Решение № 294 от 03.11.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Провадия, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20233130100106 по описа за 2023 година

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление ********* срещу И. С. Д., ЕГН ********** с настоящ адрес ********** за признаване за установено между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 417,25лева, представляваща сбор от дължими месечни абонаментни такси за периода 20.05- 19.10.2020г., за които са издадени фактури № 7305970152/20.06.2020г., № 7307270107/20.07.2020г., № 7308616478/20.08.2020г., № 7310005996/20.09.2020г. и № **********/20.10.2020г.; 402,15лева, представляваща сбор от дължими лизингови вноски, от която 27,30лева неплатени 14броя лизингови вноски, дължими по договор за договор за лизинг за базови аксесоари и 374,85лева, представляваща неплатени 14броя лизингови вноски, дължими по договор за лизинг от 14.02.2020г. за мобилно устройство HUAWEI Р30 Lite Dual Midnight Black; 75,62лева, представляваща сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 14.02.2020г. за мобилен номер ******, от която 29,97лева, формирана като сбор от тримесечни абонаментни такси и 45,65лева, формирана като разлика между стандартната цена на мобилното устройство HUAWEI Р30 Lite Dual Midnight Black без отстъпка съгласно актуална ценова листа и дължимата преференциална цена по договор за лизинг от 14.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 25.07.2022г. до окончателното погасяване на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 408/26.07.2022г. по ч.гр.д. № 756/2022г. по описа на ПРС.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата я молба: На 13.11.2017г. между страните е бил сключен договор за мобилни услуги за мобилен номер *******. С допълнително споразумение от 15.08.2018г. влязъл в сила нов абонаментен план по програма Тотал 30.99лв., за срок от 24 месеца. На същата дата между страните е подписан и договор за 1 лизинг, по който на ответницата е предоставен мобилен апарат SAMSUNG Galaxy J6 2018 Dual Lavender, чиято цена е следвало да се плати на 23 месечни лизингови вноски в размер на 18.59лева всяка. Съгласно уговореното в чл.1, ал. 2, лизингополучателят имал право след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 18.59лева да придобие собствеността върху лизинговата вещ.

На 14.02.2020г. между страните е бил сключен договор за мобилен номер ****** с избрана абонаментна програма Тотал 11.99лв. за срок от 24 месеца. На същата дата е сключен и договор за лизинг на мобилно устройство HUAWEI Р30 Lite Dual Midnight Black, чиято цена е уговорено да се плати на 23 месечни лизингови вноски в размер на 24.99лева всяка. Стандартната цена на устройството е била 679,90лева, съгласно чл. 7 от договора, от която обаче ответницата е получила отстъпка от 80,14лева. Съгласно уговореното в чл.1, ал.

2, лизингополучателят имал право след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 24,99лева да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Към м.10.2020г. се твърди, че ответникът е имал 14неплатени лизингови вноски в общ размер от 349,86лева. Тъй като лизингополучателят не е върнал вещта и не е заплатил дължимата лизингова цена, твърди се, че същият дължи и допълнителна сума от 24,99лева на основание чл.1, ал. 2.

На 14.02.2020г. между страните е бил сключен и договор за лизинг за базови аксесоари, по който на абоната е предоставен пакет от 4 бр. базови аксесоари- Basic Accessories 4Smarts slim case Black HUAWEI P30 Lite; Basic Accessories Good Ram USB 3.0 Flash Memory 16GB; Basic Accessories Celly Full Glass HUAWEI PjO Lite и Basic Accessories Hama microUSB cable shielded 0.75m black. Уговорено е лизинговата цена да се изплаща на 23месечни лизингови вноски в размер на 1.82лв. всяка. Съгласно уговореното в чл.1, ал. 2, лизингополучателят имал право след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 1,82лева да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Към м.10.2020г. се твърди, че ответницата има 14неплатени лизингови вноски в общ размер от 25,48лева. Тъй като лизингополучателят не е върнал вещта и не е заплатил дължимата лизингова цена, твърди се, че същият дължи и допълнителна сума от 1,82лева на основание чл.1, ал. 2.

На 14.02.2020г., между страните е сключен и договор за застраховка на устройство „смартфон протект“ за устройство HUAWEI Р30 Lite Dual Midnight Black, по който се предоставя ремонт или подмяна на застрахованото устройство срещу задължението за заплащане на месечна застрахователна премия в размер на 7.99лева.

