Решение № 941 от 22.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 941 гр. Пловдив, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330200025 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0441-000017 / 02.12.2024 година на Началник-сектор в Областна дирекция на МВР - Пловдив, 04 РУ Пловдив, с което на Х. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.

175а, ал. 1, предложение 3. от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от същия Закон (ЗДП).

В Жалбата си Х. Д. Н. оспорва да е използвал пътното платно за други цели, освен за предназначението му за превоз на хора и товари, излага какво се е случило според него и счита, че е допуснал грешка относно правилата, свързани със скоростта и преминаване през кръстовището при завиване надясно, но тези нарушения не са фиксирани в атакуваното Наказателно постановление; намира санкцията за необосновано висока и тежка за него, представя писмени доказателства. В съдебно заседание на въззивната инстанция жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител адвокат Д. С. З. от Адвокатска колегия - Пловдив моли за отмяна на Наказателното постановление с доводи за недоказаност, като изтъква, че жалбоподателят е студент и санкцията наистина е тежка за него; разноски не се претендират.

Въззиваемата страна – Началник-сектор в Областна дирекция на МВР Пловдив, 04 РУ - Пловдив – редовно призована за съдебно заседание, не се 1 явява и не изпраща представител. С Молба-становище, представена по административнонаказателната преписка, от Началника на 04 РУ на МВР Пловдив е изразено мнение с доводи за законосъобразност и обоснованост на издаденото Наказателно постановление, което да бъде потвърдено, а при евентуално уважаване на Жалбата се прави възражение за намаляване на разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година на Висшия адвокатски съвет; разноски не се претендират.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

През деня на 10.11.2024 година служители при 04 РУ на МВР - Пловдив полицаи Д. М. Ц. (актосъставител) и колегата му Г. С. И. са дежурен автопатрул и в изпълнение на задълженията си по контрол на пътната безопасност и охрана на обществения ред правят обход на обслужваната от Районното управление територия. Двамата са с униформи, с отличителни знаци на Полицията, както и служебният им автомобил е с отличителни знаци.

Около 18:20 часа на инкриминираната дата автопатрулът при движение в посока север - юг по булевард „Източен“ спира на червен сигнал на светофар на кръстовището на булеварда с улица „Богомил“, когато от улицата, от запад на жълта за него светлина на светофара излиза лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ***, прави рязък десен завой надясно в посока юг по булевард „Източен“ с подаване на газ, при което задната част на колата поднася, след което продължава движението си по булеварда.

Органите на реда реагират веднага и с включен звуков и светлинен сигнал спират беемвето след около 200 метра. Д. Ц. слиза от служебната кола, представя се и по документална проверка установява, че автомобилът с рег. № *** е собственост на Р.М.Д., а негов водач е Х. Д. Н..

На място на жалбоподателя в негово присъствие е съставен и му е връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение серия GА № 3255512 / 10.11.2024 година, въз основа на който е издадено процесното Наказателно постановление № 23-0444-000085 / 28.02.2024 година.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция полицейски служител Д. М. Ц. и от тези на свидетеля С. С. Д. (познат на жалбоподателя) и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка и 2 представените с жалбата.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

От правна страна:

По фактически установеното Съдът намира, че няма спор, че на инкриминираната дата, преди да бъде спрян от полицаите, лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № *** се движи по отворен за обществено ползване път – кръстовището на улица „Богомил“ с булевард „Източен“ в град Пловдив, а намиращото се в автомобила лице – Х. Д. Н., е негов водач по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителни разпоредби на Закона за движение по пътищата, защото го управлява. Няма спор и че при преминаване през кръстовището за десен завой жалбоподателят подава повече газ, довело до превъртане на двигателните колела на процесния автомобил – и двамата свидетели сочат това обстоятелство.

Така при описанието на нарушението и в Акта, и в Наказателното постановление е прието, че жалбоподателят извършва „дрифт“. В Закона за движението по пътищата липсва легална дефиниция на „дрифт“, но съгласно основните му същностни характеристики, както се сочи в Решение № 386 / 22.02.2021 година по КАНД № 3031 / 2020 година на Административен съд Пловдив, това е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда моторно превозно средство (най-често автомобил) извън контрол с презавиване, водещо до загуба на сцеплението на задните гуми, като движението е напречно на завоя и се осъществява под влиянието на тежестта на превозното средство и инерционния момент.

