Решение № 35 от 30.06.2023, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Чепеларе, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сона Гарабедян при участието на секретаря Н. Г. като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело № 20225450100123 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. № 2639/10.11.2022 г., подадена от Е. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. ”....” № ... против Община Чепеларе, с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се посочва, че с акт по чл. 106 от ДОПК № 35, издаден на 14.03.2013 г. от Община Чепеларе и акт по чл. 106 от ДОПК, издаден на 04.04.2014 г. от Община Чепеларе ищецът е осъдена да заплати на Община Чепеларе сума в размер 1 195.16 лева. Във връзка с издадените актове било образувано изпълнително дело № 20189170400548 по описа на ЧСИ С.Д., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС - Смолян.

Сумата била формирана, както следва:

По акт от 14.03.20213 г. била начислена главница в размер на 149.77 лева и лихва за периода 09.05.2020 г. - 21.06.2022 г. - 32.16 лева;

По акт от 04.04.2014 г. била начислена главница в размер на 247.47 лева и лихва в размер на 53.14 лева за периода 09.05.2020 г. - 21.06.2022 г.

Неолихвяеми вземания в размер на 258.39 лева и такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 258.39 лева, ведно с публични вземания в размер на 169.98 лева.

Твърди, че не дължи на Община Чепеларе следните суми:

По акт от 14.03.2013 г. - начислена главница в размер на 149.77 лева и лихва върху тази сума в размер на 32.16 лева за периода 09.05.2020 г. - 21.06.2022 г.;

1

По акт от 04.04.20214 г. - начислена главница в размер на 247.47 лева и лихва върху тази сума в размер на 53.14 лева за периода 09.05.2020 г. - 21.06.2022 г.

Сочи, че общо недължимата главница е в размер на 397.24 лева.

Твърди, че правото на принудително събиране на горепосочените суми е погасено.

Главниците били съответно от 2013 г. и 2014 г. Позовава се на чл. 171 от ДОПК. Излага, че давностният срок на задължението от 2013 г. е започнал да тече на 01.01.2014 и е изтекъл на 01.01.2019 г. и дори да се приеме, че образуването на изпълнителното дело е прекъснало давността, тя отново е изтекла на 01.01.2022 г. Сочи, че давностният срок за задължението от 2014 г. е започнал да тече на 01.01.2014 г. и е изтекъл 01.01.2019 г.

Тъй като главниците били погасени по давност, неоснователно били начислени и лихвите в размери 32.16 лева и 53.14 лева.

Въпреки изтеклата погасителна давност през 2022 г. на заплатата на ищеца бил наложен запор от ЧСИ С.Д., което обуславяло и правния интерес на ищеца от воденето на настоящия иск.

С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че Е.С.Х. не дължи на Община Чепеларе главница в размер на 397.24 лева, лихви върху сумата от 149.77 лева за периода 09.05.2020 г. - 21.06.2022 г. общо в размер на 32.16 лева и лихви върху сумата от 247.47 лева за периода 09.05.2020 г. - 21.06.2022 в размер на 53.14 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява становище за неоснователност на исковите претенции.

Излага, че процесните вземания като вид данъчни задължения, възникват с осъществяването на фактическия състав, предвиден в съответните данъчни материалноправни норми. Сочи, че в съответните разпоредби на ЗМДТ са предвидени изчерпателно и ясно всички елементи от фактическия състав за възникване на задълженията и твърди, че в конкретния случай тези предпоставки са осъществени, тъй като задълженото лице - ищецът е собственик на недвижим имот на територията на община Чепеларе и е данъчно задължено лице по смисъла на ЗМДТ.

Позовава се на разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК относно публичния характер на вземанията, както и на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК относно предвидените в тях 5-годишен давностен срок и 10-годишен абсолютен давностен срок за погасяване на публичните вземания. Излага, че лихвите, начислени върху вземанията по чл.

162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, също представляват публични вземания, поради което те се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок.

Навежда, че следва да се отчете и спирането на давностния срок по време на извънредното положение с чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, считано от 13.03.2020 г. и до изтичането на 7 дни от обнародването в "Държавен вестник" на Закона за изменение и допълнение на Закона за 2 здравето - обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /пар. 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ/.

Твърди, че в настоящия случай давността е прекъсната с издаване на АУЗД № 35/14.05.2013 г. на орган по приходите при Община Чепеларе и на АУЗД № 21- 1/04.04.2014 г. на орган по приходите при Община Чепеларе, като от издаването им съответно от 14.05.2013 г. и от 04.04.2014 г. - от всяка от двете дати, е започнал да тече нов давностен срок /чл. 172, ал. 2 и ал. 3 ДОПК/ за всички публични общински вземания, посочени в тези актове като е започнала да тече нова 5-годишна давност. В този срок било образувано изп. д.