Поради неизпълнение на задължението си да заплати потребените услуги по така сключените договори на обща стойност 417,25лева, операторът е прекратил едностранно договорните отношения и е преустановил достъпа на абоната до мрежата си считано от 03.10.2020г. Това му е дало основание да начисли договорна компенсаторна неустойка по т.11 от договора за номер ******, чийто размер сочи да се равнява на сумата от сбора на три стандартни за програмата месечни абонаментни такси, т.е сумата от 29,97лева. На същото основание от договора е била начислена и неустойка явяваща се разлика между стандартната цена на предоставеното устройство за ползване на услуги и платената при закупуването му, която в случая възлиза на сумата от 45,65лева за устройство HUAWEI Р30 Lite Dual Midnight Black.

За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК. За установяване съществуване вземането по нея, получил указания за предявяване на иска по чл. 415 ГПК. Това обосновава и правния му интерес от така предприетата форма на защита.

Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.

Първото по делото заседание е проведено на 04.10.2023г., като редовно призована, 2 ответницата не се е явила, не е изпратила представител и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.

Ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите си, ищецът е ангажирал писмени доказателства- сключените между страните договори, ОУ към тях, издавани фактури, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване на следните факти: че ответникът има качество на потребител на мобилни услуги за процесния период по договор за мобилни услуги от 13.11.2017г. за мобилен номер ******* и допълнително споразумение към него от 15.08.2018г., както и по договор за мобилен номер ****** от 14.02.2020г. ; ч е в качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните договорно отношение, ищецът е предоставил, респ. ответникът е потребил доставените му услуги, за което дължи съответната цена; че ищецът се явява изправна страна по договор за лизинг от 14.02.2020г. на мобилно устройство HUAWEI Р30 Lite Dual Midnight Black и договор за лизинг от 14.02.2020г. на базови аксесоари и е предоставил държането на лизинговата вещ, за която ответникът дължи лизингова цена. Безспорно, ответникът притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Следователно приложение намират нормите на ЗЗП и в частност тази на чл. 143 ЗЗП, даваща дефиниция на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. За действителността на клаузите за неустойка от договора, съдът следи служебно предвид дадените указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС при положение, че това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото. След направена преценка, съдът не установява нищожност на клаузите за неустойка.

Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е оспорила тези твърдения.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната основателност на претенцията, както по основание, така и по размер.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца разноски следва да се възложат в тежест на ответника. Представен е списък по чл. 80 ГПК.

Сторените в исковото производство са в размер на 25лева платена държавна такса и 180лева адв. възнаграждение. Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, т.е в 3 общ размер на 205лева, от които 25лева платена ДТ и 180лева адв. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление ********* съществува вземане срещу ответника И. С. Д., ЕГН ********** с настоящ адрес *********** в размер на сумите, както следва: 417,25лева, представляваща сбор от дължими месечни абонаментни такси за периода 20.05- 19.10.2020г., за които са издадени фактури

№

7305970152/20.06.2020г.,

№

7307270107/20.07.2020г.,

№

7308616478/20.08.2020г., № 7310005996/20.09.2020г. и № **********/20.10.2020г.;

402,15лева, представляваща сбор от дължими лизингови вноски, от която 27,30лева неплатени 14броя лизингови вноски, дължими по договор за договор за лизинг за базови аксесоари и 374,85лева, представляваща неплатени 14броя лизингови вноски, дължими по договор за лизинг от 14.02.2020г. за мобилно устройство HUAWEI Р30 Lite Dual Midnight Black; 75,62лева, представляваща сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 14.02.2020г. за мобилен номер ******, от която 29,97лева, формирана като сбор от тримесечни абонаментни такси и 45,65лева, формирана като разлика между стандартната цена на мобилното устройство HUAWEI Р30 Lite Dual Midnight Black без отстъпка съгласно актуална ценова листа и дължимата преференциална цена по договор за лизинг от 14.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 25.07.2022г. до окончателното погасяване на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 408/26.07.2022г. по ч.гр.д. № 756/2022г. по описа на ПРС, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК.

ОСЪЖДА И. С. Д., ЕГН ********** с настоящ адрес *********** ДА ЗАПЛАТИ н а „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление ********* сумата от 205лева, представляваща направени в исковото производство съдебноделоводни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.