Решение № 79 от 26.10.2021, Районен съд - Асеновград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Асеновград, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20215310200453 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 20-0239-000784/05.08.2020 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив – П.К. Бабугеров, с което на П. К. Ц.

ЕГН ********** от *** са наложени следните административни наказания:

1.На основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП и

2. На основание чл. 183 ал.1 т.1 пр. 1 и 2 от ЗДвП у налож3но административно наказание – глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗдвП.

Недоволен от горното постановление е останал П.Ц. и е депозирал жалба срещу него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител – адв. И. се навеждат съображения, че същото е незаконосъобразно и необосновано, отрича се извършването на нарушението и се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както в задължителното му съдържание, така и в процедурата по издаването му, а също и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна РУ - гр. Асеновград, редовно призована не изпраща 1 представител.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С акт за установяване на административно нарушение от 31.05.2020г. е било констатирано, че на същата дата, около 01.15 часа в с.Патриарх Евтимово на кръстовището на ул.“Възраждане“ и ул. “Победа“ жалбоподателят Ц. е управлявал лек автомобил „Нисан патрол” с рег.№ РВ 4200 МР, като при извършената проверка от контролните органи е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” № ARDM 0252, чрез измерването му в издишания въздух.Бил издаден талон за изследване от полицая - младши автоконтрольор Д.И.. При проверката се констатирало също, че П.Ц. мирише на алкохол, а и при беседата заявил,че няма да даде проба с техническото средство, тъй като бил употребил алкохол и се притеснявал да не отчете положителен резултат. Същият подписал талона за изследване, и му бил връчен екземпляр от него от контролния орган, но съответно на отказа си да бъде изпробван с техническо средство, водачът Ц. не посетил и указаното му медицинско заведение и съответно не дал кръв за химическо изследване. При проверката се констатирало и че водача Петър Центов не носи СУМПС и КТ към него. За констатираните нарушения на водача П.Ц. бил съставен АУАН, като актът бил съставен в негово присъствие и същият го подписал, като в графата за възражения отразил формално ,че има възражения ,но без да посочи за какво точно възразява. Писмени възражения не са били подадени и в тридневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН.

Съдът намира, че извършването на горните административни нарушения е безспорно установено, което се потвърждава от съставеният АУАН, чиито констатации съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползват с презумптивна доказателствена сила. Те се потвърждават категорично и от показанията на разпитаните като свидетели полицейски служител - актосъставителя Д.И., както и от показанията на полицейския служител Б.Т.. И двамата полицаи са свидетели очевидци на нарушението, като в показанията си категорично заявяват, че лично и непосредствено са възприели факта на управление на лекия автомобил Нисан Патрол именно от жалбоподателят П.Ц., като след като забелязали автомобила в движение го спрели за проверка и непосредствено се уверили, че водач на автомобила е именно Ц., поради което и насочили проверката за алкохол именно към него в качеството му на водач. В нито един момент в хода на проверката на место жалбоподателят Ц. не е твърдял ,че друго лице е управлявало автомобила, а и такова твърдение би било нелепо при положение, че и двамата полицаи спирайки автомобила за проверка непосредствено са 2 възприели факта, че именно Ц. стои на шофьорското место и управлява автомобила. Съдът намира, че показанията на посочените от жалбоподателя свидетели К. К. и Х. Х. - негови приятел, пътували в автомобила, в които те твърдят, че автомобилът е бил управляван от свидетелката Х. Х. са напълно недостоверни по отношение на това обстоятелство, тъй като те се опровергават от показанията на посочените по-горе свидетели.

Изложената от свидетелката Х. Х. версия е лишена от житейска логика и достоверност.