№ 548/2018 г. по описа на ЧСИ С.Д., като по делото били извършени действия по изпълнението, прекъсващи давността, например на 28.09.2018 г. била наложена възбрана на недвижимия имот, собственост на длъжника, на 17.09.2018 г. бил наложен запор върху банкови сметки на длъжника в ... АД, на 15.09.2018 г. бил наложен запор върху банковата сметка на длъжника в банка ..., на 17.10.2018 г. било поискано от страна на взискателя да бъде извършен опис на недвижимия имот собственост на длъжника и същият да бъде изнесен на публична продан, на 20.06.2022 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и др. Твърди, че за 2010 г. и за 2011 г., предвид постъпленията на парични суми по изпълнителното производство, публичните задължения били погасени, а за 2012 г и за 2013 г. не можело да бъде приложен института на настъпилата погасителна давност по смисъла на ДОПК. Позовава се на чл. 116, б. "в" ЗЗД и ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед гореизложеното моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. От нейно име процесуалният й представител депозира молби вх. № 585/27.02.2023 г., вх. № 825/21.03.2023 г., вх. № 867/24.03.2023 г., в които заявява, че поддържа отговора на исковата молба, изразява становище във връзка с отговора на исковата молба, уточнява, че сумата в размер на 149.77 лева главница, представлява начислен данък, а сумата 247.47 лева главница, представлява такса смет, както и че вземанията за данъци и такса смет за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. са погасени по давност. Твърди, че сумите, установени и по двата акта и частично претендирани от ответника към настоящия момент са в следните размери: 149.77 лева - главница, представляваща начислен данък, ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 32.16 лева за периода от 09.05.2020 г. до 21.06.2022 г.; 247.47 лева - главница, представляваща такса смет, ведно с лихва върху тази сума в размер на 53.14 лева за периода от 09.05.2020 г. до 21.06.2022 г. Посочва коректния номер на акта от 2014 г. е АУЗ № 28-1/04.04.2014 г. По същество, моли за уважаване на исковете. Представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие /л. 82 и 83/. Прави възражение за недължимост и прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът, редовно призован, се представлява от процесуалния му представител. От негово име пълномощникът депозира молба - становище с вх. № 826/21.03.2023 г. и становище вх. № 1637/12.06.2023 г. По същество, моли за отхвърляне на исковете.

Представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие /л. 39 и 372/.

3

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявените отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 439 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК са допустими. Искът на длъжника по чл. 439 от ГПК, който оспорва изпълнението може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия казус за издаването на изпълнителния титул не е проведено същинско съдебно дирене, тъй като в случая това са: Акт за установяване на на задължение за местни данъци и такси № 35/14.05.2013 г. и Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 28-1/04.04.2014 г., издадени от орган по приходите при ответната община. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ принудителното събиране на публични общински вземания може да се извършва освен от публични изпълнители по реда на ДОПК, също така и от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Във втория случай при принудително събиране на публично общинско вземане, какъвто е настоящият случай, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се произнесе по възражение за давност, основано на чл. 171 от ДОПК, нито да отписва публични вземания на основание чл. 173 от ДОПК. Съгласно чл.

433, ал. 1, т. 7 от ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато му бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 от ГПК /в този смисъл определение № 130/24.07.2017 г. по ч.гр.д. № 756/2017 г. на ВКС, ІІ г.о./.

Компетентен по предявения иск е гражданският съд – определение № 28/29.05.2013 г. по адм. дело № 7/2013 г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС при идентична хипотеза.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: въз основа на издадени АУЗД от 2013 г. на орган по приходите при Община Чепеларе и на АУЗД от 2014 г. на орган по приходите при Община Чепеларе е образувано изпълнително дело № 20189170400548 по описа на ЧСИ С.Д. с район на действие ОС - Смолян, peг. № 917, по което ищецът е длъжник.

Съдът приема тези обстоятелства за доказани, включително като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства. Конкретните размери на вземанията и периодите ще бъдат коментирани на съответното място в изложението.

Данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци представляват публични общински вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, по отношение на които се прилагат разпоредбите на чл. 171 и чл. 173 ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК те се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок /считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение/, а чл. 171, ал.

4

2 ДОПК урежда т.нар. ”абсолютна” погасителна давност от 10 години.

Относно вземанията по АУЗ за МДТ № 35/14.05.2013 г. за периода 2009 - 2012 г.:

С издаването на Акта за установяване на задълженията давността е прекъсната – чл.

172, ал. 2 от ДОПК и от този момент започва да тече нова давност – ал. 3 на посочената норма. Според изричната законова регламентация – самото издаване на акта прекъсва давността, като неговото влизане в законна сила не се отразява по никакъв начин на течението на давностния срок, тъй като задължението произтича от закон.

Предвид изложеното, за всички вземания по Акта давността е прекъсната на 14.05.2013 г. До този момент, считано от 01.01.2010 г., е видно, че тя не е изтекла /няма твърдения и данни актът да е бил отменян, същият е влязъл в сила на 11.06.2013 г./. От 14.05.2013 г., съгласно чл. 172, ал. 3 от ДОПК е започнала да тече нова петгодишна давност.

Новата давност след прекъсването по реда на чл. 172, ал. 3 от ДОПК тече по различен начин от първоначалната и се преценява общо за цялото задължение.