Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 175 от 18.04.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 87/2024
Вид
Решение № 175
Подписан
18.04.2024
Състав
Росица Иванова Маркова, Христо Николов Христов, Катя Николова Гердова

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.535 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Враца, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20241400500087 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ц. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес с.***, обл.Враца срещу Решение №214/14.12.2023г., постановено от Районен съд-Мездра по гр.д.№284/2022г., с което е признато на основание чл.422 ГПК съществуването на вземане на "ВП Брандс Интернешънъл"АД, ЕИК *** за сумата 25 000лв. по запис на заповед от 24.04.2020г., за която по ч.гр.д.

№1314/2021г. по описа на РС-Мездра е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.10 ГПК и изпълнителен лист.

В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати груби процесуални нарушения и поради необоснованост.

На първо място въззивникът настоява, че решението е немотивирано, тъй като мотивите на районния съд се изразяват в теоретично обсъждане на същността на иска, основан на менителничния ефект на записа на заповед, и разпределението на доказателствената тежест при въведено от ответника 1 възражение за наличие на каузално правоотношение между страните. Между тези теоретични разсъждения и конкретните факти по делото според въззивника липсва връзка, като се поддържа, че изводът на районния съд за недоказаност на твърдението за наличие на каузално правоотношение е произволен.

Нататък в жалбата се сочи, че ответникът е оспорил предявения иск, както и че издаденият запис на заповед има предназначението на обезпечение на задълженията му по сключен с ищеца договор за покупко-продажба на бъдеща реколта от 26.06.2020г. и сключеното въз основа на този договор споразумение от 22.07.202г., като по този начин е въведено възражение за наличие на каузално правоотношение между страните, изключващо абстрактния характер на записа на заповед, което е предмет на иск, по който е образувано приложеното гр.д.№968/2021г. по описа на РС-Мездра, и по този повод се прави оплакване, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно връзката между двете дела, а тъкмо обратното – изложил е факти, които не отговарят на обективната действителност. В тази връзка се сочат конкретни обстоятелства във връзка с воденото и приключило друго дело на РС-Мездра.

Въззивникът сочи, че в последното открито съдебно заседание пред районния съд е водел допуснатите му свидетели, но докладчикът заявил, че същите не са необходими, както и че по делото не са приложени заповедните производства, като по този начин е ограничено и злепоставено правото му на защита, и тези процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон.

Според въззивника по делото е категорично установено наличието на каузално правоотношение между страните, изключващо абстрактния характер на записа на заповед, при което и предвид приключването на гр.д.

№968/2021г. с влязло в сила решение следва да се приеме, че записът на заповед обезпечава задължението на издателя му за връщане на получения аванс по договора за покупко-продажба от 26.06.2020г. Въззивникът настоява, че освен записа на заповед, за обезпечаване на задълженията му по посочения договор, е подписал и самия договор и по настояване на ищеца – и споразумението от 22.07.2020г. за едно и също нещо – обезпечение за връщането на получения аванс в размер на 25 000лв., като междувременно за 2 обезпечение на същото задължение е сключен и договор за особен залог с неговия баща. В тази връзка въззивникът сочи и установеното от неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата по делото счетоводна експертиза.

По този начин е обосновано искането за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по същество, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззивникът е направил искане за допускане до разпит пред настоящата инстанция на свидетеля Ц. Х. Ц. за установяване на факти във връзка с наличието на каузално правоотношение между страните и за сключването на договор за особен залог за обезпечаване на същото вземане. В подкрепа на това искане не е посочил каквито и да било обстоятелства по чл.266, ал.2 и 3 ГПК за преодоляване на забраната за посочване на нови факти и доказателства пред въззивната инстанция. Като е взел предвид и това, че свидетелските показания за установяване на посочените жалбата факти са недопустими, съобразно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, с подготвителното си определение по чл.267 ГПК съдът е оставил това искане без уважение.

Чрез пълномощника си юрисконсулт П. С. въззиваемото дружество е подало отговор, в който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

В отговора се излагат съображения във връзка с твърдението за редовност на процесния запис на заповед и за дължимост на сумата по него, като се изразява несъгласие с поддържаното във въззивната жалба.

Въззиваемата страна претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

С акта си по чл.267 ГПК окръжният съд е приел, че въззивната жалба е редовна и допустима и отговаря на изискванията за съдържание, при което е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в което страните поддържат исканията си пред тази инстанция, заявени във въззивната жалба и в отговора.

За произнасянето си по основателността на въззивната жалба настоящият съдебен състав взе предвид следното:

3

Производството пред районния съд е образувано по предявен от "ВП Брандс Интернешънъл"АД срещу Ц. Ц. Ц. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на дружеството сумата 25 000 лева по запис на заповед от 24.04.2020г.

В исковата молба се твърди, че на посочената дата ответникът е издал в полза на ищеца безусловен запис на заповед за сумата 25 000лв. на предявяване. Твърди се също, че записът на заповед е предявен на длъжника за плащане на 05.03.2021г., но сумата не е заплатена, поради което на 12.10.2021г. по заявление на ищеца и на основание чл.417, т.10 ГПК са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№1341/2021г., въз основа на които е образувано изпълнително производство пред ЧСИ И. Ц.

С това, че длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение е обоснован правния интерес от предявяването на иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по нея.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск.

