Определение № 360 от 05.02.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. София, 05.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

П. Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20258002901597 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. И. Ч. (трето лице-помагач на страната на ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“) и по касационна жалба на А. Ц. Т., чрез процесуални представители, против Решение № 37 от 06.02.2025 г. по в. т. д. № 541/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 130 от 09.04.2024 г. по т. д. № 3/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, като краен резултат ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е осъдено да заплати на А. Ц.

Т. сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени му в резултат на ПТП, състояло се на 09.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 30.09.2022 г., до датата на окончателното им изплащане.

Третото лице-помагач К. И. Ч. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърден първоинстанционният съдебен акт в частта, с която ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е осъдено да заплати на А. Ц. Т. обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата от 30 000 лв. до присъдените 75 000 лв. По съображения за несъобразяване от въззивния съд с всички наложили се в практиката критерии за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост се претендира отмяна на въззивното решение в обжалваната част като неправилно и отхвърляне на иска за разликата над сумата от 30 000 лв. до присъдените 75 000 лв.

1

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и на чл.280, ал.2 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1.„Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД ?“;

2.„Кои обстоятелства следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за справедливо по размер обезщетение по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди в хипотеза на телесни повреди“.

По поставените правни въпроси се твърди, че изводите на въззивния съд противоречат на ППВС № 4 от 1968 г.; ТР № 1 от 11.12.2018г. по тълк . д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС; т. 11 от Т Р № 3 от 22.04.2005г. по тълк . д. № 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС; Постановление № 1 от 1953 г. на Пленума на ВС; Т Р № 1 от 17.07.2001г. по тълк. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС; Т Р № 1 по тълк . д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решения на ВКС по: т.д. № 2908/2015г. на II т.о.; т.д. № 2811/2015г. на II т.о.; т.д. № 1885/2015г. на II т.о.; гр.д. № 886/ 2018г. на III г. о.; т.д. № 1656/2013г. на II т.о. и гр.д. № 756/2010 г. на I г.о.

Ответникът по касация - А. Ц. Т., чрез процесуален представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от третото лице-помагач основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на подадената касационна жалба.

Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не представя отговор.

В подадената от ищеца А. Ц. Т. касационна жалба въззивното решение се обжалва в частта, с която е отхвърлен искът му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 75 000 лв. до 150 000 лв. Поддържа се неправилност на атакуваното въззивно решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, довели до значително занижаване размера на претендираното обезщетение и необоснованост на извода за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. С оглед на това се претендира отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на предявения иск за размера от 150 000 лв., както и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.

2

В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, които според касатора покриват селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а именно:

1. „3а да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните изисквания, въведени с ППВС № 4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги оцени адекватно и в тяхната съвкупност и обоснове точен паричен еквивалент на търпимите неимуществени вреди ?“;

2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят и как се оценят и съобразяват, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт множество телесни повреди с трайно, пожизнено отражение, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя ?“, и съответно:

2.1. „Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищеца и настъпилите последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите ?“;

2.2. „Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС № 4/68 г.?“;

2.3. „Длъжен ли е въззивиият съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди ?“;

3. „Длъжен ли е съдът да търси „Точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите ?“;

4. „Релевантни ли са по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 3

27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2022 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива присъждани за събития години преди това и след това ? Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия? Общественото разбиране за справедливост през последните 3-4 години и конкретно през 2021 г., предпоставя ли присъждане на значително по-ниски обезщетения от присъжданите преди ?“;

5. „Длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване? При главно доказване изисква ли се винаги пълно доказване - т. е., да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение, тъй като доказването на възражението за съпричиняване има за предмет факти, за които ответникът носи доказателствената тежест ?“;

6. „Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или предположения, предвид правните последици от съпричиняването и значението му за законосъобразно определяне на размера на обезщетението на увредения за вредите от деликта ?“;

7. „Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото и е направено в противоречие с константната съдебна практика, а освен това е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?“.

Допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1,т.1 ГПК по формулираните от касатора правни въпроси е обоснована с твърдение за противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на касационната инстанция, съответно: по въпроси № 1, № 2.1 и № 2.2 - решения по т. д. № 486/2012г. на ВКС, II т.о.; по т. д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о. и по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, II т.о.; по въпрос № 2.3 - решения по т. д. № 486/2012г. на ВКС, II т.о.; по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т.о. и по т.д. № 1015/2011г. на ВКС, II т. о.; по въпрос № 3 - решения по т.д. № 708/2009 г. на ВКС, II т.о.; по т.д. № 2974/2013г. на ВКС, II т.о.; по т.д. № 14/2009г. на ВКС, II т.о. и по т.д. № 4

1002/2017г. на ВКС, I т.о.; по въпрос № 4 – ППВС № 4 от 23.12.1968г.; решения на ВКС по т.д. № 299/2011г. на II т. о.; по т. д. № 795/2008 г. н а II т. о.; по т. д. № 1154/2013г. на II т.о.; по т. д. № 3040/2014г. на II т. о.; по т. д. № 916/2011г. на I т.о. и по т.д. № 486/2012г. на II т. о.; по въпрос № 5 - решения по гр.д. № 921/2010г. на IV г.о.; по гр. д. № 502/201 г. на III г. о. и по гр. д. № 4578/2015 г. на IV г.о.; по въпрос № 6 - решения по т. д. № 60341/2016 г. на I г.о.; по т. д. № 35/2009 г. на II т.о. и по гр.д. № 1084/2011г. на III г.о.; по въпрос № 7 – т. 2 от Т Р № 1 от 2013г. по тълк . д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; т. 19 от ТР № 1 от 2001г. по т.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС; решения по гр.д. № 5488/2013г. на IV г.о. и по гр.д. № 5488/2013 г. на IV г.о.

Този касатор счита, че посочените въпроси са от съществено значение за изхода на спора и са решени в противоречие с установено в задължителна съдебна практика, съответно посочена, което намира и за касационно основание, предвидено в чл.280, ал.1,т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба - К. И. Ч., трето лице-помагач по делото, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Излага съображения и за неоснователност на подадената касационна жалба.

Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в законоустановения срок не представя отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – изхождат от надлежни страни, подадени са в срока по чл. 283 ГПК и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от А.

Ц. Т. срещу ЗАД „Бустрад Виена Иншурънс Груп“ иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 170 000 лв., частичен иск от 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при пътно-транспортно произшествие (ПТП), състояло се на 09.09.2022 г., причинено от К. И. Ч., водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, с покрита от ответното дружество застраховка Гражданска отговорност. С постановеното по спора решение ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на А. Ц. Т. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от 5

30.09.2022 г. до датата на окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до претендирания размер от 170 000 лв., частичен от 200 000 лв. За неоснователно е прието възражението за съпричиняване поради недоказаност пострадалият да е знаел, че делинквентът не е правоспособен водач.

Сезиран с жалби от ответното застрахователно дружество и от третото лице-помагач, въззивният съд първо е установил, че предявеният иск е доказан по основание и по размер до сумата от 30 000 лв., за която първоинстанционното решение поради необжалване е влязло в сила.

По спорния във въззивното производство въпрос за справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди след обсъждане на събрания по делото доказателствен материал въззивният съд е приел за установено, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните телесни увреждания: Черепно-мозъчна травма – колекции на кръв под меките черепни обвивки вляво теменно-слепоочно и вдясно челно; счупване на тялото на шести прешлен (С6), с което било причинено трайно затруднение в движението на врата за срок, по-дълъг от 30 дни; счупване на лява раменна кост, с което било причинено трайно затруднение в движението на ляв горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни; счупване на ребра в двете гръдни половини (8-мо и 9-то ребра вляво и на 9-то, 10-то и 11-то ребра вдясно), с което било причинено трайно затруднение в движението на снагата за срок, по-дълъг от 30 дни; счупване на лява бедрена кост, с което било причинено трайно затруднение в движението на ляв долен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни. Обобщено е, че ищецът е получил общо 5 средни телесни повреди и една лека телесна повреда, като периодите на възстановяване от същите варират между 30 дни и 12 месеца. Доколкото според експертизата липсват медицински данни за прегледи на ищеца след дехоспитализацията е прието, че пострадалият е нямал усложнения и е възстановен.