Решение № 650 от 04.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. Благоевград, 03.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20231200500783 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Въззивна жалба с вх.№900039/20.03.2023г. е подадена от К. К. Д., ЕГН **********, чрез адв.А. Б., с адрес: гр.Благоевград, ул.“**, против Решение№900040/16.02.2023г., постановено по гр.д. №496/21 по описа на РС Благоевград.

Насрещна въззивна жалба с вх.№900069/12.06.2023г. е подадена от В. И. К., ЕГН **********, чрез адв.Д. Д., със съдебен адрес: гр.Благоевград, ул.“**, против Решение№900040/16.02.2023г. постановено по гр.д. №496/21 по описа на РС Благоевград. С въззивната жалба вх.№900039/20.03.2023г. се твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуален закон, като се излагат подробни съображения. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен искът за частична трансформация на лични средства в закупуването на спорния недвижим имот за разликата от 29/100 идеални части, както и в частта на делбата и присъдените разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна, от която е постъпил отговор на въззивната жалба.

С насрещна въззивна жалба с вх.№900069/12.06.2023г. се твърди, че обжалваното решение необосновано, постановено в противоречие с процесуален закон и материалния закон и се излагат подробни съображения. Иска се да се отхвърли иска по чл.23, ал.2 СК и да се допусне делба при квоти по ½.

1

Съдът намира, че въззивната жалба и насрещна въззивна жалба са процесуално допустими, като подадени от легитимирана страни и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което могат да се разгледат по същество.

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 23, ал. 2 СК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик въз основа на трансформация на лични парични средства на 99/100 ид.части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /подробно индивидуализиран по граници и съседи в исковата молба/, който имот е бил придобит с нотариален акт за покупко-продажба от 12.11.2015г. с № 187, т. II, рег.№ 8142, дело № 292/2015г. на нотариус К.М., с район на действие PC-Благоевград, придобит по време на брака между страните, както и с иск по чл.

34, ал. 1 ЗС за делба на гореописания имот, представляващ самостоятелен обект в сграда.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 19.09.2015г. и прекратен на 16.06.2017г. с решение, постановено по гр.д. № 622/2017г. по описа на PC-Благоевград. Сочи, че по време на брака й с ответника на 12.11.2015г. е придобила на нейно име чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 187, т. II, peг. № 8142, дело № 292/2015г. по описа на нотариус К.М., с peг. №415 в НК, с район на действие PC-Благоевград, самостоятелен обект в сграда, апартамент, с идентификатор *** /подробно индивидуализиран по граници и съседи в исковата молба/. Поддържа, че сумата от 20 000 лв., с която бил закупен имотът, 99 % не са общи на двамата съпрузи, а са нейни лични средства, които в по-голямата им част придобила преди брака й с ответника, а други й били дарени. В тази връзка твърди, че договорът за покупко-продажба е сключен само два месеца след сключването на гражданския брак, в което време не са имали общ бюджет, нито пък ответникът по някакъв начин е участвал в осигуряването на средства за закупуването на имота. Твърди, че е платила 99 % от цялата продажна цена, равняващи се на 19 800 лв. само с лични средства, които спестила от трудова дейност от студентски програми в САЩ, от заплати и от дарения на родителите й и леля й Величка Сотирова преди да сключила граждански брак с ответника. Сочи, че притежава 99/100 ид.ч. от процесния апартамент, а ответникът 1/100 ид.ч., като при тези квоти иска да се допусне делба на имота.

Ответникът не оспорва твърденията на ищцата, че на 19.09.2015г. са сключили граждански брак, който бил прекратен на 16.06.2017г. с решение, постановено по гр.д. № 622/2017г. по описа на PC-Благоевград. Не оспорва и твърдението, че по време на брака/ на 12.11.2015г./ е придобит на името на ищцата описания в исковата молба недвижим имот.

Навежда, че има с бившата си съпруга еднакъв принос към придобиване на процесния апартамент, който бил и семейното им жилище. Заявява, че със споразумението им по чл. 51 СК, което било утвърдено с решение, постановено по гр.д. № 622/2017г. по описа на РСБлагоевград, се споразумели с ищцата, че апартаментът е съсобствен, като ищцата се съгласила да му заплаща месечен наем в размер на 90 лв. за ползването на неговата 1/2 ид.ч.

2

Поддържа, че към момента на закупуването на процесния имот, представляващ семейното им жилище, разполагали със сумата от 3000 лв., които били спестени от него трудови доходи, 4000 лв., дарени им от съпруга на майка му и 3500 лв., получени в заем от неговата сестра, които също били вложени в жилището. Сочи, че вложил лични средства от трудови доходи в закупуването и обзавеждането на семейното жилище, както и сумата от 9500 лв., получени в заем от банка и от сестра му. В тази връзка смята, че принос за придобиването на процесния апартамент имат и двамата съпрузи. Поддържа, че приносът в придобиването на процесния недвижим имот се изразявал и в грижи в общото домакинство с ищцата, изразяващи се в поддръжката на дома, почистването и приготвянето на храната. Иска да се допусне делба на апартамента при равни дялове в размер по 1/2 ид.ч.

Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че са се намирали в граждански брак, който е прекратен с развод по взаимно съгласие с Решение № 5051 от 16.06.2017г., постановено по гр.д. № 622/2017г. по описа на PC-Благоевград, с което е било утвърдено постигнато между страните споразумение по чл.

51 СК.

Съгласно утвърденото от съда споразумение по чл. 51 СК процесният недвижим имот, находящ се в гр. Благоевград ул. „** е предоставено за ползване на ищцата К. К. Д..

