Решение № 624 от 10.07.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 345/2024
- Вид
- Решение № 624
- Подписан
- 10.07.2024
- В сила
- 09.07.2024
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Елеонора Симеонова Кралева, Таня Ташкова Русева Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 624 гр. Бургас, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20242100500345 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.“Малинова долина“, ул.“Рачо П.
Казанджията“ № 4-6, подадена чрез пълномощник адв.Анита Колова, против решение № 514 от 13.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 187/2023 г. по описа на РС-Несебър, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, срещу М. Н. П. с адрес с.Т., общ.Н., ул.“Х.“ № *, ет.*, ап.*, установителни искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, за установяване, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 2111.69 лв., представляваща главница – вноски с настъпил падеж за периода 03.10.2017 г. – 03.07.2018 г. по Договор за потребителски паричен кредит № ** от 03.10.2013 г., сключен между ответника и „Юробанк България“ АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 10.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 922.64 лв. – лихва за забава върху главницата от 8863.95 лв. за периода от 28.08.2015 г. до 09.11.2022 г.; за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1449/2022 г. по описа на РСНесебър. С решението „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъдено да заплати на М. Н. П. сумата 1 от 600 лв. за направените по делото разноски.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно и противоречащо на събраните по делото доказателства. Счита се за неправилен извода на районния съд, че ищецът не е доказал придобиване на процесното вземане чрез цесия и не притежавал активна процесуална легитимация. В тази връзка се сочи, че вещото лице е изготвило експертизата на база предоставените му документи от цедента и цесионера, като не му е бил поставен въпрос дали вземането е прехвърлено и не е имало необходимост да бъдат изисквани подобни документи, тъй като такива били представени към исковата молба. Според въззивника, по делото е установена по безспорен начин активната му легитимация като кредитор спрямо вземането на ответника П., произтичащо от договор за потребителски кредит № ** от 03.10.2013 г., като правото си на кредитор ищецът черпи от валидно сключен договор за цесия от 18.01.2016 г., заедно с потвърждение за цесията, а размерът на вземането е разбито по пера в Приложение № 1 към договора за цесия, представени по делото. Сочи се, че именно в представеното Приложение № 1 фигурира задължението на ответника и е индивидуализирано процесното вземане, което не е взето предвид от съда. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново по същество, с което да уважи исквата претенция. Не са направени нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските в двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия М. Н.
П., подаден чрез пълномощника адв.Марина Стоева, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се изразява съгласие с изводите на районния съд, за което са изложени подробни съображения. Моли въззивния съд да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди обжалваното решение. Не се правят доказателстени искания. Претендира се присъждане на разноските за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Производството по гр.д.№ 187/2023 г. по описа на РС-Несебър е образувано по исковата молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД против М. Н. П. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2111.69 лв. – част от обща главница от 8863.95 лв. и представляваща вноски с настъпил падеж за периода 03.10.2017 г. – 03.07.2018 г. по Договор за потребителски паричен кредит № ** от 03.10.2013 г., сключен между ответника и „Юробанк България“ АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 2
18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 10.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 922.64 лв. – лихва за забава върху общата главница от 8863.95 лв. за периода от 28.08.2015 г. до 09.11.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1449/2022 г. по описа на РС-Несебър.
