Решение № 114 от 28.01.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Варна, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. С.а като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20213100501375 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 22929/10.11.2021 г., депозирана лично от ЦВ. ГР. П., ЕГН: **********, като законен представител на Р. СВ. ИЛ., ЕГН: ********** срещу Решение № 260965 от 17.03.2021 г., постановено по гр. д. № 15825/2019 г. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА , с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от ЦВ. ГР. П., като майка и законен представител на Р. СВ. ИЛ., срещу ПЛ. Н. СЛ., ЕГН ********** и СТ. СЛ. ИВ., ЕГН: ********** иск за допускане на съдебна делба на сгради с идентификатори № № *** и ***, построени в поземлен имот с идентификатор №

***, с адрес с. Тополи, област Варна, *** по КККР на с. Тополи, област Варна, ***, както и В ЧАСТТА, с която е допусната делба на ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА с идентификатор № ***. 3, с административен адрес: с. Тополи, област Варна, ***, представляваща пристройка към основна жилищна сграда и построена в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес с. Тополи, област Варна, ул. „Стоян Купенов Стоянов“ № 4, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността, както следва: ½ ид. ч. за СТ. СЛ. ИВ., ЕГН: ********** и ½ ид. ч. за ПЛ. Н. СЛ., ЕГН: **********, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

Депозирана е и въззивна жалба с вх. № 22777/9.11.2021 г. лично от СТ. СЛ. ИВ., ЕГН: ********** срещу Решение № 260965 от 17.03.2021 г., постановено по гр. д. № 15825/2019 г. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА , с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от ЦВ. ГР. П., като майка и законен представител на Р. СВ. ИЛ., срещу ПЛ. Н. СЛ., ЕГН :

********** и СТ. СЛ. ИВ., иск за допускане на съдебна делба на сгради с идентификатори 1

№ № *** и ***, построени в поземлен имот с идентификатор №

***, с адрес с. Тополи, област Варна, *** по КККР на с. Тополи, обл. Варна, ***, както и В ЧАСТТА, с която е допусната делба на ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА с идентификатор № ***. 3, с административен адрес: с. Тополи, област Варна, ***, представляваща пристройка към основна жилищна сграда и построена в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес с. Тополи, област Варна, ул. „Стоян Купенов Стоянов“ № 4, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността, както следва: ½ ид. ч. за СТ. СЛ. ИВ., ЕГН: ********** и ½ ид. ч. за ПЛ. Н. СЛ., ЕГН: **********, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

Във въззивната жалба, депозирана от ЦВ. ГР. П., като законен представител на Р. СВ.

ИЛ. се излагат доводи за неправилност на постановеното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните права и необоснованост. Намира за неправилно, че съдът е обсъдил показанията на свидетелите Св.Ил., Ив.Ил. и М.М. в смисъла на чл. 172 ГПК и е приел, че същите не следва да бъдат кредитирани в тяхната цялост, респ. досежно фактите, за които свидетелстват за годините на строежа на сгради с идентификатори № № ***, ***, ***, но не е взел предвид изложеното от ищците в писмените бележки по делото, относно противоречия в показанията на свидетелите К.Д. и Ст.Тр., като не е коментирал и обсъдил тези противоречия. Счита, че показанията на свидетеля К.Д. са недостоверни, тъй като веднъж твърди, че сграда № 6 е строена преди повече от 15 г., от бащата на Пл. в с. з., а в декларация твърди, че е построена преди повече от 15 г. от Пл., после заявява в с.з. преди 10-15 г. е построена, след това твърди, че в нея живял Сл. К. - починал преди 23 г., първо заявява, че се ползва винаги от Пл., после заявява, че след смъртта на баба му се ползва от майката на Пл.. Излага становище и по отношение на показанията на свидетеля Ст.Тр., който веднъж твърдял, че сграда 8 и сграда 6 са строени от родителите на Пл., а в декларации твърди, че са построени от Пл., веднъж твърдял, че е владяна от родителите на Пл., после пък заявил, че от баба му и дядо му. Показанията на свидетелите Св.Ил., Ив.Ил. и М. И., счита са непротиворечиви помежду си и взаимно допълващи се, като излагат подробни аргументи в тази насока. Моли за отмяна на двата КНА, въз основа, на които П.С. e признат за собственик на част от процесните имоти, въз основа на давностно владение.