От своя страна ищцата се е задължила да заплащала на ответника В. И. К. месечен наем за ползване на семейното жилище, в размер на 90 лв., считано от постановяване на решението за прекратяване на брака.

Не е спорно по делото и обстоятелството, че по време на брака /на 12.11.2015г./ е придобит на името на ищцата, описаният в исковата молба недвижим имот.

Продажната цена на процесния имот е в размер на сумата от 20 000 лв., за която сума в договора е отразено, че е заплатена от купувача на продавача по следния начин: 14 000 лв. в деня на сключване на договора /12.11.2015г./ по банковата сметка на продавача, а остатъкът от 6000 лв. да бъде изплатена в срок до 26.11.2015г. От събраните по делото две вносни бележки, съответно от 12.11.2015г. и 13.11.2015г. се установява, че общата продажна цена е заплатена от купувача — ищцата, по банкова сметка на продавача, както следва: в деня на сключване на сделката - 14 000 лв., а останалата част от продажната цена в размер на 6 000 лв. на следващия ден - 13.11.2015 г.

По делото е приета информация за сметка за периода от 01.07.2015г. до 31.12.2015г. на лицето В.Г.С. /леля на ищцата по делото/, че на дата 10.11.2015г. е изтеглена сумата от 3000 лв.; извлечение за изтеглена сума от сметка - срочен влог в банка ДСК АД на св. К.Г.Р., на 05.11.2015г. същият е изтеглил сумата от 3664,86 лв., както и на 18.09.2015 година сумата от 3000 лв. Приложен е депозит за потвърждение по договор № 397613/30.03.2015 год. се установява, че на К. К. Р. е заверена дебит сметка в размер на 2000 евро, с падеж 30.06.2015год. От договор за срочен депозит „Форекс“ от 11.10.2013г. се установява, че е сключен за сумата от 2 382,50 евро за срок от 6 месеца или този договор се прекратява на 12.04.2014г. Приложен е документ за влог в „Уникредит Булбанк“ АД за срок от 6 месеца до 14.10.2014г. По делото са представени доказателства за изтеглени от ищцата суми от 3

„Райфайзенбанк“ ЕАД на 10.11.2015 год. в размер на 1 953,33 лв. и 1 000 евро или около 3900 лева.

По делото са събрани гласни доказателствени средства /показанията на свидетелите К.Г.Р. - баща на ищцата К. Д., А.Ч.-съпруг на сестрата на ответника В. К., А.А.Д. приятелка на ищцата, Л.Б.К. - кум на страните по делото/.

От показанията на свидетелите Д. и К.Р. се установява, че страните не са имали общ бюджет преди сключването на граждански брак. Настоящият съдебен състав кредитира показанията св.К.Р. при условията на чл.172 ГПК в частта, в която заявява, че е дарил 6500 лева на дъщеря си за закупуване на процесния апартамент, тъй като в тази част показанията се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства /извлечение за изтеглена сума от сметка - срочен влог в банка ДСК АД на св. К.Г.Р. - на 05.11.2015г. е изтеглил сумата от 3664,86 лв., както и на 18.09.2015 година сумата от 3000 лв./ Съдът не кредитира показанията на св.Р. в частта за дарените 1200 лева от неговата сестра, тъй като от представеното информация за сметка за периода от 01.07.2015г. до 31.12.2015г. на лицето В.Г.С. /леля на ищцата по делото/ е видно, че на дата 10.11.2015г. е изтеглена сумата от 3000 лв., която сума надвишава, твърдяното дарение, липсва оформен договор за дарение с оглед преценка дали действително сумата е дадена на ищцата и ако е дадена дали е с цел закупуване на процесния имот. В.Г.С., за която се твърди, че е извършила дарение в полза на ищцата не е разпитана по делото и липсват други доказателства по делото, от които съдът да прецени дали действително е извършено такова дарение. Съдът не кредитира показанията и в частта, че ищцата е вложила спестени 5000 лв. в закупуването на жилище. Отново липсват други доказателства в подкрепа на това твърдение. Не е спорно, че ищцата е работила в САЩ, но по никакъв начин не се установява размер на спестени средства и че същите са вложени в закупуването на спорния имот. Съдът кредитира показанията, че ищцата е имала лични средства, но до размера, за който са приложени писмени доказателства, а именно 3900 лв.

Съдът не споделя изложеното от първоинстанционния съд, че било логично да са вложили част от събраните суми от сватбата в закупуването на имота. От показанията на свидетелите е видно, че никой от тях не знае дали събраната сума от сватбата страните са използвали за закупуване на спорния имот.

От показанията на свидетелите се установява, че и двете страни са работили след сключването на брака.

По отношение на приложения договор за потребителски кредит от ответника и въззиваема страна, то и двете страни са посочени като длъжници, по повод на който възникват облигационния отношения и не следва да се обсъжда в настоящия случай.

Преди сключването на брака /на 14.09.2015г./ ответникът е сключил със св. А.Ч. и сестра си Г.И.Ч. Договор за паричен заем, по силата на който Г.И.Ч. и А.Ч. са му предоставили в заем сумата в размер на 3500 лв. Съгласно чл. 4 от този договор заемната сума е предадена на ответника- заемател за текущи нужди. Но от показанията на св.Ч. не се 4 установява тази сума да е вложена в закупуване на процесното жилище.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

През време на брака при законов режим на общност по СК, съпрузите могат да придобиват вещи и права върху вещи - чл. 22 СК и в съпружеска имуществена общност (СИО) - чл. 21 СК. СИО възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити - чл. 21, ал. 1 СК. Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко- продажба на недвижим имот - чл. 21, ал. 3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства.