Решение № 1757 от 19.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1757 гр. Варна, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20223110110309 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на „****., ***, рег. № *** чрез „*** клон ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, с която против А. О. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. **** са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №*** г. по описа на ВРС, а именно: 3294,33 лв. - главница, дължима сума по договор за потребителски кредит ****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2021 г., до изплащане на вземането; 68,37 лв. - възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.08.2020 г. до 09.11.2020 г. и 223,26 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 16.05.2021 г. Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

1

По силата на сключен между страните договор за потребителски кредит №PLUS-**** г., ищецът предоставя на ответника паричен кредит в размер на 4000 лева, за срок от 19 месеца - до 15.09.2021 г. Уговорено е кредитът да бъде изплатен на 19 равни месечни вноски, всяка в размер на 292,57 лева.

Кредитът е изцяло усвоен, като е изплатен по банкова сметка на ответника.

Последният е заплатил пет месечни вноски, като последното плащане е извършено на 15.08.2020 г. Задължението е изискуемо в пълен размер от 15.09.2020 г., на основание чл.5 от договора, съгласно който, вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Ищецът сочи, че е уведомил ответника за правото си да обяви кредита изцяло и предсрочно изискуем.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез особен представител, представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва твърдението за дължимост на сумите по издадената заповед. Сочи, че ответникът не е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. Настоява за отхвърляне на предявените искове изцяло, като неоснователни.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правана страна, следното:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 вр. чл.84, ал.1 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Исковете са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.

Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по чл. 410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №*** г., за следните суми: 3294,33 лв. - главница, дължима сума по договор за потребителски кредит ****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2021 г., до изплащане на вземането; 68,37 лв. 2 възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.08.2020 г. до 09.11.2020 г. и 223,26 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 16.05.2021 г., както и сторените разноски в заповедното производство.

Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът представя искова молба, с която предявява претенцията си за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира определена или определяема парична сума, на сочените от ищеца основания, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. По отношение на твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение.

Съгласно разрешението дадено с ТР №1/2020 г. от 27.04.2020 г. на ВКС, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

На основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. С определението по чл.140 ГПК, съдът е указал на страните, че за изпълнение на това свое задължение не е необходимо да е налице възражение от страна на потребителя, независимо от обстоятелството, че твърдение за наличие на неравноправна клауза в процесния договор за кредит е въведено от ищеца с исковата молба.

3

По делото е безспорно установено, че ищецът и ответникът се намират в облигационна връзка, възникнала въз основа на сключения между тях договор за потребителски кредит № **** в изпълнение, на който, кредиторът поема задължението да предостави на ответника парична сума в размер на 4000 лева, по посочена в договора банкова сметка. Същото е изпълнено на 05.02.2020 г., когато с банков превод, ищецът е заплатил на ответника, сумата от 3860 лева – разликата между договорената сума и дължимата по договора такса ангажимент, в размер на 140 лева. С усвояване на уговорения кредит, за кредитополучателя възниква задължението да върне заетата сума, ведно с възнаградителна лихва.

С договора за кредит е уговорено ответникът да погаси задължението си към кредитора, като заплати сума в общ размер на 5558,83 лева, на 19 равни месечни вноски, всяка в размер на 292,57 лева, с падеж – 15-то число на месеца, за който се дължи, за периода от 15.03.2020 г. до 15.09.2021 г.

Предвидено е годишният процент на разходите да бъде в размер на 40,22 %, а лихвеният процент – 29,70 %. В дължимата от кредитополучателя сума е включена и застрахователна премия в размер на 450,68 лева. Договорът за кредит е сключен в писмен вид; текстът на същия е ясен и четлив, като отделните елементи са разбираеми за потребителя.

Страните постигат съгласие, при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва, за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, като при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно с всички определени от договора надбавки, обезщетение за забава и разноски за събиране на вземането, без да е необходимо кредиторът да изпраща съобщение за настъпване на предсрочната изискуемост.

