Решение № 880 от 27.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. Бургас, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120100360 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, предявени от “Първа инвестиционна банка“ АД против В. И. Г. Г.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 2887/2021г. на РС Б. По него е била издадена такава, както и изпълнителен лист, против В. И. Г.Г. – като кредитополучател и Катя Желязкова Г. – като поръчител, за солидарно заплащане на сумата от 1 480.85 евро, представляваща главница, дължима по Договор № 002LD-R-000403/01.11.2010г. за банков кредит, ведно със законната лих-ва, считано от 22.04.2021г. до окончателното плащане; сумата от 1 642.96 евро – дого-ворна лихва за периода от 22.03.2011г. до 12.03.2020г.; сумата от 1 318.79 евро – нака-зателна лихва за периода от 22.01.2011г. до 12.03.2020г.; сумата от 5.42 евро – договор-на лихва за периода от 13.03. до 13.05.2020г.; сумата от 8.82 евро – договорна лихва за периода от 14.05. до 22.10.2020г., и сумата от 185.40 евро – наказателна лихва за перио-да от 14.05.2020г. до 21.04.2021г., както и за направените по делото разноски – 181.59 лв. за ДТ и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Твърди също така, че заповедта за изпълнение е била връчена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви иск за вземанията си. Моли Съдът да постанови решение, с което да се признае за установено, че Гаспарян му дължи горните суми.

Претендира и разноски.

1

Ответницата оспорва исковете. Излага съображения за неравноправност на клаузите на Раздел II, т.4.1 и т.10 от Договора за кредит, предвиждащи възможност за едностран-но изменение на лихвения процент от страна на банката, както и за нищожност на уго-ворката за заплащане на наказателна лихва върху договорната, поради противоречие на чл.10, ал.3 от ЗЗД. Евентуално – направила е и възражение за погасяване на част от взе-манията по давност. Иска от Съда да отхвърли претенцията. Претендира разноски.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и с Изпълнителен лист срещу В. И. Г. и К. Ж. Г. за солидарно заплащане на исковите суми – по ч. гр. дело № 2887/2021г. на РС Б.

Образувано е изп. дело № 20218050400657 на ЧСИ Ст. Н..

Заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК е връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Това обуславя и наличието на правен интерес за Банката от воденето на предявените установителни искове.

На 01.11.2010г. между “Първа инвестиционна банка“ АД и В. И. Г. е сключен Договор за банков кредит с № 002LD-R-000403, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата сумата 1 500 евро по разплащателна сметка IBAN BG за погасяването на съществуващи задължения по договор за кредитна карта № 115РКО-А-0122/06.12.2007г.

/рефинансиране на стар кредит/, а тя се е задължила да я върне, ведно с уговорената лихва – общо 3 301.84 евро, на 120 месеч-ни вноски – до 22.10.2020г., съобразно приложения погасителен план.

На същата дата е сключен и Договор за поръчителство между Банката и К. Ж. Г., по силата на който последната се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя за дълга.

За възникването и съществуването на горното облигационно правоотношение не се спори между страните по делото, както и досежно обстоятелството, че Банката е изпъл-нила задължението си по процесния договор и е предоставила на Г. уговорения кредит – така и заключението на вещото лице по ССЕ

Съгласно т.4 от Договора, за ползването на кредита кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на Банката за евро, който към 01.11.

2010г. е 7.99 % годишно, увеличен с надбавка от 10.01 пункта, т. е. ГЛП е 18 %, както е отразен и в погасителния план.

Възраженията на ответната страна за недействителност на клаузата за договорната лихва са неоснователни. Касае се за възмездна сделка и за ползването на предоставена-та й в заем сума кредитополучателката дължи възнаграждение на Банката. Уговореното такова, в случая – 18 % годишно, при ГПР – 21.02 %, не противоречи на закона и не на-кърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. ГЛП не е променян едностран-но от 2

Банката за целия период на действие на договора, но дори да се приеме – при тъл-куване, че по силата на цитираната по-горе разпоредба кредиторът е разполагал с въз-можност за това /напр. т.10/, то само тази уговорка – като неравноправна по смисъла на ЗЗП, би била недействителна.

В т.10 от Договора е предвидено, че дължимите, но неизвършени в срок – поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в Банката, плащания, се отнасят в просрочие и се олихвяват с уговорения в т.4 лихвен процент плюс наказа-телна надбавка в размер на законната лихва, т. е. 28 % /18 % + 10 %/, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, дори и да е неработен. Предвидено е, също така, че при наличие на просрочени плащания, ищецът има право да обяви креди-та за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по него, вклю-чително надбавката.

Основателно е възражението на ответницата, че клаузата от Договора, досежно наказателната лихва, е недействителна. Същата е нищожна, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие на закона, а именно – на разпоредбата на чл.33, ал.2, вр. с ал.1 от ЗПК, според която, когато потребителят забави дължимите от него плащания по креди-та, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на за-бавата, като обезщетението не може да надвишава законната лихва. Налице е и сочено-то в писмения отговор нарушение на чл.10, ал.3 от ЗЗД, изразяващо се в анатоцизъм.

