изложените съображения жалбоподателят моли разпореждането да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде издадена заповед за изпълнение против Е. С. С. за сумите, посочени по -горе. Претендира и разноски за държавна такса по частната жалба.

Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч. гр. дело № 4604 по описа за 2020 г. на ПРС е образувано по заявление по чл. 410 ГПК с № 19761/27.08.2020 г., подадено от „Ай Тръст“ ЕООД срещу Е.

С. С. от гр. Перник за заплащане на следните суми:

1. сумата от 1560,25 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 862521 от 18.04.2017 г.

2. сумата от 80,47 лева, представляваща административни разноски за извънсъдебно събиране на вземанията по същия договор.

3. сумата от 388,67 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 18.04.2017 г.;

4. сумата от 400,67 лева, представляваща договорна лихва по договора за потребителски кредит за периода от 01.10.2017 г. до 31.10.2018 г.;

5. сумата от 783,02 лева, представляваща наказателна лихва за забава по договора за потребителски кредит за периода от 17.11.2017 г. до 03.08.2020 г.;

6. ведно със законната лихва върху претендираните суми от подаване на заявлението до окончателното им изплащане.

С Разпореждане № 15853 от 28.08.2020 г. по горепосоченото дело районният съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за сумата от 1560,2 лева, представляваща главница по договора за потребителски кредит, 400,67 лева, представляваща договорна лихва по договора за кредит за периода от 01.10.2017 г. до 31.03.2018 г., сумата от 783,02 лева, представляваща наказателна лихва за забава по 2 договора за кредит за периода от 17.11.2017 г. до 03.08.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и за сумите от 54,88 левадържавна такса за заповедното производство, и 42,70 лева- юрисконсултско възнаграждение, но е отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 388,67 лева възнаграждение по договор от 18.04.2017 г. за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит № *** от 18.04.2017 г. и сумата от 80,47 лева - такса за административни разноски за извънсъдебно събиране на кредита. За да отхвърли заявлението в тази част, ПРС е приел, че искането се основава на неравноправни клаузи в договора, сключен с длъжника, в качеството му на потребител. Счел е, че с претендираното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждение по пакета за допълнителни услуги не представлява плащане за услуга, а реално прикрити разходи по кредита, с които би се стигнало до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Приел е също така, че клаузата начисляване на административни разноски и такси за извънсъдебно събиране на вземането противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК, че с нея се цели въвеждане на допълнителни плащания, поради което е нищожна. Посочил е още, че срещу това възнаграждение не се дължи никакво поведение, а точно обратното изискуемостта на вземането на кредитора следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава, поради което е направил извод, че е налице клауза за неустойка за забава.

От изложеното в т. 12 от заявлението е видно, че възнаграждението в размер на 124,67 лева се претендира от заявителя „Ай Тръст“ ЕООД въз основа на сключен между страните на 18.04.2017 г. договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на задълженията на длъжника Е. С. С. като кредитополучател по договор за потребителски кредит № *** от 18.04.2018 г., по силата на който е получил потребителски кредит в размер на 2000 лева от кредитора “Кредисимо” ЕАД. В т. 12 от заявлението е посочено още, че на 31.10.2018 г. е настъпил падежът на последната погасителна вноска по договора за кредит и вземането на “Кредисимо” ЕАД е станало изискуемо, като на 05.08.2020 г. заемодателят е изпратил искане за плащане до „Ай Тръст” ЕООД в качеството му на поръчител, отговарящ солидарно с длъжника пред заемодателя, а поръчителят от своя страна на основание чл. 3, ал. 2 от договора за поръчителство е изпратил уведомление до длъжника за всички дължими суми. Твърди се също, че в указания срок на 10.08.2020 г. поръчителят заплатил на заемодателя всички дължими от длъжника суми, като на същата дата уведомил длъжника за извършеното плащане, както и за встъпване от поръчителя в правата на кредитора, включително и за дължимото възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, които суми са описани в т. 9 от заявлението. Поради това заявителят, в качеството му на поръчител, встъпил в правата на първоначалния кредитор, е поискал издаване на заповед за изпълнение и за административни разноски в размер на 80,47 лева за извънсъдебно събиране на вземанията по договора, които суми претендира, че е заплатил в полза на “Кредисимо” ЕАД.

По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 80,47 лева - такса за 3 административни разходи за извънсъдебно събиране на вземанията по договора за кредит, настоящият съдебен състав намира, че предвид описанието в т. 12 от заявлението, уговорката за такава такса противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, което обосновава извод за нейната нищожност. Следва да се посочи, че извънсъдебното събиране на вземанията е във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че попада в приложеното поле на чл. 10а, ал.

1 ЗПК. Поради това претендирането му от потребителя противоречи и на забраната на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита.

Досежно претенцията за възнаграждение по договор за поръчителство според индивидуализацията на това вземане в размер на 388,67 лева, съдържаща се в т. 12 от заявлението и изложението в частната жалба, между страните е уговорено заплащане на възнаграждение в полза на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД за това, че по силата на договор за поръчителство от 18.04.2017 г. той се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията на последния по сключения на същата дата с “Кредисимо” ЕАД договор за кредит. Видно от представеното към заявлението по чл. 410 ГПК Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство, при предоставен кредит от 2000 лева за срок от 18 месеца възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 124,67 лева месечно за срока на договора за кредит или общо 2244,06 лева. От формулировката на клаузата на чл. 4, ал. 1 от представения със заявлението Договор за потребителски кредит следва, че потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита и ако да съгласно клаузата може да избира между поръчителство или банкова гаранция. При внимателен прочит на всички текстове на чл. 4, ал. 1-3 от същия процесен договор следва, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо лице-поръчител и е сключил договор за поръчителство в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, то срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа от предоставяне на обезпечението. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит се разглежда и одобрява в 14-дневен срок от подаването му. Следователно е налице неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане и одобряване на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ-поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.

Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона и добрите нрави. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с 4 договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От гореизложеното по отношение на клаузите на чл. 4, ал. 1-3 от процесния договор за потребителски кредит, се налага извода, че разходът "възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство" е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването му, т. е. това възнаграждение представлява "общ разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в "ГПР" по процесния договор за кредит.