Същата се опровергава освен от горните доказателства и от нелогичния факт, че същата след като е била в автомобила и е разбрала, че съставят акт на П.Ц. по никакъв начин не се е обозначила, че тя е водач на автомобила. Нещо повече, самият водач П.Ц., при съставянето на акта, по никакъв начин не е посочил, нито е твърдял, че свидетелката Х. Х. е управлявала автомобила. Ако това обстоятелство е било истина, не е имало никакъв проблем да се посочи на местопроизшествието. Ако беше вярно, че жалбоподателят Ц. не е управлявал автомобила, а акта го съставят на него, житейски логично беше именно това възражение да запише в АУАН, като посочи лицето което е управлявало автомобила. Нещо повече и в 3 – дневния срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН същият отново не е посочил такова възражение Всичко това показва , че тази защитната версия е формирана на много по-късен етап, а свидетелите К. К. и Х. Х. излагат неверни факти, с цел да облекчат положението на жалбоподателя. Ясно е от цялостния контекст на фактическата обстановка, че при установяване на нарушителя и съставянето на акта на место не е имало никакво съмнение, че именно жалбоподателя П.Ц. е управлявал автомобила, още повече и с оглед на факта, че всички свидетели са били очевидци на това обстоятелство и в това отношение не е имало никакво съмнение в проверяващите, тъй като те лично са възприели този факт.

Описаното в НП нарушение е квалифицирано по 174 ал.3 от НПК, която санкционна разпоредба по отношение на отказа за установяване на употребата на алкохол предвижда, че съдържащата се в нея санкция се налага на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Анализът на текста показва, че посочената норма дефинира по равностоен начин средствата за установяване на алкохол в кръвта на водачите - медицински и лабораторни изследвания и технически средства, като съдържа две самостоятелно достатъчни хипотези реализирането на обективния състав на които води и до реализация на нарушението. Тъй като е използван предлогът „или“ буквалното тълкуване на текста води до извода, че дори само отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта е самостоятелно достатъчен за да приемем, че той е реализирал горното нарушение. В този смисъл е и задължението въведено за водачите в чл. 2 ал.1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/ - при извършването на проверка за установяване на алкохол проверяваното лице е длъжно да изпълнява дадените му от контролните органи по 3

ЗДвП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката се приема като отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния случай въпреки, че водачът П.Ц. неколкократно е бил поканен да даде проба за алкохол чрез техническо средство, същият категорично е отказал, с което е реализирал състава на горното нарушение. Отказът му е бил обективиран и в издадения от контролния орган талон за изследване. Нормата на чл. 3 ал.2 т.1 от Наредбата предвижда алтернативни способи за установяване на употребата на алкохол, а именно – доказателствен анализатор или химическо лабораторно изследване, като видно от протокола за изследване в конкретния случай жалбоподателят Ц. е избрал извършването на проверка чрез медицинско и химическо изследване.Същият обаче не се е явил в посоченото здравно заведение ,за да дад0е кръв за изследване с което напълно препятствал възможността да бъде установената употребата на алкохол от същия към момента на управляване на МПС. При това положение съдът намира от правна страна, че жалбоподателят Димитров е реализирал от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174 ал.3 от ЗДвП и извършването му е установено по несъмнен начин.

На практика същият не е изпълнил нито едно от негови задължения по чл. 2 ал.1 от Наредбата и е направил всичко възможно за да възпрепятства извършването на проверката и съгласно правилото на чл. 2 ал. 2 от Наредбата е налице безспорен отказ на лицето за извършването й.

АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните по делото доказателства. Въз основа на съставеният АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено и обжалваното наказателно постановление в което са преповторени констатациите от АУАН и на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Описаното нарушение правилно е било съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

Същата в редакцията и действала към момента на извършване на нарушението предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от две години и глоба 2000,00 лв. При определяне размера на наказанията – глоба и лишаване от право на управляване на МПС, наказващият орган е съобразил основния критерий при определяне на наказанието залегнал в чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. В случая и двете наказания са предвидени в закона в абсолютен размер и оразмеряването им не подлежи на преценката на административно-наказващия орган и като е наложил наказанията именно в този размер 4 същият правилно е приложил закона.

Същото се отнася и до второто нарушение по 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като предвидената за него санкция по чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗдвП – глоба в размер на 10 лв., също е фиксирана в закона в абсолютно определен размер, поради което е правилно наложена и законосъобразна.

По отношение на разноските, Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива.

Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая не се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна и такива съответно не са надлежно удостоверени като размер, поради което и с оглед изхода на делото такива не следва да се присъдят на страните.