Определение № 1803 от 10.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1803 гр. София, 10.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20248002902550 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Юробанк България“АД, гр.София, срещу решение № 535/15.08.2024г. по възз.т.д.№ 200/2024г. на САС. С него е потвърдено решение № 384/20.01.2024г. по гр.д.№ 601/2023г. на СГС, с което се осъжда „Юробанк България“АД, гр.София, да заплати на ТИСЕНКРУП ПРЕСТА ДЕ МЕКСИКО СА ДЕ СВ, регистрирано в Мексико, на осн. чл.49, във вр. чл.45 ЗЗД, обезщетение за имуществени вреди в размер на 287 505.83лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 18.01.2023г. до окончателното изплащане, и направените по делото разноски.

Касаторът намира, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. По същество оспорва изводите относно наличие на виновно противоправно поведение на негови служители, реалното настъпване и претърпяването на вреда от ищеца, наличието на причинна връзка и размера на дължимото обезщетение. По изложените подробни съображения искането е за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на иска. Претендира за присъждане на разноски пред всички съдебни инстанции.

В приложените изложение и допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.

280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност, са поддържани основанията за допускане на касационно обжалване едновременно по т. 1 и по т. 3 на чл.

1

280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Допустим ли е отказ за извършване на платежна операция/ изпълнение на платежно нареждане от страна на доставчика на платежни услуги на платеца /банката/ при липса на изрична императивна разпоредба, позволяваща такъв отказ?

2. Представлява ли нарушение от страна на доставчика на платежни услуги на платеца /банката/ извършването на платежна операция/ изпълнението на платежно нареждане при липса на изрична императивна разпоредба, задължаваща банката да не разрешава разпореждане със сумите по сметката на титуляра?

3. Има ли правно значение несъответствието в наименованието на получателя на превода и клиентския идентификационен номер /IBAN/ при изпълнение на платежна операция от страна на доставчика на платежни услуги при преводи в рамките на ЕС/Съюза?

4. Резултатите от извършена комплексна проверка по чл. 14 ЗМИП/отм./, вр. с чл.10 ЗМИП, дават ли основание на доставчика на платежни услуги сам да блокира суми по сметки на свои клиенти или да отказва извършването на изходящи преводи от сметки на свои клиенти?

5. Наличието на основание по чл. 17, ал.2 ЗМИП за прекратяване на вече установени делови взаимоотношения дават ли основание на доставчика на платежни услуги сам да блокира суми по сметки на свои клиенти или да отказва извършването на изходящи преводи от сметки на свои клиенти?

6. Налице ли е нарушение на чл. 8 от Регламент ЕС 2015/ 847 на Европейския парламент и Съвета от 20.05.2015г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, кредитирането на платежната сметка на получателя без да се изисква допълнителна информация при преводи на средства в рамките на Съюза и наличие на номерата на платежните сметки на платеца и на получателя?

7. При преводи на средства в рамките на ЕС/Съюза има ли задължение доставчика на платежни услуги да изисква допълнителна информация при наличие на номерата на платежните сметки на платеца и на получателя, съгласно чл.8, вр. с чл. 5, § 1 от Регламент ЕС 2015/ 847 на Европейския парламент и Съвета от 20.05.2015г.?

8. При несъответствие в наименованието на получателя на превода и клиентския идентификационен номер /IBAN/ при изпълнение на платежна операция от страна на доставчика на платежни услуги при преводи в рамките на ЕС/Съюза следва ли банката на получателя да върне превода на наредителя само на това основание?

9. Следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и всички въведени от страните доводи и възражения и следва ли съдебното решение да бъде постановено след тяхната съвкупна преценка?

2

10. Налице ли е причинна връзка между неизпълнението и вредата, когато вредата е следствие от поведението на кредитора?

11. Налице ли е причинна връзка, като елемент от състава на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, между извършването /допускането на изходящи от сметката банкови преводи, предхождащи постъпването на превода от ищеца и вредата, настъпила за ищеца от неполучаването на сумата по превода му?

