Решение № 3008 от 17.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8650/2025
- Вид
- Решение № 3008
- Подписан
- 17.02.2026
- Състав
- МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3008 гр. София, 17.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110108650 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК срещу ответника „ДОЛЧЕ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 203541504, установителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата о т 220,26 лева - остатък от главница за стойност на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот офис №6, находящ се на адрес: ***, аб.№ ***, за период от 01.04.2022 г. до 30.04.2023 г., със стойността на която длъжникът се е обогатил без основание, ведно със законна лихва за период от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.06.2024 г. по ч.гр. дело № 31854/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът твърди, че до имота на ответника е била доставена топлинна енергия, която той потребил без страните да са били обвързани от договорна връзка, поради което се обогатил за сметка на ищеца със стойността на доставената топлинна енергия и сумата за дяловото разпределение, тъй като е титуляр на правото на собственост върху топлоснабден имот. Сочи, че ответникът не е платил изцяло дължимата сума като с извършените плащания са погасени други изискуеми вземания на длъжника. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от ответника. Постъпила е молба от адв. Т. Д. с представено платежно нареждане за сумата от 259,22 лева и е направено искане делото да бъде прекратено.
1
Третото лице помагач на страната на ищеца „ДАЛСИЯ“ ООД (старо фирмено наименование „Бруната“), ЕИК 041029500, не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 28.05.2024 г. г. срещу ответника, за сумите, описани в заявлението на посочените там основания и периоди, по което е образувано ч. гр. дело № 31854/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 24.06.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, с предмет описаните вземания.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, в което се посочено, че вземането е погасено. На основание чл. 414а, ал. 3 от ГПК препис от възражението ведно с доказателствата за плащане, са изпратени на заявителя за становище, като в предоставения срок последният е заявил, че след постъпилото плащане съществува вземане за главница в размера, посочен в молбата от 05.12.2024 г.
Във връзка с изразеното от заявителя, съдът е предоставил възможност на ответника да вземе становище по твърденията, като в предоставения срок последният е оспорил начина, по който плащането му е отнесено, поради което и доколкото между страните съществува спор относно реда на погасяване на сумите и отнасянето на извършеното плащане, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителен иск с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело.
В тежест на ищеца по иска е да докаже, че в негова полза са възникнали вземания, към които е отнесъл изпълнението по реда на чл. 76 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи осъществяването на следните факти: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти, като разместването на блага следва да е настъпило без основание. Обогатяването маже да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му, като в конкретния случай с оглед изложените твърдения, ищецът следва да докаже, че е доставил в процесния имот, собственост на ответника, топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с което ответникът се е обогатил, спестявайки дължимата за същите цена и дължимата сума за извършено дялово разпределение. По иска с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи изпадането на длъжника в забава чрез покана и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си чрез плащане.
В настоящия случай с оглед въведените възражения, спорно по делото е 2 обстоятелството възникнало ли е вземането в сочения размер за главниците и лихвите към които ищецът е прихванал изпълнението с платежното нареждане от 07.11.2024 г.
От заключението по изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните, се установява, че в счетоводството на ищеца за инсталация *** за спорния период е начислено задължение за главница 3497,90 лева след изравняването и 554,41 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.05.2022 г. до 17.05.2024 г., както и 27,25 лева за дялово разпределение и 5,10 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дяловото разпределение, които след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задълженията са отделени в „Съдебна сметка“. На 07.11.2024 г. по сметка на дружеството е постъпило плащане в размер на 4073,38 лева с основание „заповед 19279 погасяване задължение Борово 52“. От заключението на експерта се установява, че ищецът е отнесъл плащането, постъпило по негова сметка, към обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главниците, 220,26 лева към обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата от 3525,15 лева за периода от 28.05.2024 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до плащането 07.11.2024 г. и остатъкът от 3304,88 лева е отнесен за погасяване на главницата по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. По делото не се установява да са налице по-стари задължения, а новите са възникнали след датата на плащането.
Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
В настоящия случай, към датата на извършеното плащане на сумата от 4073,38 лева с посочено основание „Заповед 19279“, в тежест на ответника съществуват няколко еднородни задължения за главници по заповедта за изпълнение и платецът не е посочил кое от тях погасява. Ето защо плащането следва да се отнесе по правилото на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД към най-обременителното от всички задължения, а именно към главницата за стойност на топлинна енергия, защото върху този дълг се начислява обезщетение за забава (така и Решение № 4435 от 31.05.2016 г. по в. гр. д. № 15950/2015 г. на Софийски градски съд). В този смисъл съдът не възприема крайните салда, посочени в заключението на вещото лице, тъй като то отразява данните от счетоводните записвания на ищеца, съответно операции по прихващане на изпълнението, които не са съобразени с правилото на чл. 76 от ЗЗД. Освен това по делото, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава по отношение на главницата за стойност на топлинна енергия, със спестяването на която се твърди, че ответникът се е обогатил, респективно възникването задължение за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.05.2022 г. до 17.05.2024 г., към която ищецът е прихващал изпълнение, тъй като за поставянето на длъжника в забава по безсрочното задължение, каквото е вземането от неоснователно обогатяване, е необходимо 3 той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД (така и ТР № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС).
Ето защо тъй като плащането, извършено от ответника на 07.11.2024 г., е достатъчно да погаси главницата по заповедта за изпълнение в размер на 3525,15 лева, вземане в полза на ищеца за остатък от 220,26 лева, не съществува към приключване на съдебното дирене в тази инстанция, поради което искът, който се поддържа от ищеца на това основание, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, разноските в исковото производство не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу „ДОЛЧЕ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 203541504, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Княз Борис I“ № 55, ет. 2, ап. 7, по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 220,26 лева остатък от главница за стойност на топлинна енергия доставена до топлоснабден имот офис №6, находящ се на ***, аб.№ ***, за период от 01.04.2022 г. до 30.04.2023 г., със стойността на която длъжникът се е обогатил, ведно със законна лихва за период от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.06.2024 г. по ч.гр. дело № 31854/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
Решението е постановено при участието на „ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК 041029500, като трето лице помагач на страната на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4