Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 235 от 08.09.2022, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Административно наказателно дело 777/2022
Вид
Решение № 235
Подписан
08.09.2022
В сила
04.01.2023
Състав
ТОДОР СТОЙКОВ ТОДОРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.37 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата
  • чл.5 ал.3 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 65 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. К., 08.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТОДОР СТ. ТОДОРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно наказателно дело № 20225510200777 по описа за 2022 година Обжалвано е наказателно постановление № **-****-****** от 04.07.2022г. на Началник РУ към ОДМВР С. З., РУ К. с което е наложено административно наказание.

Недоволен от това останал жалб. Р. В. Л. който го обжалва пред съда.

Мотивира жалбата си с обстоятелството,че при установяване на нарушението и при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Редовно призован не се явява. Явява се пълномощник който поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетели, писмени и след като ги прецени поотделно и в съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което е допустима.

1

Разгледана по същество се явява неоснователна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, административно наказващия орган / АНО/ е приел и посочил за установено,че на 29.05.2022г. в 01.00ч. в с.Б. нар. Р. В. Л. по ул. ‘Х. Б.’ в посока юг-север управлявал лек автомобил „О. А.“ с рег. № ** **** ** собственост на И. Р. Д. като го е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда установено с техническо средство Алкотест Дрегер **** с фабр. № ARNJ-0083 който в 01.18ч. на 29.05.2022г. с проба № ***** отчете 1.13 промила на хиляда. Връчен талон за изследване с бланков номер ****** и стикери А******.Автора на деянието не е дал кръв за изследване.като доказателство към образуваната АНП са приложени ДЗ рег.

№ ****-*/30.05.22г. по описа на РУ-К. и протокол за предупреждение на осн. чл. 65 ал.1 от ЗМВР. Нарушението е установено по безспорен начин и не е маловажно с което е извършил;

1.Управлява МПС,трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително с което виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Б.Н.актосъставител които кореспондират със талон за изследване с бл. № ******/29.05.22г.,докладна записка с рег. № **** от 30.05.22г., протокол за полицейско предупреждение, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0284-****** от 31.05.22г., извлечение от паметта на Алкотест Дрегер **** с фабр. № ARNJ-0083 и справка за последваща проверка на анализатори за алкохол рег. № ****Р-***** от 10.03.22г..

Жалб. не сочи различна фактическа обстановка нито сочи доказателства които да оборват приетата и посочена от АНО фактическа обстановка поради което и въз основа на събраните гласни и писмени доказателствени средства съдът прави следните изводи;

1.Жалб. с действие е осъществил деяние.

2. Това деяние е противоправно тъй като са в нарушение на разпоредбите на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП.

3. С нормата на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП деянието е обявено за наказуемо.

4. Деянието е извършено с форма на вина пряк умисъл. Жалб. е съзнавал 2 обществено опасния му характер / знаел,че е употребил алкохол /, предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и се е стремил към тях/ въпреки,че е съзнавал обективните признаци от значение за състава на нарушението е предприел и продължил управление на МПС/.

Следователно жалб. е извършил административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП .

В съответствие с нормата на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП , АНО е наложил и административно наказание.

Санкцията е абсолютно определена от закона поради което не подлежи на индивидуализация от съда.

Установяването на употреба на алкохол е извършено при спазването на разпоредбите на чл. 3 ал.2 и ал.3 / издаден талон за изследване по образец, екземпляр от него е даден на жалб. и др./ и чл. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или употребата на наркотични вещества или техни аналози .

От извършената от съда служебно проверка обжалваното наказателно постановление се установява,че същото отговаря изцяло на изискванията на чл.57 ал.1 т . 5 от ЗАНН .

Нарушението описано в наказателното постановление е конкретизирано по място/ с.Б. ул. ‘Х. Б.’/, по време, /29.05.2022г./, по начин на извършване – при управление на МПС с рег. № ** ****, кой е извършителя – жалб. Р.Л., как е било констатирано нарушението с техническо средство и др. с което са посочени всички признаци от състава на нарушението и към правната квалификация на деянието.

Разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП абсолютно забранява на водач на ППС да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление АНО е посочил,че при извършената проверка техническото средство е отчело 1,13 промила на хиляда след което словесно е описал и наказателната разпоредба на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 08 на хиляда до 1,2 на хиляда.

Макар и непрецизно АНО е установил всички признаци на състава на 3 нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗДП , а именно установил е по безспорен и категоричен начин, че към момента на проверката водачът на МПС го управлява под въздействие на алкохол в кръвта над 0, 5 до 1, 2 на хиляда, правилно го е санкционирал със приложимата законова разпоредба на чл.

174, ал. 1, т. 2 от ЗДП .

Предвид на това съдът не приема възраженията на жалб. и поддържани от пълномощника му за допуснато нарушение в тази част на обжалваното наказателно постановление.

Възражението,че е допусната нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.8 ЗАНН съдът не приема.

В обжалваното наказателно постановление не са посочени отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства но това не е съществено нарушение доколкото санкцията е абсолютно определена от закона и АНО няма законова възможност да определя размера на санкцията съобразно смекчаващите или отегчаващите вината обстоятелства.

Акта за установяване на административно нарушение също отговоря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН- няма нарушена изрична законова разпоредба.

С изменение на ЗДП ДВ бр.109/20г. в сила от 23.12.2021г. в разпоредбата на чл.189з от ЗДП е посочено ,че за нарушения по този закон не се прилага чл.

28 от ЗАНН поради което съдът не приема и това възражение на жалб. направено с жалбата против наказателното постановление и поддържано от пълномощника му в съдебното заседание.

По изложеното съдът счита,че жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

В писменото си становище по делото изпратено от юрисконсулта на възз. страна претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид на това и на основание чл.63 ал.3 вр. ал.5 от ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ следва бъде определено юрисконсулстко възнаграждение в минималния размер предвиден в закона от 80 лв..

Поради това жалб. следва да бъде осъден да заплати и юрисконсултското 4 възнаграждение.

Водим от горните мотиви съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **-****-****** от 04.07.2022г. на Началник РУ към ОДМВР С. З., РУ К. с което на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 1000 лв. и лишаване от право за управление на МПС за срок от 12 месеца на Р. В. Л. жив. в гр. К. ж.к. „В. Л.“ № ** вх. Б ет. ** ап. ** с ЕГН ********** като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Р. В. Л. с ЕГН ********** да заплати на ОДМВР- С. З. юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лв. по сметка на ОДМВР-С.

З. .

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. С. З..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 5