Акт № 13827 от 27.10.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- 1715/2026
- Подписан
- 27.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 203, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 205, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.57, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 10, ал. 4 изр. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 24, изр. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 13827
Варна, 27.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - IX състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ИВЕЛИН БОРИСОВ
При секретар ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ административно дело № 20267050701715 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Н. М. П., [ЕГН], срещу ОД на МВР-Варна, с която е предявен иск за сумата от 2000 евро, представляваща частичен иск от сумата от 10 000 евро, за обезщетение на претърпени от него неимуществени вреди в периода 11.09.2024г. до датата на завеждане на исковата молба, вследствие незаконосъобразно издадена Заповед за задържане на лице рег. № 433зз – 469/11.09.2024г. на полицейски орган при Първо РУ на МВР-Варна, отменена по съдебен ред, изразяващи се в преживян стрес, унижение, чувство на безпомощност, страх, тревожност, несправедливост, накърняване на човешкото достойнство, нарушаване на психическия комфорт, безсъние, и отрицателни емоционални преживявания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на акта – 15.05.2025г., до окончателното изплащане на главницата.
Ищецът сочи, че имуществената му претенция е основана на окончателно установената незаконосъобразност на административния акт, както и на претърпените от него значителни неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, унижение, чувство на безпомощност, страх, тревожност, накърняване на човешкото достойнство, чувство за несправедливост, нарушаване на психическия комфорт, нарушения на съня (безсъние) и отрицателни емоционални преживявания вследствие на незаконното задържане и незаконното лишаване от свобода при упражняване на конституционно гарантираното му право на мирен протест. Подчертава, че за първи път в живота си е арестуван, лишен от свобода и настанен в полицейска килия. Твърди, че сериозни негативни емоционални последици е претърпяло и семейството му, включително майка му, която била уведомена за задържането му и изпаднала в силно притеснение за здравето и безопасността на сина си. Счита, че между отменената заповед за задържане и настъпилите неимуществени вреди съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Намира, че конкретният случай не представлява обикновено незаконосъобразно административно задържане, а засяга едновременно няколко от най-важните права, гарантирани от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалния му представител - адв. З., на изложените в нея основания.
Ответникът – ОД на МВР – Варна чрез процесуален представител - главен юрисконсулт Г. Г., оспорва исковата претенция като неоснователна, а в условията на евентуалност – като завишена по размер. Пледира, че са спазени изискванията на закона при настаняване на лицето в Първо РУ - Варна. Намира, че не са доказани твърдените вреди, които са в пълна доказателствена тежест на ищеца. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна намира исковата претенция за основателна, но завишена по размер. Счита, че безспорно в случая е налице незаконосъобразен административен акт на ответната страна, който е отменен с влязло в сила съдебно решение. Смята, че видът и характерът на претърпените вреди, а и периодът, през който е продължило задържането - откъм 11 часа до към 17 часа в деня на задържането, предполагат претенцията да бъде уважена в размер, далеч по-малък от претендирания.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.09.2024г. ищецът П. провеждал протестни действия пред сградата на Държавното съдебно изпълнение в гр.Варна, като говорил по мегафон и изричал многократно името на съдебен изпълнител. Тъй като сградата на Районен съд - Варна имала периметър за сигурност, служителите на ГД"Охрана" ограничили движенията на жалбоподателя, съпроводили го до ВРС и от там го предали на служителите на І РУ на ОД на МВР. Впоследствие, около 10:40 ч., техен служител издал Заповед за задържане на лице рег. №433зз-469/11.09.2024г., на осн. чл. 72, ал.1 от ЗВМР, с която ищецът е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на Първо РУ на МВР-Варна. Същият бил освободен около 17:00ч. на 11.09.2024г.
П. е оспорил Заповед рег. №433зз-469/11.09.2024г. пред РС – Варна, който с Решение № 1274/04.11.2024 г. на ВРС по адм.д. № 3570/2024 г. отхвърлил жалбата му. Първоинстанционното решение било обжалвано пред Административен съд – Варна, във връзка с което е образувано Административно дело № 391 по описа на същия съд за 2025 година. Същото е приключило с Решение №5332/15.05.2025 г., влязло в сила на 15.05.2025г., с което заповедта за задържане е отменена като незаконосъобразна, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон.
