Решение № 170 от 06.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Русе, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20264520200265 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Г. С. Г. против наказателно постановление № 25-3393001093/07.11.2025г. на Началника на Второ РУ при ОД на МВР-гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява с редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС категории “В” и ”АМ”. На 14.104.2025г., около 13,35 ч, в с Червена вода по ул.”Александър Стамболийски” управлявал л.а.”Пежо Боксер” с ДК№ ***** без да е поставил обезопасителния си колан. В района на № 53 на същата улица това му поведение било възприето от св.Т. И., полицейски служител, който в този момент изпълнявал служебните си задълженията по тази улица. Св.Т. И. спрял автомобила за проверка и съставил АУАН срещу жалбоподателя в негово присъствие, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му било 1 наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. /51.13 евро/ на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и му били отнети 10 контролни точки. При съставянето на АУАН жалбоподателят посочил, че има възражения, изразяващи се в това, че служебният полицейски автомобил с ДК№ ****** не е със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в този смисъл е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът кредитира с пълно доверие показанията на очевидеца Т. И. - полицейският служител, възприел пряко и непосредствено от близко разстояние и в светлата част на денонощието, че жалбоподателят управлява автомобила без да си е поставил обезопасителния колан. При разпит в с.з. той изрично заявява, че помни конкретния случай, съобщава релевантните за казуса обстоятелства, описват детайлно начина, по който е протекла проверката спрямо жалбоподателя. Всичко това сочи за наличие на ясен спомен за случая от страна на актосъставителя и дава основание уверено да се приеме, че той възпроизвежда действителни възприятия от конкретната пътна ситуация, както и че отсъства всякакво основание за съмнение в правилното установяване и излагане на фактите, относими към предмета на доказване. Св.Т. И. е категоричен, че ясно е възприел приближаващото се МПС и неговия водач, който е бил без предпазен колан и очевидно именно това е послужило като повод за спирането му за проверка; още повече, че разстоянието от което го е възприел е било съвсем кратко и го е наблюдавал пряко и непосредствено : „Не мога да кажа на колко метра сме го видели, може би приблизително на около 10 – 15 метра, ние бяхме извън автомобила и го спряхме със „стоп-палка. Беше през деня, светло с нормална видимост..“, л.34 от делото. По тези причини съдът намира, че жалбоподателят действително не е бил с поставен предпазен колан. Възражения за обратното не са направени от него както при съставяне на АУАН, такива също не се правят и в съдебно заседание, съответно не се ангажират никакви доказателства за това.

Възраженията, които се правят от защитата са изцяло неоснователни и като такива следва да се отхвърлят изцяло; същите имат изцяло ирелевантен характер. На първо място следва да се посочи, че няма абсолютно никакво значение обстоятелството дали служебният полицейски автомобил е със сключена задължителна застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност„ или не в контекста на това има ли извършено административно нарушение от жалбоподателя. В случая освен, че към дата на нарушението такава е имало 2 сключена, считано от 01.10.2025г. до 30.09.2027г. със ЗД „Бул Инс“ АД, видно от писмо на л.10 от делото, но дори и при липсата на такава, действията на полицейските служители във връзка с установяване и констатиране на административното нарушение по никакъв начин не могат да бъдат окачествени като „правно ирелевантни“. Това е така, защото на първо място подобен „порок“, най-вероятно се има предвид процесуално нарушение, не е въздигнат от закона в отменително основание по отношение на впоследствие издаденото наказателно постановление. Същественото в случая е, че АУАН е съставен от длъжностно лице по чл.189 ал.1 от ЗДвП вр.чл.37 ал.1 т.2 от ЗАНН в рамките на неговата материална компетентност. Съставеният АУАН изцяло е съобразен с императивните изисквания на чл.42 от ЗАНН и особено с т.5 от От друга страна не е основателно възражението , че липсва описание на обстоятелствата по установяване на факта „управление без предпазен колан“, защото видно и от АУАН, и от наказателното постановление същото е описано с всичките му признаци от обективна и субективна страна. В закона няма изискване АУАН и наказателното постановление да съдържат описание на механизма на установяване/констатиране на съставомерния факт, особено когато не е определен особен и нарочен ред за това, напр. чл.174 от ЗДвП. В тази връзка следва да се посочи, че една от функциите на АУАН е констатиращата – официална констатация за извършено административно нарушение, за неговия автор и доказателствата, които го установяват.

Въпросът как е констатирано административното нарушение е специфичен за всеки конкретен случай, вкл. и е въпрос на доказване в рамките на въззивното производство; в случая нарушението се доказва от показанията на очевидец, който визуално е възприел нарушението както бе посочено по-горе. Не е основателно и възражението, че наказателното постановление е в нарушение на чл.146 от АПК, защото дали наказателното постановление е обосновано и законосъобразно се преценява единствено с оглед критериите по ЗАНН и субсидиарно НПК; сочената от защитата разпоредба урежда основанията за оспорване на индивидуални административни актове, какъвто наказателното постановление не е. Няма изискване в закона всяко административно нарушение по ЗДвП да се установява и доказва с т.нар. „боди“ камери и/или камери монтирани на полицейски автомобил, защото в противен случай това щеше да бъде указано изрично в закона.

Наказанието е от категорията на абсолютно определените и размерът му не зависи от волята на съда и АНО, съответно не подлежи на индивидуализиране; в този смисъл същото е съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и в частност със санкционния състав по чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП към момента на извършване на деянието, доколкото с ЗИДЗДвП, ДВ бр.64/2025г. санкцията е завишена на 100 лв.

В този смисъл съдът намира, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН ,съдът :

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-3393-001093/07.11.2025г., издадено от Началника на Второ РУ при ОД на МВР-гр.Русе, с което на Г. С. Г. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (51,13 евро) за нарушение по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и са му отнети 10 контролни точки.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4