Решение № 317 от 14.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Пловдив, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

И. Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20225300502267 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение №262404/25.10.2021г. по гр.д.№9831/2020г. по описа на РСПловдив,ХVII гр.с-в в частта,с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД от С. Х. З. против С. Н. М. и Н. С. М. за заплащане на сумата над уважения размер от 800лв. до пълния претендиран такъв от 4000лв.,представляващи обезщетение за неимуществени вреди,причинени болки и страдания от непозволено увреждане.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното производство и моли същото да се отмени и исковата претенция да се уважи изцяло.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство,с който счита въззивната жалба за неоснователна и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното производство,като същия го счита за неправилно и незаконосъобразно в частта,с която е осъден да заплати сумата от 800лв. на ищеца за причинени неимуществени вреди,болки и страдания от непозволено увреждане.Моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се отхвърли изцяло исковата претенция.

По отношение въззивната жалба на ответника няма постъпил отговор в срок.В съдебно заседание се оспорва същата като неоснователна.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с 1 оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят-ищец сочи,че на 15.01.2020г. от ответниците му бил нанесен побой,като са му били причинени физически увреждания,а именно:контузия в областта на лицето,отток и кръвонасядане по гърба на носа,непълно счупване на носни кости,кръвонасядане по клепачите на лявото око,охлузвания по шията,кръвонасядане в лявата поясно-кръстна област,охлузване на четвърти пръст на лявата ръка и охлузване на лявата коленна става.За целта същия е представил СМУ от съдебна медицина-гр.****,където е бил освидетелстван на следващия ден.От така представеното удостоверение и от назначената в първоинстанционното производство СМЕ се установява,че посочените увреждания са настъпили по начин и време с удар или натискане с твърд или тъп предмет,така както са описани от ищеца.Освен това в първоинстанционното производство са разпитани като свидетели св.Б.,която е лекар и след обаждане на тел.112 е пристигнала със спешна медицинска помощ за оказване на помощ на пострадалия,като св.Б. е била дежурен лекар.Същата е отразила във фиша,изготвен от нея,че пострадалия е отказал да му бъде извършен преглед.От показанията на св.И.,който е бил в другия блок и е съсед на пострадалия,се установява,че същия е видял как нанасят побой на ищеца,но докато отидат с неговия приятел К. до другия вход всичко било приключило и от носа на пострадалия течала кръв,джуката му била ударена и бил много изнервен.

Налице е деликт,съдържащ в себе си фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.Законодателят е предвидил,че всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,като за да е налице деликт следва да се установи дали са налице съставните му части,а именно противоправно поведение,наличие на щета и причинна връзка между увреждането и противоправното поведение на делинквента.Предпоставките следва да бъдат кумулативни и при липса на някоя от тях не е налице противоправно увреждане.

Както се посочи по-горе на ищеца е бил нанесен побой от двамата ответници,което се потвърждава от показанията на св.И..Същите са извършвали ремонт в апартамента на ответника Н. М. и скандалът между тях и ищеца е възникнал по повод котка,която ищеца отглеждал и хранел.Наличието на противоправно поведение е физическото посегателство върху ищеца от страна на ответниците.Освен това налице е и увреждане,като това са причинените болки и страдания от нанесените му удари,които са описани в СМУ и СМЕ.Не се установява да е налице съпричиняване,или ищеца да е дал някакъв повод за нанесения му побой.

И на последно място следва да се посочи,че полученото увреждане е вследствие на причинната връзка между противоправното поведение и увреждането,тъй като нанесените травматични увреждания на ищеца са вследствие на противоправното поведение на ответниците.

Отделен е въпросът какъв е пределът на справедливост съобразно ППВС №4/63г.,като РС-Пловдив е определил като размер на вредите сумата от 800лв.,която е 2 счел,че е достатъчна за репариране на причинените вреди.

При наличната фактическа обстановка настоящата инстанция намира,че размерът на вредите с оглед справедливостта следва да бъде в размер на 1500лв. или решението на първоинстанционния съд следва да се измени и да се увеличи присъдения размер,тъй като определената сума е твърде занижена с оглед причинените контузии и че същия се е почувствал некомфортно вследствие на причинените му болки и страдания,които са отшумели за 15-17дни.В хода на процеса не се установи да е имало промяна в начина на живот и стереотипа на ищеца.Ето защо настоящата инстанция намира размера от 1500лв. за достатъчен за обезвреда на непозволеното увреждане,нанесено на ищеца.

В останалата част решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от жалбоподателя-ищец и съобразно уважената част от жалбата,следва да му бъдат присъдени такива в размер на 200лв. по съразмерност.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ решение №262404/25.10.2021г. по гр.д.№9831/2020г. по описа на РСПловдив,ХVII гр.с-в,като УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди от С. Н. М. с ЕГН-********** и Н. С. М. с ЕГН-***** и двамата от гр.***** на С. Х. З. с ЕГН-********** от гр.****,със съдебен адрес:ул.“***** от 800лв. на 1500лв.,ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 87,92лв. за периода 15.01.2020г.-12.08.2020г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №262404/25.10.2021г. по гр.д.№9831/2020г. по описа на РС-Пловдив,ХVII гр.с-в в останалата част.

ОСЪЖДА С. Н. М. с ЕГН-********** и Н. С. М. с ЕГН-***** и двамата от гр.***** да заплатят на С. Х. З. с ЕГН-********** от гр.****,със съдебен адрес:ул.“***** направените от него разноски пред настоящата инстанция по съразмерност в размер на 200лв./двеста лв./за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3