По сходен начин са обрисувани и действията на Х. Д. Н. на инкриминираната дата и място – че извършва резки маневри, като извежда моторното превозно средство извън контрол чрез презавиване със загуба сцеплението на задните колела („дрифт“).

В случая от доказателствата се установява, че целта на жалбоподателя е да премине през светофара, като прави това на жълта за него светлина на светофарната уредба в разрез с императивното правило на чл. 6, т. 1 от ЗДП, вменяващо задължение за участниците в движението да съобразяват поведението си със светлинните сигнали при отчитане, че съгласно чл. 31, ал.

7, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗДП жълта светлина означава Внимание, спри!, а няма данни при подаването на този сигнал Х. Н. да е толкова близо до светофара, че да не може да спре, без да създаде опасност за движението, т. е. да не се отнася сигналът за него. Напротив – самият жалбоподател сочи в Жалбата си, че увеличава скоростта си именно, за да премине през светофара.

В следствие на това негово поведение и осъществяване на маневрата десен завой се получава загубата на сцепление на задните двигателни колела на беемвето и то занася под влиянието на тежестта си, или налице е т. нар.

„дрифт“. Така с тези свои действия Х. Н. осъществява елементите от състава на чл. 104б, т. 2 от ЗДП, съгласно чийто текст На водача на моторно превозно 3 средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Неправомерното поведението на жалбоподателя обективира извършване на нарушението от негова страна при евентуален умисъл, защото съзнава общественоопасния характер на деянието си и макар да се е насочил към нещо друго (преминаването през светофара, въпреки забранителен сигнал) с рязкото подаване на газ при вземането на десен завой допуска настъпването на допълнителния страничен резултат – занасяне на управлявания от него автомобил, заради нарушаване сцеплението между гумите на задвижващите колелета и пътното платно.

Във връзка с горното за процесното нарушение е без значение обстоятелството за състоянието на гумите на лекия автомобил „БМВ 320“ в каквато насока свидетелства С. Д., защото водачите на моторни превозни средства съгласно нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДП са длъжни при шофирането да се съобразяват със състоянието на пътя и на превозното средство, което управляват, и при внимателно вземане на десния завой на кръстовището между улица „Богомил“ и булевард „Източен“ от Х. Н. не би се стигнало до т. нар. „дрифт“.

Точно административното нарушение е санкционирано по нормата на чл.

175а, ал. 1, предложение 3. от ЗДП, която визира: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Спазено е изискването на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН наказанията да са в границите на предвиденото, като в случая те са конкретно определени и наказващия орган не може да преценява размера им, а Актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са конкретизирани по време, място и извършител и са изпълнени всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като и двата документа са издадени от компетентен орган в съответствие с оправомощаващите заповеди на Министъра на вътрешните работи и на Директора на Областна дирекция на МВР - Пловдив (приложени по административнонаказателната преписка).

Въпреки горното, настоящият състав е на мнение, че процесното Наказателно постановление № 23-0441-000017 / 02.12.2024 година следва да се отмени с предупреждение към Х. Д. Н., защото случаят разкрива признаците на маловажност по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 12.12.2007 година по н. д. № 1 / 2007 година на ВКС преценката за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН е 4 задължителна и се прави по законосъобразност и щом като административнонаказващият орган в нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН не е извършил тази преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, е налице основание за отмяна на наказателното постановление.

Императивното правило, чието нарушаване е вменено в отговорност на жалбоподателя, е част от защитата на обществените отношения, свързани управлението на транспортни средства при спазване на нормативните изисквания на правилата за движение за безопасност и избягване на пътния травматизъм.

В случая не е без значение, че Х. Н. е правоспособен водач за моторни превозни средства категории В и М едва от 2022 година, а до момента с едно наказателно постановление и девет фиша е ангажирана административнонаказателната му отговорност за 11 нарушения на Закона за движението по пътищата. Но жалбоподателят е образователно и трудово ангажиран, тъй като е студент, и същевременно работи, за да се издържа.

Същевременно осъзнава противоправното си поведение в случая и признава действията си, макар и да ги оправдава с неотносими към предмета на делото външни фактори, а неправомерното му държане зад волана е краткотрайно и липсват данни да са били поставяни в реална опасност други участници в движението.

С оглед на посоченото Съдът счита, че конкретното нарушение разкрива признаци с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, за което Наказателното постановление следва да бъде отменено, като жалбоподателят се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.