Определение № 638 от 09.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 638 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500131 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ Сити Кеш „ ООД, ЕИК 202531869 срещу Определение № 4 766 от 22.10.2025 г. по гр.д. № 2 505/2024 г. на РС – Асеновград, с което съдът е оставил без уважение Молба вх. № 12 428/18.08.2025 г. на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 398/21.07.2025 г. в частта за разноските, съставляващи присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗА в размер на 400 лева.

Поддържаните от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК.

Ответникът по частната жалба – адвокат С. К. Н. не е депозирал отговор по същата.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

С Решение № 398/21.07.2025 г. по гр.д. № 2 505/2024 г. по описа на РС – Асеновград съдът е уважил предявеният от В. К. В. срещу „Сити Кеш „ ООД, ЕИК 202531869 иск за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 11 ал. 1 от сключения между дружеството като кредитодател и В. като кредитополучател Договор за паричен заем № 844 614 от 12.04.2023 г. - предвиждаща дължима се от потребителя парична неустойка за недадено обезпечение по кредита.

Решението е влязло в сила като необжалвано.

Процесуален представител на ищцата по делото е адвокат С. Н., оказаната от него на ищеца правна помощ е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. С казаното решение му е определено на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение от 400 лв., за заплащането на което е осъдено ответното по иска дружество „ Сити Кеш „ ООД.

В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК е депозирана от „ Сити Кеш „ ООД Молба вх. № 12 428/18.08.2025 г. за отмяна на решението в частта, осъждаща го да заплати казаното адвокатско възнаграждение, евентуално да се намали размера на същото, която молба е 1 оставена без уважение от районния съд с Определението № 4 766 от 22.10.2025 г. – предмет на настоящата въззивна проверка.

В частната жалба се твърди определението да е неправилно, като се поддържат възведените в производството по чл. 248 ал. 1 от ГПК доводи, че присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА по конкретното дело не се следва, т.к. ищецът не е материално затруднено лице, както и защото предявените искове представляват злоупотреба с право, т.к. са заведени единствено с цел увреждане интересите на частният жалбоподател за сметка обогатяването на един и същи адвокат – ищецът имал и други заведени дела срещу дружеството за недействителност / нищожност на сключени между тях договори за потребителски кредит, респ. на отделни клаузи от същите, като в нарушение на изискванията за добросъвестност адвокат Н. не съединил разглеждането на всички дела в рамките на един исков процес, като това не било сторено от него единствено с цел генериране на вземания за адвокатски възнаграждения. Поддържа също, че договорът за правна помощ няма изискуемото се съдържание – няма дата, не е посочен номера на настоящото дело. Относно размера на възнаграждението се поддържа, че при неговото определяне районният съд не се е съобразил с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 и въпреки ниската фактическа и правна сложност на спора го е присъдил в минимума от 400 лева съграсно НВАР № 1/9.7.2004 г..

По така изложените доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение в частта, осъждаща го да заплати казаното адвокатско възнаграждение, евентуално намаляване на това възнаграждение по размер.

Частната жалба е изцяло неоснователна.

Настоящата инстанция намира, че предпоставките по чл. 38 ал. 2 от ЗА са в случая налице, т.к. казаната разпоредба предвижда заплащане на възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ когато 1/ тя е предоставена безплатно на някое от основанията по чл. 38 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ЗА и 2/ насрещната страна е осъдена за разноски – съобразно правилата на ГПК. В случая правната помощ е предоставена по т.2 – ищецът да е материално затруднено лице. Наличието на това основание не може да бъде обсъждано от съда, дори и при заявено от другата страна възражение и ангажирани по него доказателства.

Преценката да престира безплатна помощ по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него наличието на това основание, нито адвокатът има правомощия да проверява дали то е налице. Съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител. От друга страна, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски за адвокатско възнаграждение на самата страна или на процесуалния й представител.

Договорът за правна помощ е за безплатна такава на основание чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗА, като към ИМ е представено пълномощно от ищеца за адвокат Н., съгласно което адвоката е упълномощен да заведе от името на ищеца ИМ срещу Сити Кеш ООД и и го представлява по образуваното по тази ИМ гражданско дело. С оглед така делегираната представителна власт, липсата на дата в представения заедно с пълномощното Договора за безплатна правна помощ и непосочването на номера, под който е образувано процесното дело в РС Асеновград, не се отразяват на действителността на оказаната правна помощ и процесуално представителство по конкретното дело и на факта, че същите са престирани безплатно.

Освен това, съгласно практика на ВКС / напр., но не само Определение № 201 от 30.05.2022 г. постановено по ч.гр.д.№ 532 по описа за 2022 г. на ВКС, III гр.о. / достатъчно за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 ЗА е по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорено в тежест на доверителя възнаграждение за нея; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това 2 заявление / които в случая са налице /, съответно непредставянето на писмен договор за безплатна правна помощ в тези случаи не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чийто размер в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от съда.

Неоснователно е и оплакването за злоупотреба с права чрез образуване на повече от едно дела с предмет прогласяване на недействителност на сключени с ответното дружество други потребителски договори, респ. на отделни техни клаузи. Касае се за различни правоотношения, произтичащи от отделни, самостоятелни юридически факти / договори /, пораждащи отделните материални права. Поради което основание за предявяването /съединяването им за разглеждане в общ исков процес не е налице.

Относно размера на адвокатското възнаграждение

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

При определяне на същото съдът е обвързан единствено от фактическата и правна сложност на делото, но не и от минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ № 1/2004 г. / сега с наименование НВАР № 1/2004 г. / – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22. Преценката относно тези критерии е обективна и конкретна за всяко дело. В случая делото е с ниска фактическа и правна сложност и с нисък материален интерес – кумулативно, но тези критерии са изцяло съобразени от районния съд при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размера му от 400 лева. Настоящият съд и състав намира така определения размер за съответен на казаните критерии и като така разумен и справедлив, в която насока съобразява и че адвокатският труд е високо квалифициран.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Сити Кеш „ ООД, ЕИК 202531869 срещу Определение № 4 766 от 22.10.2025 г. по гр.д. № 2 505/2024 г. на РС – Асеновград.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3