Ищецът твърди, че на 13.10.2013 г. между ”Юробанк И Еф Джи България“ АД и М. Н. П. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № **/03.10.2013 г., по силата на който на ответника е предоставен потребителски кредит от 10 000 лв., който кредитополучателят се е задължил да върне в срок до 03.07.2018 г., на 57 месечни вноски в размер на по 223.86 лв. за първите дванадесет вноски и по 231.94 лв. на месец до окончателното издължаване на кредита. Твърди се, че след усвояване на кредита длъжникът не е изпълнил задължението си по договора и е останало непогасено вземане в размер на 10 151.02 лв., от които 8863.95 лв. – главница, 922.64 лв. – лихва за забава и 364.43 лв. – наказателна лихва, като с настоящия иск се заявява частична претенция за сумата от 2111.69 г. – част от главницата и за сумата от 922.64 лв. – лихвата за забава. Твърди се, че на 18.01.2016 г. е сключен Договор за възлагане на вземания (цесия), с който кредиторът „Юробанк България“ АД е прехвърлил на ищцовото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията си към ответника М. Н. П., до който било изпратено уведомително писмо за цесията, като отделно от това същият следвало да се счита за надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията и с връчването на исковата молба и приложенията към нея. Предвид неплащане на паричните задължения, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1449/2022 г. на РС-Несебър, срещу която ответникът подал писмено възражение и в изпълнение указанията на съда ищецът предявил настоящия установителен иск.
В депозирания писмен отговор от ответника М. П. предявеният иск е оспорен като недопустим и неоснователен. Оспорена е процесуалната легитимация на ищеца, съответно извършената цесия на процесните вземания. Отделно е направено възражение за погасяване по давност на задълженията по кредита с падеж до 10.11.2017 г., включително.
Ищецът е ангажирал по делото писмени доказателства за установяване на изложените от него твърдения – Договор за потребителски паричен кредит № **/03.10.2013 г., сключен между ответника и „Юробанк България“ АД; Договор за възлагане на вземания (цесия) от 18.01.2016 г., сключен между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно с потвърждение от 18.01.2016 г. за прехвърляне на вземания по портфейл от необслужвани потребителски кредити между ищеца и „Юробанк България“ АД, приложение № 1 – списък на прехвърлените вземания към потвърждение за извършване на цесията; уведомление до ответника за прехвърляне на вземането. По делото е извършена и съдебно-счетоводна експертиза за установяване 3 размера на задълженията.
След анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е провел успешно доказване на факта, че е придобил чрез цесия процесните вземания, съответно, че притежава активна легитимация по предявените искове в качеството на надлежен кредитор на ответника, тъй като не е доказал твърдението си, че вземанията на „Юробанк България“ АД по процесния договор за потребителски кредит са му били надлежно прехвърлени с представения договор за цесия. По тези мотиви съдът е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не се спори между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново събраните пред районния съд доказателства.
Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите правни изводи на НРС за неоснователност на предявения иск по чл.422 ГПК, поради липса на активна легитимация на ищеца като кредитор на ответника, които са формирани въз основа на установената фактическа обстановка, като намира същите за правилни и в съответствие с приложимия закон, поради което препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
За успешното провеждане на предявения установителния иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е приобретател по силата на договор за цесия на съществуващо и изискуемо вземане на цедента срещу ответника, 4 произтичащо от договор за потребителски кредит. В този смисъл е и разпределената от НРС доказателствена тежест между страните с определението му по чл.140 ГПК, като на ищеца са дадени указания да докаже горните обстоятелства, на които основава исковата си претенция. При това, въззивният съд напълно споделя изводите на НРС, че по делото не са ангажирани доказателства от ищцовото дружество за установяване на активната му материалноправна легитимация като кредитор на ответника. Изложените в тази връзка оплаквания във въззивната жалба са неоснователни.
Следва да се прави разлика между процесуална и материална легитимация на страната. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който се изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.
В настоящия случай, по делото е безспорно установено наличието сключен между „Юробанк България“ АД и М. Н. П. договор за потребителски кредит № ***/03.10.2013 г., по силата на който на ответника е предоставен потребителски кредит от 10 000 лв., който кредитополучателят се е задължил да върне в срок до 03.07.2018 г., на 57 месечни вноски. Не се спори също, че предоставената сума е усвоена от кредитополучателя, което е установено и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като исковата претенция е за падежиралите до подаване на заявлението вноски.
Разпечатката съдържа 29 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8a322e8-f5fd-4092-9b21-3bbc1fea3622