Моли за отмяна на решението в частта, в която не е допусната делба по отношение на сгради с идентификатори № № *** и ***, както и в частта, в която е допусната делба на сграда с идентификатор № ***, между съделителите при квоти ½ ид. ч. за СТ. СЛ. ИВ. и ½ ид. ч. за ПЛ. Н. СЛ.. Моли за допускане на делба на сгради с идентификатор № № ***, ***. и ***, между нея и П.С. при равни квоти, евентуално за допускане на делба на сградите между С.И. и П.С. при равни квоти.

Във въззивната жалба, депозирана лично от СТ. СЛ. ИВ. се излагат доводи за неправилност на постановеното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните права и необоснованост.

Твърди, че съдът не е обсъдил противоречията между свидетелските показания, като е кредитирал тези на свидетелите Св.Ил., Ив.Ил. и М. И.. Намира, че показанията на свидетеля К.Д. са недостоверни, тъй като веднъж твърди, че сграда № 6 е построена преди повече от 15 г., от бащата на Пл. в с. з., а в декларация твърди, че е построена преди повече от 15 г. от Пл., после заявява в с.з. преди 10-15 г. е построена, след това твърди, че в нея живял Сл. К. - починал преди 23 г., първо заявява, че се ползва винаги от Пл., после заявява, че след смъртта на баба му се ползва от майката на Пл.. Показанията на свидетеля Ст.Тр. намира за непоследователни, доколкото веднъж е посочил, че сграда 8 и сграда 6 са строени от родителите на Пл., а в декларациите, че са построени от Пл., веднъж посочвал, че е 2 владяна от родителите на Пл., после пък заявил, че от баба му и дядо му. По подробни изложени доводи счита, че показанията на свидетелите Св.Ил., Ив.Ил. и М. И., счита са непротиворечиви помежду си. Сочи, че от събраните доказателства е установено, че сградата № 3 е изключителна собственост на С.И., поради осъществяване на давностно владение. Моли за отмяна на решението, в частта, с която е допусната до делба сграда № 3, както в частта, с която е отхвърлен иска за допускане на делба по повод на сгради № 6 и № 8, като моли да бъде допуснато извършването на делба на сградите № 6 и № 8 между нея и П.С. при равни квоти по ½ ид. ч.

В депозирания общ отговор на двете въззивни жалби, въззиваемият ПЛ. Н. СЛ., чрез адв. З. сочи, че въззивните жалби са неоснователни, а обжалваното решение правилно и законосъобразно. Намира, че не е налице противоречие между показанията на свидетелите К.Д. и Ст.Тр., респективно не е налице и недостоверност на същите. Излага подробни аргументи в тази насока по отношение на всяка от сградите с идентификатори № № ***, ***, ***. За неоснователни счита твърденията на въззивниците, че не са кредитирани показанията на свидетелите Ив., Св. и М. Ил.. Счита, че същите са предубедени и заинтересовани поради роднинската си връзка с Р.И., като същите нямат преки и непосредствени наблюдения върху имота. Твърди, че свидетелят Ив.Ил. няма преки наблюдения върху сграда № 6, доколкото не е бил роден, когато тя се е строила.

Намира, че показанията на тези трима свидетели могат да бъдат кредитирани само в частта, в която сочат, че Пл. има ключ за сграда № 8 и само той я ползва.