Следователно – за ответницата не е възникнало валидно задължение за заплащане на наказателни лихви по процесния договор за кредит.

Начислените и претендирани от Банката такива, а именно: 1 318.79 евро – за периода от 22.01.2011г. до 12.03.2020г. и 185.40 евро за времето от 14.05.2020г. до 21.04.2021г., не са дължими от ответната страна. Претенциите за тях – като неоснователни, следва да се отхвърлят изцяло.

Във връзка с изясняването на делото от фактическа страна, по искане на страните, е допуснато извършването на ССЕ.

От заключението на вещото лице по нея, се установява, че дължимите и незаплатени от ответницата суми по процесния договор за кредит, за главницата и договорните лих-ви, са в претендираните от ищеца размери.

Основателно, обаче, е възражението на Г. за частичното погасява-не на вземанията на Банката за тях по давност.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е депозирано в съда на 22.04.2021г. Следователно, задълженията за заплащане на вноските с настъпил падеж повече от пет години преди тази дата /до 22.04.2016г./ за главницата и от три го-дини /до 22.04.2018г./ – за договорната лихва, са погасени по давност.

Видно от заключението на вещото лице по ССЕ е, че дължимата главница по вноски от № 66 с падеж 22.04.2016г. до № 120 с падеж 22.10.2020г. е общо 507.22 евро, а дого-ворното възнаграждение – по вноски от № 90 с падеж 22.04.2018г. до № 120 с падеж от 22.10.2020г. е общо 404.26 евро, в това число: 390.02 евро за периода от 22.04.2018г. до 12.03.2020г., 5.42 3 евро за периода 13.03. – 13.05.2020г. и 8.82 евро за периода от 14.05. до 22.10.2020г.

Установителните искове за тези суми са основателни и следва да бъдат уважени. За разликата до пълния предявени размер от 1 480.85 евро за главницата и за сумата от об-що 1 252.94 евро – договорна лихва за периода от 22.03.2011г. до 21.04.2018г., претен-циите по чл.422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърлят – поради погасяване на вземанията по давност.

Върху главницата се дължи законната лихва, считано от 22.04.2021г. до окончател-ното й изплащане.

На ищеца следва да се присъдят направените в заповедното и настоящото производ-ства разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а именно: 17.83 лв. – ДТ за за-поведното производство (1/2 от 35.65 лв., тъй като разноските се дължат разделно от двамата длъжника), 35.65 лв. – ДТ за исковото производство и 25.52 лв. – за ССЕ, общо 79 лв., както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 80 лв.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ответницата, адвокат С.

Н. П., сумата 970.77 лв. – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, а по сметка на РС Б,– сумата от 104.48 лв. за въз-награждение за вещото лице по ССЕ съразмерно с отхвърлената част от исковете, съоб-разно чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.2 от ГПК.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. И. Г., с ЕГН: **********, гр.Б, ЖК ”, че същата – като кредито-получател, дължи на “Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК:

831094393, седалище и адрес на управление: гр.С бул.”, сумата 507.22 евро, пред-ставляваща главница по Договор за банков кредит № 002 LD-R-000403 от 01.11.2010г. – по вноски от № 66 с падеж 22.04. 2016г. до № 120 с падеж 22.10.2020г. по погасителния план, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2021г. до окончателното плащане, и сумата от общо 404.26 евро – договорна лихва, в това число: 390.02 евро за периода от 22.04.2018г. до 12.03.2020г., 5.42 евро за периода от 13.03. до 13.05.2020г. и 8.82 евро за времето от 14.05. до 22.10.2020г., за заплащането на които, солидарно с поръчителя К. Ж. Г., с ЕГН:

**********, гр.Б кв.”Б”, ул.”, са издадени Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист по ч. гр. дело № 2887/2021г. на РС Бургас, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, както следва: за разликата до пълния предявен размер от 1 480.85 евро за главни-цата, формирана от неплатените вноски до № 65 с падеж 22.03.2016г. по погасителния план, и за сумата от общо 1 252.94 евро – договорна лихва за периода от 22.03.2011г. до 21.04.2018г., поради погасяването на вземанията по давност, а за сумите 1 318.79 евро и 185.40 евро – наказателни лихви, съответно за периода от 22.01.2011г. до 12.03.2020г. и за времето от 14.05.2020г. до 21.04.2021г. – като неоснователни.

ОСЪЖДА В. И. Г., ЕГН: **********, да заплати на “Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: 831094393, направените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 4

79 лв., както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 80 лв.

ОСЪЖДА ”Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: 831094393, да заплати на адвокат С.

Н. П. от АК Б,,,,, сумата 970.77 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА, а по сметка на РС Б – сумата 104.48 лв. разноски по делото за ССЕ.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала: З.М.

Съдия при Районен съд – Бургас: _/п/ Калин Кунчев______________________ 5