Определение № 2762 от 01.10.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1646/2026
- Вид
- Определение № 2762
- Подписан
- 01.10.2026
- В сила
- 01.10.2026
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Кирил Градев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.1,т.1 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2762 гр. Бургас, 01.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501646 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248,ал.3 ГПК вр. чл.274,ал.1,т.2 ГПК и е образувано по частна жалба на „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 207079835, чрез адв. Христо Христо Милчев от САК, срещу Определение № 3739/28.07.2026г.по гр.д.№ 7513/2025 г. на PC - гр. Бургас, с което искането на дружеството-частен жалбоподател по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение №1516/17.06.2026г. в частта за разноските е оставено без уважение. В частната жалба излага доводи за задължението на съда да изследва въпроса за материалната затрудненост на страна по делото, на която е оказана безплатна правна помощ, като в тази насока цитира практика на съдилища в РБългария и заявява искане за извършване на служебна справка от съда относно съпруга на ищеца, справка в НАП за неговите доходи,справка от данъчната служба и от ОДМВР за декларирани недвижими имоти и МПС-та на ищеца и на съпруга й. Заявява твърдение, че завеждането на настоящето дело пред БРС, както и на други две дела пред РС-Стара Загора с ответник „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД били цел генериране на адвокатско възнаграждение за всяко едно тях въпреки възможността да бъде заведено само едно гражданско дело с едно адв. възнаграждение по него, като в тази насока цитира практика на съдилища в РБългария. По отношение размера на адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната правна помощ заявява доводи, основани на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело С-438/22.;излага съображения за разноските, които счита че следва да бъдат присъдени на „Кеш Пойнт България“ ЕООД за предявения насрещен иск.Моли отмяна на обжалваното определение в частта, с която е оставена без уважение молбата на дружеството за неприсъждане на разноски за безплатна правна помощ на ищцовата страна, при условията на евентуалност моли намаляването им значително.Моли присъждане на разноски на „Кеш Пойнт България“ ЕООД по насрещния иск в пълне размер.
Постъпил е писмен отговор по частната жалба , предявен от адв. Мирослав Михайлов в качеството на пълномощник на ищцата П. В., в който заявява подробни съображения по всеки един от доводите на частния жалбоподател; цитира съдебна практика; моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
Частната жалба е допустима като предявена в срок , от процесуално-легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и с платена по сметка на БОС държавна 1 такса.
При разглеждането й по същество Бургаският Окръжен съд съобрази от фактическа и правна страна следното:
Предмет на обжалване с частна жалба пред БОС е определението на БРС, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ,ал.1 ГПК на „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските, които дружеството е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищцата,оказващ й безплатна правна помощ по реда на чл.38,ал.1,т.1 от Закон за адвокатурата. БРС е изложил съображения затова, че адвокатското възнаграждение от 360 евро/ с ДДС/ не е прекомерно, съответства на фактическата и правна сложност на делото,на свършената работа от адвоката и на пазарните цени за съответния вид адвокатска услуга.Изтъкнал е съображения, основани на актуалната практика на СЕС решение по дело C 438/22 - член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС ; практиката на СЕС- Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19, член 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13;използвал е като ориентир Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за определяне конкретния размер на адв.възнаграждение по делото;посочил е актуална практика на националния съд/ВКС/.
Изводите на БРС са правилни, законосъобразни и обосновани, с оглед на което и на основание чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК настоящият въззивен съд изцяло ги споделя и препраща към тях.
В допълнение и с оглед оплакванията в частната жалба следва да се отбележи следното:
Налице е противоречива практика на съдилищата в РБългария, включая и на ВКС по въпроса : дали съдът има право да изследва материалната затрудненост на лицето при предоставяне на безплатна правна помощ от адвокат по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, с оглед на което е образувано Тълкувателно дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав споделя становището, че уговарянето на безплатна адвокатска помощ е по волята на договарящите се, а не въз основа на акт на съда и в този смисъл при оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1,т.1 от Закон за адвокатурата преценката относно наличието на основание за безплатна адвокатска помощ е предоставена единствено на волята на договарящите.Още повече, че независимо дали оказва платена или безплатна правна помощ, адвокатът има правото да получи възнаграждение за предоставяната правна помощ било от клиента, било от противната страна . По тези съображения безпредметни се явяват исканията на частния жалбоподател за служебно проучване от съда имущественото състояние на ищеца и на неговия съпруг за установяване материалната затрудненост на ищеца като условие за предоставената по делото безплатна правна помощ, в каквато насока са заявени доказателствени искания и пред въззивната инстанция.
На следващо място, неоснователни като недоказани се явяват твърденията на частния жалбоподател за завеждане в БРС и в РС-Стара Загора на идентични дела между същите страни,целта на което било генериране на адвокатско възнаграждение за всяко едно тях въпреки възможността да бъде заведено само едно гражданско дело с едно адв. възнаграждение.
Следва да се отбележи, че в частната жалба не се изтъкват нови твърдения, различни от тези ,с които първоинстанционният съд е бил сезиран с молбата на дружеството по чл.248 ГПК и които първоинстанционния съд е съобразил, обсъдил и подробно е мотивирал при постановяване на обжалваното определение. В случая предмет на исковото производство пред БРС са предявени при условията на евентуалност искове; адвокатът на ищеца е подал писмен отговор по насрещната искова молба на ответното дружество ; предявяването на исковете и пълноценната защита предполага значителна по обем подготвителна работа от пълномощника на ищеца. С оглед на това, като съобразява 2 предмета на делото, обема на осъществената защита от процесуалния представител на ищцата, цената на исковете и адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответното дружество в размер на 245,20 евро/ л.98 от делото на БРС/,както и служещите за ориентир минимални размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2024 г., настоящият състав намира, че присъдено от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 360евро /с ДДС/ на адвокатския повереник на ищеца за оказваната му безплатна правна помощ съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и на обема на извършената правна работа.Правилен и законосъобразен е и извода на БРС затова,че предвид обявяване на процесния договор за потребителски кредит за изцяло недействителен,за ищеца по насрещния иск, който е и кредитор по процесния договор за заем, не възниква правото да иска заплащане на сторените в рамките на това производство съдебно - деловодни разноски, независимо от уважаване на предявения насрещен иск срещу потребителя по договора за заем. В този смисъл изцяло мотивирано и правилно е позоваването от районния съд на практиката на СЕС- Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19, член 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и на Определение № 65/12.01.2026 г. по ч. т. д. № 2213/2025 г. на ВКС, II т.о.
Изложеното мотивира БОС да възприеме като краен извод неоснователност на частната жалба, което налага потвърждаване на обжалваното определение на БРС.
Мотивиран от изложеното БОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3739/28.07.2026г.по гр.д.№ 7513/2025 г. на PC - гр.
Бургас.
На основание чл.248,ал.3 ГПК настоящето определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3