Определение № 173 от 26.07.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173 гр. Шумен, 26.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Димчо Ст. Луков

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно наказателно дело № 20233600600341 по описа за 2023 година Производството пред Окръжен съд гр. Шумен е образувано по жалба на П. Т. П., против Определение № 273 от 01.06.2023 г. на Районен съд – Шумен, постановено по ЧНД 1138/2023 г., с което е потвърдено Постановление на РП-Шумен от 19.05.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 36/2021г. по описа на ОД МВР-Шумен, водено за престъпление по чл.143, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

С жалбата се изразява становище за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се, че постановлението за прекратяване на НП от 19.05.2023 г. е идентично по съдържание с това от 07.09.2022 г. Излага се довод, че Районния съд, за да потвърди постановлението на РП не се е съобразил как е инсценирано посещението му в управлението на ВиК на 10.12.2020 г., след работно време и дали лицето С. В. е било там. Твърди се и, че ШРП не се е съобразила с указанията, дадени от РС-Шумен при предходната отмяна на постановлението за прекратяване. Излага и други аргументи, като прави собствен преглед на факти, за които счита, че имат значение за делото. Моли за отмяна на атакуваното определение.

След като се запозна с доводите изложени в жалбата и приложените към ВЧНД № 341/2023 г. на ШОС материали, съдът намира, че жалбата на 1 жалбоподателя П. е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна поради следните съображения на настоящия съдебен състав:

Наказателното производство е започнато на 30.06.2021 г. и водено за престъпление по чл.143, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Разследването е приключило със заключително постановление, съдържащо мнение на водещият разследването за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, което представител на РП-Шумен е споделил и с постановление от 07.09.2022 г. прекратил наказателното производство. Този прокурорски акт е бил предмет на съдебен контрол на две съдебни инстанции, като е отменен и са дадени указания за продължаване на разследването. С ново постановление от 19.05.2023 г. наказателното производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1, предл. 2-ро от НПК.

Същото е обжалвано от П. П. и с определение № 273/01.06.2023 г. по ЧНД № 1138/2023 г. по описа на РС-Шумен е потвърдено. Именно този съдебен акт е предмет на настоящата въззивна проверка.

За да постанови обжалваното определение, районният съд въз основа на всички събрани по делото доказателства приел от фактическа страна следното:

Свид. П. Т. П. работел на длъжност „инспектор безопасност транспорт" във „В и К-Шумен" ООД гр.Шумен по силата на трудов договор № 25/18.01.2011 г., като задълженията му били свързани с поддръжка в изправност автомобилната техника на дружеството и контрол на безопасната им експлоатация. Длъжността му била подчинена на ръководителя на звено АРР /Авторемонтна работилница/- свид. П. В. П., на главния инженер- свид.

С. В. и управителя на дружеството, свид. Ж. П..

Поради обстоятелството, че на свид. П. П. предстояло пенсиониране, на 17.07.2020 г., от ръководителя на Експлоатационен район в гр. Шумен било направено предложение пред управителя на „ВиК- Шумен" ООД гр. Шумен да бъде завишено трудовото възнаграждение на П. и да продължи да работи в дружеството до месец март 2021 г., поради което със съгласие на управителя, на същата дата било сключено допълнително споразумение по трудов договор № 116, с което, считано от 01.07.2020 г. се увеличавало основното трудовото му възнаграждение на 910,00 лв.

Работното място на свид. П. се намирало в сграда на „ВиК", находяща 2 се в близост до Изчислителния център на гр. Шумен, а по-късно било преместено в помещение в авторемонтната работилница, находяща се в кв.

„Тракия“ в гр. Шумен, където бил и автопарка на дружеството.

На 02.04.2020 г. свид. П. достигнал необходимата възраст за пенсиониране, поради което свид. С. М. В., на длъжност „организатор административни дейности" му напомнила този факт, както правела с всички останали работници, които навършвали такава възраст, на което П. обяснил, че имал възрастта, но не и трудовия стаж, който щял да достигне по -късно през 2020 г.