12 .Налице ли е причинна връзка, като елемент от състава на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, между поведението на банката на получателя на суми, предхождащо постъпването на превода от ищеца, и вредата, настъпила за ищеца от неполучаването на сумата по превода му?

С писмен отговор и допълнителен писмен отговор ищецът, чрез адв. М.

Х., оспорва наличието на основание за допускане на обжалване. Претендира за присъждане на разноски, съгласно молба - списък по чл. 80 ГПК.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивното решение е постановено при следната установена и безспорна фактическа обстановка: На 09.04.2020г. ищцовото дружество, което няма договорни отношения с ответната банка и не е ползвател на предоставяна от нея платежна услуга, е наредило чрез CITIBANK NA(Лондон) валутен превод на сумата 387 093.45 евро, с която сума ответната банка е кредитирала банковата сметка в евро на своя клиент „Лионел мениджмънт“ ЕООД/ което е имало открити в банката още две банкови сметки – в щатски долари и в лева/. В платежният документ за наредения от ищеца валутен превод не е посочено основание, а посоченият в него бенефициент( TSR CO.LTD) е различен от титуляра на банковата сметка ( „Лионел Мениджмънт“ ЕООД).

Преди това, на 19.03.2020г., същата банкова сметка в евро на „Лионел Мениджмънт“ ЕООД е кредитирана с наредения от F AND F WINES INTERNATIO валутен превод за сумата 273 820.50 евро с посочени бенефициент„Лионел Мениджмънт“ ЕООД и основание/ номер на фактура/, след което, на 24.03.2020г., ответната банка е получила swift съобщение, обективиращо искане за връщане на този превод, като нареден измама, а впоследствие за връщането на сумата управителят на „Лионел мениджмънт“ ЕООД е дал съгласие и е подписал платежно нареждане.

На 16.04.2020г., в 7.30.23ч., ответната банка е получила електронно писмо, с което банката на ищеца е поискала незабавно анулиране на плащането по транзакцията от 09.04.2020г., поради измама, и блокирането на всички суми по сметката. През следващите дни ответната банка е изпратила няколко swift съобщения, с които иска информация относно статуса на искането за анулиране на плащането и блокиране на сметката, но още на същия ден, на който е получила искането от банката на ищеца, 16.04.2020г., в 14.49.57ч., е осчетоводено преводно нареждане, с което наличната по сметката 3 на „Лионел мениджмънт“ ЕООД сума в размер на 273 820.50 евро е възстановена на платеца на валутния превод от 18.03.2020г. за тази сума.

С влязло в сила на 01.09.2021г. съдебно решение „Лионел Мениджмънт“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца сумата 387 093.45 евро, с левова равностойност 757 088.98лв., получена с преводното нареждане от 09.04.2020г. по банковата сметка на дружеството в „Юробанк България“ АД, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2020г. и разноски. По образуваното от ищеца против „Лионел Мениджмънт“ ЕООД изпълнително дело е погасено задължение в общ размер 468 583.15лв. и е останала за събиране сумата от 517 172.02лв., от които 495 336.71 лв. – главница и 21 835.31лв. лихви.

Въззивният състав е споделил и доразвил изводите в първоинстанционното решение, че в пряка причинна връзка с осъществена /в периода март-16.04.2020г./поредица от противоправни бездействия и действия на служители на ответната банка/ в централното управление и в клона в гр.Разлог, на които е възложена работа по изпълнение и осчетоводяване на входящи и изходящи валутни преводи/ е настъпила имуществена вреда за ищеца в размер на разликата между наредената от ищеца на 09.04.2020г. сума и получената от ищеца по образуваното от него срещу „Лионел Мениджмънт“ ЕООД изпълнително дело, поради което са налице предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответната банка, на осн. чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД.