В постъпилия писмен отговор по въззивната жалба, депозирана от СТ. СЛ. ИВ., от страна на ЦВ. ГР. П., като законен представител на Р. СВ. ИЛ., се сочи, че е съгласна с изложеното в депозираната въззивна жалба по повод оспорване правото на собственост на П.С., признато с констативните нотариални актове, относно сгради № 6 и № 8.

Страните не са отправили искания за събиране на доказателства пред настоящата съдебна инстанция.

Съобразно дадените указания за уточняване на петитума на въззивните жалби, съдът намира, че в необжалваната част, с която е отхвърлен иска за допускане на делба относно недвижим имот с идентификатор № ***, първоинстанционното решение е влязло в законна сила.

В проведеното по делото о. с. з., въззивниците не се явяват, не се представляват. В писмена молба законният представител на Р.И. изразява становище по същество на спора. В депозирана писмена молба процесуалният представител на С.И. поддържа жалбата, депозирана от страната. Не претендира разноски.

Въззиваемият, чрез адв. З. моли за потвърждаване на обжалваното решение, доколкото е правилно и законосъобразно, като поддържа изложените аргументи в отговора на въззивните жалби. Претендира присъждане на сторените разноски.

Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, констатира следното:

Производството по гр. д. № 15825/2019 г. на Районен съд - Варна е образувано по предявен от ЦВ. ГР. П., като майка и законен представител на Р. СВ. ИЛ., срещу ПЛ. Н. СЛ. и СТ. СЛ. ИВ., иск за допускане на съдебна делба на сгради с идентификатори № № ***, ***, *** и ***, построени в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес с. Тополи, област Варна, ул. „Стоян 3

Купенов Стоянов“ № 4 по КККР на с. Тополи, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот с идентификатор № ***, представляващ жилище, разположено на първи етаж от сграда, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в с. Тополи, община Варна, ***, ведно с ½ ид. ч. от общите части на сградата и поземления имот. Сочи е имотът е придобит по силата на договор за покупко-продажба с нейната баба – С.И. от 2018 г. Излага доводи, че част от недвижимите имоти, предмет на иска за делба, а именно: № ***, *** и *** са построени от нейната баба в периода от 1972 г. до 1974 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П.С., в който излагат съображения за допустимост, но неоснователност на исковете. Оспорва твърденията недвижимите имоти да са построени от С.И.. Счита, че недвижим имот с идентификатор № *** е съсобствен между С.И. и него при равни квоти. Предвид учреденото право на строеж от чл. 56, ал. 2 и ал. 3 ЗТСУ, вписано на 7.09.1979 г., том III, акт № 18, вх. рег. № 2947 намира, че недвижим имот с идентификатор № ***, e построен съобразно него и е изключителна собственост на баща му – Н.П. /респ. негова лична собственост по силата на констативен нотариален акт за обстоятелствена проверка № 86, том II, рег. № 1591, дело № 67 от 2019 г. на нотариус Ж.К./. По отношение на недвижим имот с идентификатор № ***, излага доводи за построяването му от неговия баща, съобразно Разрешение за строеж № 165 от 29.08.1979 г. и последващото му придобиване от ответника, за което е издаден горепосоченият Констативен нотариален акт за обстоятелствена проверка. Сочи, че обект с идентификатор № *** е построен от баща му през 1980 г., като през 2007 г. – 2008 г. ответникът е извършил ремонт в него и от 2007 г. го ползва необезпокоявано, за което се е снабдил с Констативен нотариален акт за обстоятелствена проверка № 7, том II, рег. № 3717, дело № 160 от 2019 г. на нотариус Ж.К..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от СТ. СЛ. ИВ., в който се оспорва собствеността на П.С. върху ½ ид. ч. обект от идентификатор № ***. По отношение на недвижими имоти с идентификатор № *** и идентификатор № ***, твърди, че са построени през 1972 г. и се ползвали от родителите й – М. и Сл. К.и до тяхната смърт /1998 г.- почива баща й и 2010 г. – почива майка й/. Не оспорва, че гаражът се ползва от П.С..

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.

235, ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически положения: