Решение № 146 от 18.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Пазарджик, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220101748 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от Т. Л. И. от с. О., общ. П., срещу "ЮтеКредит България" ЕООД - гр. София за признаване за установено, че договор за кредит, сключен между страните на 22.11.2023 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 10, 11 и 19, ал. 4 от ЗПК, евентуално - за признаване за установено, че е нищожна клаузата, предвиждаща такса за разглеждане в размер 623,14 лв. В исковата молба се излагат доводи за противоречие със закона - чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Постъпил е отговор от ответното дружество, което оспорва иска като недопустим поради липса на правен интерес - ищецът е можел да се откаже от договора в срок 14 дни от сключването му, но не е упражнил това право; евентуално - че е неоснователен, за което излага подробни съображения.

От фактическа страна по делото се установява следното въз основа на писмените доказателства:

Договорът за кредит, сключен на 22.11.2023 г. между страните, съдържа следните елементи: сума на отпуснатия кредит 3000 лв., връщане на 24 равни месечни вноски, годишен лихвен процент 30 на сто, размер на лихвите за периода от общо 961,16 лв., допълнително към това - такса за усвояване на кредита в размер 623,14 лв., платима на равни части, добавени към месечните вноски, и годишен процент на разходите от 59,13 на сто. Тези обстоятелства не са спорни между страните.

От така изложените параметри на договора може да се направи извод, че годишният процент 1 на разходите от 59,13% включва не само лихвения процент, но и таксата за разглеждане (в противен случай ГПР би трябвало да е равен на годишния лихвен процент) и не надвишава петкратния размер на законната лихва, която към м. ноември 2023 г. е в размер 13,79% годишно.

За проверката на тези изчисления не е изслушано вещо лице, но са налице общодостъпни калкулатори на ГПР в интернет, които ги потвърждават.

Други разходи договорът за кредит не предвижда.

Не е налице следователно нито противоречие със ЗПК, изразяващо се в неточно посочване на ГПР.

Съдът не открива и друг вид противоречие със закона от изброените в исковата молба, нито противоречие с добрите нрави, нито счита, че клаузата, предвиждаща такса за разглеждане, е неравноправна по съдържанието си. Не е надвишен размерът по чл. 19, ал. 4 от ЗПК от петкратния размер на законната лихва, не се заобикаля с така изложеното съдържание на договора никоя законова норма. Между приложенията към договора е налице както погасителен план, така и стандартен европейски формуляр; няма неясноти по отношение на това, какво следва кредитополучателят да върне и кога, нито е неточно посочен ГПР. Не са налице изброените в исковата молба основания за нищожност на целия договор или само на клаузата за таксата. В исковата молба са изложени и общи съображения за неустойката и нейната функция, но оспорваната такса не е уговорена под вид на неустойка и договорът изобщо не урежда подобна излизаща извън функциите си неустойка или каквато и да е неустойка - било "необосновано висока" по смисъла на чл. 143, ал. 21, т. 5 от ЗЗП, или не.

Таксата за разглеждане няма отношение и към посочения в исковата молба чл. 33 от ГПК и не представлява такса за действие по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК. Тя наистина представлява допълнителен разход по кредита извън посочената възнаградителна лихва, но е включена в ГПР и последният заедно с нея не надвишава ограничението на закона.

С оглед изложеното исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят. На ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по НЗПП, като съдът смита за справедлив размера от 150 лв. с оглед на правната и фактическа сложност на делото, и поради всичко изложено

РЕШИ:

Отхвърля иска на Т. Л. И., ЕГН **********, от с. О., общ. П., срещу "ЮтеКредит България" ЕООД - гр. София, ЕИК 205559807, за признаване за установено, че договор за кредит L334789, сключен между страните на 22.11.2023 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 10, 11 и 19, ал. 4 от ЗПК Отхвърля иска на Т. Л. И., ЕГН **********, от с. О., общ. П., срещу "ЮтеКредит България" ЕООД - гр. София, ЕИК 205559807, предявен в условията на евентуалност, за признаване за 2 установено, че клаузата в договор за кредит L334789 от 22.11.2023 г. , предвиждаща такса за разглеждане в размер 623,14 лв., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и поради нарушаване на чл. 10а, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.

Осъжда Т. Л. И. да заплати на "ЮтеКредит България" ЕООД - гр. София разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

3