Определение № 494 от 01.09.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 494 гр. Варна, 01.09.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20223000500397 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на СВ. ИВ. В., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв.Х.Р. против решение № 699/30.05.2022г. на Окръжен съд – Варна, постановено по гр.д. № 3669/2020г., с което са отхвърлени предявените от нея против АТ. Т. В., ЕГН ********** искове с правно основание чл.23 СК за признаване правата й на собственост върху подробно описани недвижими имоти, предявени като главни, както и евентуално съединения иск с правно основание чл.29, ал.3 СК за определяне на по-голям дял от общото им имущество поради по-голям принос.

Изложените в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, в резултат на което направените изводи за недоказаност на твърденията й за извършено от майка й дарение на сума, вложена в придобиването на процесната 1/15 ид.ч. от апартамент № 5 с идентификатор *** по КК на гр.Варна, за влагане на дарените от баща й суми в закупуването на процесните паркомясто № 5 и паркомясто № 6 на адрес гр.Варна, ул.“Екатерина Симитчиева“ № 9 и за произхода на средствата, с които е погасяван тегления от преди брака кредит са необосновани и в противоречие с установеното от доказателствения материал. Твърди, че за третия процесен имот – апартамент № 5 с идентификатор ***, находящ се в гр.Варна, ул.“Петко Ю. Тодоров“ № 47 съдът не е изложил каквито и да било мотиви за отхвърлянето на тази искова претенция. Относно отхвърления евентуален иск по чл.29 СК се излагат оплаквания, че съдът не е зачел влязлото в сила решение за развод и при превратно тълкуване на 1 събраните гласни доказателства необосновано е приел, че фактическата раздяла между страните е настъпила преди предявяване на иска за развод, при това без да определи началния момент на раздялата. Последното прави неясни и изводите на съда как е изчислил доходите на страните, в частност коя е крайната дата, съобразно която са направени тези изчисления. Оспорват се и направените от съда изчисления с твърдения, че в доходите на въззивницата не са включени получените от нея като дарение от родителите й суми /общо 14 500 лева/, а в същото време е изключен реализирания от нея доход за периода 2018г. – 2019г. в размер на 339 613 лева. Твърди се също така, че съдът неправилно е определил и размера на доходите на ответника, тъй като не е отчел и обсъдил направеното от нея оспорване на приетите като доказателства служебни бележки, издадени от работодателите му и на представените след изготвяне на ССЕ фишове, неправилно в изчисленията са включени твърдени от него доходи по трудови правоотношения за периода 16.08.2016г. – 15.12.2018г., както и получените от ответника дивиденти от „Делта Ейджънси“ ООД. Сочи, че съдът не е обсъдил и направеното от нея възражение, че евентуално получени от ответника доходи в чужбина не са постъпвали в България, където е било обичайното местопребиваване на семейството. Оспорва се и направения от съда извод, че нематериалния принос на ответника в СИО е в размер на 30% като се излагат подробни доводи, че същият е незначителен, а нейният нематериален принос е над 90%, клонящ към 100 %. В заключение счита, че съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства сочи на основателност на предявените от нея искове, поради което и отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на същите. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната стана – въззиваемия АТ. Т. В., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. По подробно изложени аргументи счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а оплакванията за необсъждане на доказателствата и възраженията на страните, както и по направените от съда фактически и правни изводи за неоснователни.

Така докладваната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и отговаря на изискванията за редовност, с оглед на което следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Не са налице хипотези, изискващи даване на указания от съда по правната квалификация на исковете, разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на такива.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 26.10.2022г. от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3