Решение № 84 от 02.05.2023, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 273/2021
- Вид
- Решение № 84
- Подписан
- 02.05.2023
- В сила
- 22.05.2023
- Състав
- Искра Кирилова Трендафилова
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1, пр.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.140 · Закон за движението по пътищата
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 · Закон за движението по пътищата
- чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 84 гр. Разлог, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Адм. нак. дело № 20211240200273 по описа за 2021 г.
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Производството е образувано по повод жалба от И.Г.К., ЕГН*, с адрес: с.Д., о.Р., против НП №20-0331-000907/15.10.2020 г. на Н-к РУ-Р., с което на жалбоподателя: на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за извършено адм.нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 10.00 лв..
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, като се иска отмяна на същото, като неправилно и незаконосъобразно.
Навеждат се доводи, че констатациите в НП не отговарят на действащото фактическо положение като се оспорва жалбоподателя да е извършил вмененото му адм. нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен представител, който поддържа жалбата. По същество изразява становище за малозначителност на деянието.
Административно-наказващият орган и РП-Б., ТО-Р., редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
След анализ на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.09.2020 г. около 11.00 часа, свидетелите И.В. и Н.П. – служители при РУ-Р. спрели за проверка движещ се в с.Д., о.Р. в районна на „О.к.“ в посока за с.Г.Д. т.а. „У*“, който бил без поставени рег. табели на определението за това места. При проверката установили, че водач е И.Г.К., който при поискване не им представил свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към него. След направена справка контролните органи установили, че управляваното от водача МПС не е регистрирано по надлежния ред.
В показанията си разпитаните по делото свидетели И.В. и Н.П. – служители при РУ-Р. установяват, че при извършване на служебните си задължения по контрол по безопасността на движението, на изхода на с.Д. спрели за проверка движещия се в посока с.Г.Д. т. а. „У.“, който бил без поставени рег. табели. Водачът не им представил и шофьорска книжка и 1 контролен талон към нея. След направена справка установили, че автомобила не е регистриран по надлежния ред като водачът не им предоставил и документи за МПС.
На място в присъствието на водача свидетеля И.В. и в присъствието на свидетеля Н.П. съставил на жалбоподателя АУАН с бл. №128185 от 30.09.2020 г. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП . Актът е връчен лично на нарушителя на същата дата, който отразил, че няма възражения.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното понастоящем НП №200331-000907/15.10.2020 г. на Н-к РУ-Р., с което на жалбоподателя: на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 10.00 лв.
Съдът с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на НП, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗАНН, вр. с чл.314, ал.1 НПК, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:
При проверка на редовността на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и представляващи формални основания за отмяна на НП. АУАН и НП са съставени от компетентните за това органи. АУАН е връчен на нарушителя и той своевременно се е запознал с него. Същият е съставен в негово присъствие и е подписан от свидетел-очевидец на нарушението, което се удостоверява от положените в АУАН подпис. Видно от приложеното по делото копие на акта, жалбоподателят е разписал разписката, удостоверяваща неговото връчване. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП притежават необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. В обстоятелствената част и на двата акта са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, описано е деянието и обстоятелствата, свързани с извършването му. В АУАН и в НП е отразени нарушената законова разпоредба, а в НП е посочена и санкционната норма, въз основа на която е определен вида и размера на наложеното наказание.
Изложената в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните по делото актосъставител И.В. и свидетеля Н.П., и от справката за нарушенията по ЗДвП на водача К., справка за регистрация на МПС, както и приложените към изисканата прокурорска преписка копия от документи за собственост на процесното МПС.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поставя изискването МПС и ремаркета, които се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, да бъдат регистрирани и да са с табели с рег.)№, поставени на определените за това места. Изхождайки от легалното определение на понятията "МПС" и "товарен автомобил", дадени в §6, т.11 и т.1 2 от ДР на ЗДвП, настоящият състав приема, че процесният т. а. „У.“ по смисъла на закона представлява МПС и за него важи законово регламентираното изискване за регистрация пред съответните органи. Редът за регистрация на МПС и ремаркетата, теглени от тях е уреден в Наредба №І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. От доказателствата се установи, че автомобила, управляван на 30.09.2020 г. от жалбоподателя, не бил регистриран съгласно изискванията на НАРЕДБА №I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях и не бил с поставена табела с рег.№. При така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа обстановка, е налице нарушението по чл.140 от ЗДвП, осъществено от обективна и 2 субективна страна от К., като от обективна страна на 30.09.2020 г. около 11.00 часа в с.Д., о.Р., в районна на „О.к.“, в посока за с.Г.Д., е управлявал т. а. „У.“, който е бил без поставени рег. табели и не е бил регистриран по надлежния ред.