Междувременно в дружеството бил назначен нов главен инженер, а именно свид. С. В. В.. Между него и свид. П. възникнало неразбирателство тъй като свид. В. считал, че П. не си върши качествено работата.

На 24.11.2020 г. свид. П. депозирал пред НОИ, заявление за отпускане на пенсия и такава му била отпусната и продължил да работи в дружеството.

Конфликта между него и главния инженер се задълбочил.

На

10.12.2020 г. около 08,20 часа докато свид. П. се намирал в централната сграда, дошъл и свид. В. и започнал да му крещи, с ръка разпилял документацията, попълнена от П. -пътни листи, работни карти и др.

По-късно в двора на сградата, докато свид. П. разговарял с един от шофьорите, а свид. В. отново се разкрещял и му счупил химикала, като се разпоредил да бъде махнато бюрото и компютъра на свид. П. от работното му място и да бъдат пренесени в хале, където се осъществявали ремонтите на автомобилите.

Свид.П. потърсил съвет от свид. С. В. - областен управител на синдикалната организация „Подкрепа", по съвет от свид. Д. Б. К. председател на „Подкрепа" в дружеството.

След 17,00 часа същия ден свид. П. подал заявление да бъде освободен от заеманата длъжност. Със заповед № 1/04.01.2021 г. на управителя на „ВиКШумен" ООД гр. Шумен било прекратено трудовото правоотношение със св.

П. Т. П. и било изплатено обезщетение в размер на 4 бр. брутни месечни заплати.

Първоинстанционния съд е приел, че от материалите по делото се установява наличие на конфликт между П. и свид.В., както и че на 3

10.12.2020г. в базата на „ВиК“ е възникнал скандал между двамата, очевидец на който е бил свид. Г.Г..

Въз основа на събраните по делото доказателства, включително и проведени очни ставки между жалбоподателя и свид. С. В., свид. С. В. и свид.Д. К., както и от събраните писмени доказателства, след връщане на делото за доразследване приел изводите на представителя на РП-Шумен за липса състав на престъпление по чл.143, ал.1 от НК. На това основание потвърдил постановлението на прекратяване на наказателното производство.

В определението си първоинстанционният съд е извършил цялостен анализ на събраните писмени и гласни доказателства. Правилно е посочил, не са налице безспорни доказателства за противоправно използвана сила или заплашване както от свид. С. В., така и от свид. В. по отношение П.. За изясняване на обективната истина са проведени и действия за изясняване на обстоятелствата по повод посещението на П. в управлението на дата 10.12.2020 г. От проведените такива се установило, че действително на посочената дата свид. П. е бил посрещнат в административната сграда на дружеството от свид. К. и с нейно съдействие е влязъл в нея, тъй като достъпа бил ограничен и се осъществявал чрез карти да достъп. Точното време на влизане е било невъзможно да бъде установено от разследващите органи, поради краткия срок на съхранение на информацията от сървъра.

Горепосочените факти се явяват от изключително значение за разкриване на обективната истина и не на последно място стоят в основата на развиваната от свид. П. теза за развилите се събития. Не са събрани подкрепящи доказателства и чрез проведените очни ставки. Както правилно е посочил и районния съд безспорно разговорите между П. и свид. В. и свид. В. са проведени без присъствие на други свидетели.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че правилно районния съд е достигнал до извода, че по делото не са налице безспорни доказателства за противоправно използвана сила или заплашване както от свид. С. В., така и от свид. В. по отношение П., като подробно се е мотивирал и настоящата инстанция се солидаризира изцяло с неговите съждения.

По отношение на изложените доводи в жалбата: Излага се довод, че ШРП не се е съобразила с указанията, дадени с определение № 517/05.10.2022 г. Така изложения довод е неоснователен. Видно от материалите по делото 4 след връщане на делото за доразследване от разследващия орган са извършени допълнителните процесуално следствени действия- проведени са очни ставки между свид.П. П. и свидетелите С. В., С. В. и Д. К., разпитани са свидетели по отношение факта за контрола на достъп до сградата на дружеството, изискани са писмени доказателства по отношение на тези факти. При проведените очни ставки в протокол за очна ставка между свид.