В отговора се твърди, че процесният запис на заповед не е издаден без основание, а като обезпечение на задълженията на ответника по сключен с ищеца договор за покупко-продажба на бъдеща реколта от 26.06.2020г. и сключено въз основа на този договор споразумение от 22.07.2020г., от което според ответника следва, че в случая е налице каузално правоотношение между страните, което е и основанието на издадения запис на заповед и изключва абстрактния му характер. По този начин ответникът обосновава твърдението си за недължимост на сумата по записа на заповед.

На следващо място ответникът поддържа, че предявеният иск е и недопустим, тъй като въз основа на каузалното правоотношение – договора за покупко-продажба на бъдеща реколта от 26.06.2020г. и споразумението от 22.07.2020г. ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№205/2021г. на Районен съд-Мездра за сумата 37 500лв. и е образувано изп.д.

№264/2021г. по описа на ЧСИ И. Ц.. В отговора се сочи, че ответникът е възразил и срещу заповедта за изпълнение и по предявен от ищеца иск с правно основание чл.422 ГПК е образувано гр.д.№968/2021г. по описа на Районен съд-Мездра.

4

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца отрича твърденията на ответника, че процесният запис на заповед обезпечава негови задължения по каузално правоотношение – договор за продажба на бъдеща продукция и споразумение към него. Юрисконсулт С. е заявил, че в случая не става въпрос за едно и също правоотношение.

От приобщеното ч.гр.д.№1314/2021г. по описа на Районен съд-Мездра се установява, ще същото е образувано по заявление на "ВП Брандс Интернешънъл"АД на основание чл.417, т.10 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 25 000лв.

Със заявлението е представен запис на заповед, издаден от ответника в полза на ищеца на 24.04.2020г. за сумата 25 000лв. Записът е издаден без разноски и без протест и е платим на предявяване. Същият е подписан собственоръчно от издателя /ответника/ и му е предявен за плащане на 05.03.2021г., за което върху него е положен ръкописен текст с трите имена на ответника и неговия подпис.

Въз основа на записа на заповед е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 25 000лв., ведно със законната лихва от 12.10.2021г. за окончателното й изплащане, и за сумата 500лв. за заплатена държавна такса. Образувано е изпълнително дело №1833/2021г. по описа на ЧСИ И. Ц.. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

С отговора на исковата молба ответникът е представил договор за продажба на бъдеща реколта, сключен с ищцовото дружество на 26.06.2020г.

По силата на този договор ответникът в качеството на продавач се е съгласил да прехвърли на ищеца правото на собственост върху 150 тона от собствената му бъдеща реколта от царевица 2020г. срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати в размера и при условията на договора. Договорът съдържа ясни клаузи относно изискванията, на които трябва да отговаря стоката, задълженията на страните и отговорността им в случай на неизпълнение. Срокът, в който продавачът е поел задължение да предаде на купувача договореното количество царевица, е 30 октомври 2020г., а цената на същата подлежи на заплащане от страна на купувача по следния начин: авансово плащане в размер на 25 000лв. без ДДС, платимо в срок до 10 дни след предоставяне от продавача на първо по ред обезпечение в полза на 5 купувача/заложния кредитор, и окончателно плащане в размер на 11 750лв. без ДДС, платимо в срок до 10 дни след подписването на приемопредавателния протокол за доставка на цялото количество, предмет на договора /чл.12, ал.2 от договора/. Чл.15, ал.4 от договора съдържа уговорка между страните, че при частично неизпълнение на доставката продавачът дължи връщане на авансово платените от купувача суми, както и неустойка в размер на 50% от стойността на платения аванс.

Ответникът представя споразумение от 22.07.2022г., с което страните са постигнали съгласие, че по сключения между тях договор за продажба на бъдеща реколта от 26.06.2020г. към датата на подписване на споразумението ищецът в качеството на купувач е заплатил на ответника сумата 25 000лв., съставляваща авансово плащане по договора и във връзка с взаимните уверения и постигнатите договорености, при което е подписано споразумение, че в срок до 30.10.2020г. задълженото лице/ответникът/ следва да възстанови изцяло на ищеца авансово получената сума по договора за продажба на бъдеща реколта в размер на 25 000лв. Споразумението съдържа уговорка, че в случай на забавяне на това плащане ответникът дължи неустойка в размер на 50% от тази сума.

От приложеното гр.д.№968/2021г. по описа на Районен съд-Мездра се установява, че "ВП Брандс Интернешънъл"АД е предявило срещу Ц. Ц. Ц. иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане в общ размер 37 500лв., дължимо съгласно споразумение от 22.07.2020г. с нотариална заверка на подписите, за която по ч.гр.д.

№205/2021г. по описа на Районен съд-Мездра е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

Въз основа на исковата молба е образувано т.д.№42/2021г. по описа са Окръжен съд-Враца, производството по което е прекратено и делото е изпратено на Районен съд-Мездра по подсъдност. В материалите на това дело се съдържа Заповед №260107/10.02.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена от Районен съдМездра по ч.гр.д.№205/2021г., с която е разпоредено настоящият ответник да заплати на ищеца сумата 37 500лв., ведно със законната лихва от 10.02.2021г., както и разноски в заповедното производство. В заповедта е посочено, че вземането произтича от неизпълнено задължение за връщане до 30.10.2020г.