Относно първия елемент от фактическия състав на търсената имуществена отговорност– наличие на виновно противоправно поведение на служители на ответната банка въззивният състав е приел, че полученото на 24.03.2020г. swift съобщение за връщане на валутния превод от 18.03.2020г., като нареден с измама, е първият непосредствен повод за възникване на основателно съмнение, че клиентът на банката „Лионел мениджмънт“ ЕООД е участник в банкова операция, свързана с изпирането на пари, или за наличие на средства с престъпен произход. Намерил е, че това съмнение е следвало да се засили още повече, когато на следващия ден, 25.03.2020г., в изпълнение на заповед на ДАНС – Дирекция „Финансово разузнаване“, е спряна като съмнителна банкова операция на същия клиент на банката по левовата му сметка в банката за сумата 19 590лв. Въззивният съд е констатирал, че още тогава са били налице предпоставките по чл.14 ЗМИП за прилагане по отношение на клиента на банката „Лионел мениджмънт“ ЕООД на мерките за комплексна проверка, но по делото няма данни банката да е предприела действия в тази насока. Въззивният съд е обсъдил наредените от същия клиент на банката до получател в Хонг Конг с електронно банкиране на 20.03., 23.03. и 25.03.2020г. преводи. Въз основа на анализа им е констатирал, че, в случай, че е била направена проверка, в съответствие с чл.10, т.5 ЗМИП, на сделките и операциите, извършвани през времетраенето на отношенията на банката този клиент – само 28 дни, е щяло да бъде установено, че общият размер на преведените на 20.03.2020г. и на 23.03.2020г. суми значително надхвърля 4 уговорения в договора дневен лимит и това не само би могло да послужи като основание за едностранно прекратяване на договора от банката, но и буди съмнение за недобросъвестно поведение на клиента. Въззивният съд е обсъдил и представените от клиента на банката декларации за наредените на 20.03.2020г. преводи и ги е съпоставил с подадената от него декларация при откриването на сметките. Изтъкнал е, че от регистрацията си на 13.02.2020г. до 25.03.2020г. дружеството не е извършвало дейност, а от откриване на сметките на 26.02.2020г. до 25.03.2020г. по тях не са постъпвали никакви други суми, освен наредения с измама на 18.03.2020г.валутен превод. Въз основа на това е констатирал, че, ако ответната банка беше извършила комплексна проверка за изясняване на произхода на средствата, прилагайки способа по чл.66,ал.1, т.5 ЗМИР за проследяване на паричните потоци…, то тя щеше да достигне до извода, че в декларациите клиентът й е посочил невярна информация. Въззивният съд е обсъдил и факта, че клиентът на банката е извършил на 20.03.и на 23.03.2020г. поредица от валутни преводи към дружество в Хонг Конг в съвсем кратко отстояние във времето. Приел е, че подобен начин на разплащане е необичаен, нормалната търговска практика го изключва и единственият логичен извод е, че с поредицата от плащания клиентът е искал да заобиколи чл.2 от Наредбата за сведенията и документите, представяни на доставчиците на платежни услуги при извършване на презгранични преводи и плащания към трети лица, изискваща попълване на декларация за плащане в размер на 30 000лв. или повече. Въззивният състав е приел, че извършените по този начин от клиента на банката валутни операции са свързани по см. на § 1, т.14 ДРЗМИТ и те заедно отговарят на критериите за прилагане на мерките за комплексна проверка. Направен е краен извод, че всички тези коментирани факти в максимална степен осъществяват предвидената в чл.14 ЗМИП предпоставка – съмнение за изпиране на пари и/или наличие на средства с престъпен произход, обуславяща прилагане на мерките за комплексна проверка по отношение на клиента на банката „Лионел мениджмънт“ ЕООД. Посочено е, че служителите на банката е следвало да предприемат нужните действия за установяване на произхода на средствата, наредени с въпросните валутни преводи, и за актуализиране на оценката на риска от пране на пари. Изтъкнал е, че в случай, че това задължение беше изпълнено и клиентът беше квалифициран като такъв с по-висок риск с произтичащите последици в деловите взаимоотношения с банката, служителите в банковия клон би следвало да осъществяват мониторинг на бъдещите транзакции по сметките му.