Искът за претърпени неимуществени вреди ищецът обосновава с твърдения за преживян стрес, унижение, чувство на безпомощност, страх, тревожност, накърняване на човешкото достойнство, чувство за несправедливост, нарушаване на психическия комфорт, нарушения на съня (безсъние) и отрицателни емоционални преживявания вследствие на незаконното задържане и незаконното лишаване от свобода при упражняване на конституционно гарантираното му право на мирен протест. Допълнително се аргументира с твърдения за преживени негативни емоции и притеснения от негови близки, и в частност от майка му.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на М. Р. Е. – майка на ищеца. Същата описва огромната си изненада и учудване, когато синът й се обадил да й каже, че е задържан. Посочва, че след като се е прибрал бил бял като платно, и й заявил: „Аз съм вече престъпник“; “Ти не можеш да си представиш какво е да минават хората край теб в съда, да те гледат, ти с белезници да стоиш там“. Вечерта не легнал да спи, защото се чувствал смачкан. Започнал да прекъсва връзката с приятелите си, защото не се чувствал на нивото им. Това било страхотен шок не само за него, а и за нея, както и за [възраст] й майка и за целия им род.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна страна, срещу пасивно легитимирания ответник, при наличието на предпоставките по чл. 204, ал. 1 от АПК, тъй като с него се претендира заплащане на вреди, които произтичат от отменен като незаконосъобразен административен акт.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка и приетите по делото доказателства, съдът приема, че предявеният иск срещу Областна дирекция на МВР – Варна, е доказан по основание, по следните съображения:
На основание чл. 205, ал. 1 от АПК, ОД МВР – Варна, чийто представител е органът, издал незаконосъобразния административен акт, е надлежен ответник, тъй като съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е юридическо лице на бюджетна издръжка.
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, издаден по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или бездействие от вида посочен в чл. 203, ал. 1 от АПК.
Безспорно е по делото, и се установява от събраните по делото доказателства, че издадената Заповед за задържане на лице рег. № 433зз – 469/11.09.2024г. на полицейски орган при Първо РУ на МВР-Варна, е отменена с влязло в законна сила на 15.05.2025 г. Решение №5332/15.05.2025 г. по КАНД №20257050700391 по описа на Административен съд – Варна. Задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка, прилагането на която ПАМ се свързва с осъществяване на административна дейност при упражняване на нормативно регламентирани административни функции и правомощия. В този смисъл, като властнически акт, издаден от длъжностно лице (полицейски орган по см. на чл.57, ал.1 от ЗМВР), по административен ред и при изпълнение на административна (изпълнителна) дейност, заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1 от ЗМВР представлява акт на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С постановената отмяна с влязло в сила съдебно решение на издадената срещу Н. М. П. заповед за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като незаконосъобразна, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Варна по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.
Съдът приема за доказано наличието и на другите два от кумулативно изискуемите се елементи на фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - настъпването на неимуществени вреди за ищеца, като същите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната административна дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице В мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по тълк. дело № 2/ 2016г. на ВАС е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал нито в ЗОДОВ, нито в ЗЗД. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията „пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Следователно „пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях.
В светлината на гореизложеното, съдът приема за доказани твърдяните от ищеца негативни изживявания и психоемоционален дискомфорт, съответно - наличието на подлежащо на обезщетяване засягане на неимуществени блага на лицето (неимуществени вреди). Психоемоционалното състояние на личността и преживените негативни емоции от даден факт, са абсолютно субективни прояви, които са с различен интензитет при всеки един човек и са обусловени като цяло от характеристиките на личността. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. Е., съдът приема за доказана настъпилата промяна в поведенческия и в психологичен профил на ищеца, свързана с негативни емоционални и психически преживявания и лични страдания, както и че тази промяна е резултат от незаконосъобразно приложената спрямо ищеца принудителна административна мярка по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Свидетелските показания установяват по несъмнен начин както негативните изживявания на ищеца, така и че промяна в психическото му състояние е следствие от факта на осъщественото спрямо него задържане въз основа на незаконосъобразно издадената и изпълнена заповед. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката, която, като негова майка, в най-голяма степен е възприела и е могла да установи настъпилата промяна в поведението и в психоемоционалното състояние на П.. Изхождайки от разбирането че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, в случая установеното външно проявление на негативните вътрешни изживявания на ищеца във връзка с незаконното му задържане, сочещо на претърпени от лицето страдания, които според съдебната практика се включват в понятието подлежащи на обезщетяване „неимуществени вреди”, са основание за присъждане на ищеца на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Самият факт на задържането и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, създава предпоставки за настъпването на неимуществени вреди, като в случая изпълнението на незаконосъобразно приложената принудителна административна мярка неминуемо води до претърпян от задържаното лице емоционален стрес, унижение, неудобство, притеснение и други психически страдания, съотв. до претърпени неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразно постановената заповед. Издадената заповед за задържане по реда на ЗМВР е била условие за настъпилото увреждане, като състоянието на П. може да се приеме като закономерно, нормално настъпващо и необходимо следствие от незаконосъобразно приложената му ПАМ. Съответно съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност представлява адекватна причина с естество и характер, които биха могли да имат за последица отрицателни емоционални усещания и негативни преживявания за задържаното лице - страдание, неудобство, притеснение, унижение и накърняване на личното му достойнство.
Разпечатката съдържа 29 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8a48018-f730-4ab0-9cab-6883a32d3e69