Изложеното налага извода, че след като МПС не е било надлежно регистрирано, то безспорно е установено, че жалбоподателя с действията си е нарушил забраната по чл.140, ал.1 от ЗДвП и е допуснал осъществяването на вмененото му адм. нарушение. В тази връзка съдът счита, че от ангажираните по делото доказателства в казуса не се разколебава презумтивната доказателствена сила на акта за нарушение, съгласно чл. 189 от ЗДвП. Това нарушение е извършено виновно по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗАНН, от жалбоподателя който в качеството си на правоспособен водач на МПС е бил запознат със задълженията си при управление на МПС, в това число и нарушеното такова. Относно изложените от страна на пълномощника на жалбоподателя възражения за приложимост на чл.28 от ЗАНН, съдът намира същите за неоснователни. Действително по делото е приложено Постановление за отказ да се образува наказателно производство в мотивите, на което наблюдаващия прокурор е приел, че предвид малозначителността на деянието същото не представлява престъпление позовавайки се на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Същевременно с цитираното постановление преписката е изпратена по компетентност на РУ-Р. с оглед преценката за налагане на адм. наказание по ЗДвП.
Настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл.93, т.9 от НК, във вр. чл.11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба. Извършеното от К. осъществява признаците на състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП, което е формално нарушение, чийто състав не очертава неправомерен резултат, а се задоволява с очертаване само на типичните особености на обществено опасното деяние. След като съставът на административното нарушение не предвижда резултат, за да се прецени, дали деянието е „маловажен случай, следва да се съобрази, дали при конкретните условия то е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или засягането е съвсем незначително. В тази връзка е от значение характера на обекта на посегателство и степента, в която може да бъде засегнат, както и характерът на конкретното деяние с оглед на конкретната възможност, което то създава за определено засягане на този обект. Касае се за правно защитените отношения, свързани със спазването на установения в страната регистрационен режим на ППС, като проявлението на конкретното деяние сочи на засягане на тези обществени отношения. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай.
Административно-наказващият орган, след като правилно е квалифицирал процесното нарушение като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане на адм. наказания е съобразил приложимата в случая правна норма правилно, като на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е санкционирал жалбоподателя със законоустановени по вид и размер наказания за това нарушение, като му е наложил наказания "Глоба" от 200.00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
По отношение на второто визирано в обжалваното НП нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съответно непредставяне на СУМПС и контролен талон към СУМПС, съдът го намира за осъществено от жалбоподателя, доколкото доказателства, формиращи изводи в обратна насока не се ангажираха по делото. Съгласно цитираната законова разпоредба 3 водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС от съответната категория и контролен талон към него. В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят И.К. е управлявал към момента на проверката МПС, за което се изисква притежаване на свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, като при поискване от контролните органи не е носил и съответно не е представил СУМПС и контролният талон или друг заместващ го документ към СУМПС. По този факт не се спори от страните и същият се потвърждава, както от разпитаните свидетели очевидци на нарушението – актосъставителя и свидетеля по акта за установяване на адм. нарушение. С тези си действия, жалбоподателя К. е осъществил от обективна страна съставите на вмененото му нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Същото е извършил виновно от субективна страна, тъй като жалбоподателя е правоспособен водач на МПС, видно от представената справка за водач/нарушител и като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е общественоопасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
Разпечатката съдържа 26 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8a570f2-2922-4af6-9c57-74d98d3821ca