Представена е покана от дата 09.11.2020 г., с която ищецът уведомява ответника, че вземането по кредита е обявено за предсрочно изискуемо, като го кани да му заплати сумата от 3809,15 лева, в едноседмичен срок от съобщаването, като на последния е указано, че при неизпълнение, кредиторът ще пристъпи към събиране на дължимите суми по съдебен ред. Не са представени доказателства поканата да е била връчена на ответника.

4

По делото е допуснато провеждане на ССчЕ, от неоспореното от страните и приетото от съда, заключение на която, се установява, че процесният кредит е усвоен на 04.02.2020 г. /05.02.2020 г./, съгласно платежно нареждане/, като на ответника е изплатена сумата от 3860 лева, с прихваната сума от 140 лева – такса ангажимент, съгласно договора. Към датата на подаване на заявлението, образувано в ч.гр.д. №*** г. на ВРС, общият размер на задълженията на ответника възлиза на сумата от 3596,05 лева, от която: 3270,61 лева – главница; 23,72 лева – застраховка; 68,37 лева – договорна възнаградителна лихва и 233,35 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 15.09.2020 г. до 27.05.2021 г.

Към датата на изготвяне на заключението – 28.03.2023 г., общият размер на дължимите суми е 4220,47 лева, като при този вариант, обезщетението за забава, начислено за периода от 15.09.2020 г. до 28.03.2023 г. възлиза на сумата от 857,77 лева. По процесния договор за кредит, ответникът е извършил плащания в общ размер на 1539,29 лева, като с тях са погасени задължения, както следва: за главница - 729,39 лева; за договорни лихви 643,86 лева; за застраховки - 166,04 лева.

Към 15.09.2021 г. всички погасителни вноски по процесния договор за кредит са с настъпил падеж. Съгласно експертното заключение, ответникът е погасил частично задължението за главница, като е останала дължима сума в размер на 3294,33 лева, като освен остатъка от главното задължение, неплатена е и договорна възнаградителна лихва, в размер на 68,37 лева.

От приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че ищецът е изплатил по банкова сметка на ответника, сумата от 3860 лева, представляваща разликата на уговорената главница по кредита – 4000 лева и сумата от 175 лева, представляваща „такса ангажимент“. Съгласно т.2 от приложените Условия по договора, таксата се заплаща от потребителя при усвояване на кредита, като същата е дължима за поетото от кредитора задължение, да сключи договора при фиксиран лихвен процент. Клаузата за заплащане на „такса ангажимент“ е недействителна, поради противоречие с разпоредбите на чл. 21, ал.1 ЗПК вр. чл. 10а, ал.2 ЗПК, въвеждащи забрана да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Удържаната такса е недължима от кредитополучателя, поради което претендираната сума за главница следва да 5 се намали със сумата от 140 лева, удържана от ищеца при предоставяне на кредита, но включена в дължимите от ответника суми.

При горните доводи, искът за главница се явява основателен до размера от 3154,33 лева, като до същия, претенцията на ищеца следва да бъде уважена, а за разликата над тази сума, до пълния претендиран размер от 3294,33 лева, искът подлежи на отхвърляне. В полза на ищеца следва да се присъди договорна възнаградителна лихва, в размера, посочен от вещото лице. Ответникът дължи законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. На основание чл. 422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК, т.е. от 28.05.2021 г.

Предявеният акцесорен иск за мораторна лихва е частично основателен.

Съгласно посоченото в заключението на ССчЕ, начислената лихва за забава върху главното задължение от 3294,33 лева, за периода 15.09.2020 г. до 27.05.2021 г., е в размер на 233,35 лева. В действителност, ищецът претендира за плащане мораторна лихва за по-кратък период от време – от 15.09.2020 г. до 16.05.2021 г. След изчисление, извършено на основание чл.162 ГПК, съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъди лихва за забава в размер на 212,91 лева, за периода от 16.09.2020 г. – деня следващ падежната дата до 16.05.2021 г. За разликата над 212,91 лева до пълния претендиран размер от 223,26 лева, както и за дата 15.09.2020 г., по аргумент на чл.84, ал.1 ЗЗД, искът подлежи на отхвърляне.