П. П. и свид. С. В. от 31.01.2023 г. свид.В. посочва, че е разговаряла по телефона със С. В., че са разговаряли с П. и същия сам ще си подаде молбата за напускане. Свид.В. сочи, че свид.П. е взел телефона от С.Върбанова и е казал, че ще дойде да се подаде молбата, като същия ден около 17.00-17.10 ч. дошъл в кабинета й и казал, че идва да се подаде молбата. В показанията си свид.В. посочва, че му е казала какво да напише, тъй като той казал, че е без очила, тя му обяснила. След като свид.П. написал молбата го завела при секретарката, за да получи входящ номер.

В протокола за очна ставка между свид.П. П. и свид.С. В. от 22.03.2023 г. от свид.П. се излагат следните факти, че свид.В. му е казал, че няма да излезе от сградата докато не си подаде молбата за напускане, както и че ще пише до ДАНС, за да го разследват за злоупотреби. Тези свидетелски показания не се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Не са налични други гласни доказателства – показания на намиращи се в този момент в сградата лица. Поради изтеклия срок на съхранение не е било обективно възможно да се изискат и приложат кадри от видеозаснемането в сградата, за да се установи имало ли е среща между П. и свид.В. на 10.12.2020 г.

По отношение на довода изложен в жалбата, свързан с местоработата на бащата на свид.С. В., съдът намира, че този факт не касае предмета на доказване по делото, поради което следва да го остави без уважение.

По отношение на довода изложен от жалбоподателя П. П., че е бил подложен на психически тормоз по телефона от свид.С. В. и от „безчинствата“ на В.. Излага се и довод, че подаденото от него заявление е продиктувано от свид.С. В..

От събраните по делото доказателства, че установява по безспорен начин, че свид.П. П., въпреки че през м.октомври 2020 г. е отговарял на условията за придобиване право на пенсия поради възраст и е упражнил това 5 си право през м.ноември 2020 г., е имал желанието на остане на работа в „ВиК- Шумен“ ООД до м.март 2021 г. Желанието му е било мотивирано от факта, че при навършване на 10 г. трудов стаж съгласно КТД е можел да получи обезщетение от 8 /осем/ работни заплати. Към момента на придобиване на право на пенсиониране на него не са му стигали няколко месеца за това. При упражняване на право на пенсиониране същия не е уведомил работодателя си и е продължил да работи, съгласно трудовия му договор. Свид.С. В., като служител човешки ресурси отговаряйки за кадровите въпроси в рамките на своите служебни компетентности е провела разговори със свид.П. за прекратяване на трудовото му правоотношение и за възможността длъжността му да бъде съкратена и той да изгуби обезщетението, което му се дължи. Казаното от свид.В., било възприето като психически тормоз от страна на П.. По делото не са събрани доказателства за входящи и изходящи обаждания, които да потвърждават факта, че свид.В. му е звъняла през инкриминирания период.

По същото време работните отношения между свид.П. и свид.В. се обтегнали. Свид.В. считал, че в работата си свид.П. допуска пропуски и изразявал негативното си отношение към него на висок тон, в присъствието на работници от „ВиК- Шумен“ ООД. Поведението на свид.В. засегнало лично П.. В края на м.ноември 2020 г. от страна на работодателя му били поискани писмени обяснения, което породило притеснение у жалбоподателя, че може да му бъде наложено дисциплинарно уволнение. Изнасянето на мебелите, които ползвал при изпълнение на служебните задачи и преместването им от канцеларията в работилницата било възприето от П. като принудително спрямо него отношение. Напрежението в работната среда мотивирали свид.П. да се срещне със свид. С. В. и да поиска консултация от нея в качеството й на председател на синдикален регионален съюз „Подкрепа“.