Решение № 2379 от 12.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2379 гр. В., 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110110093 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „а“ вр. чл. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети иск от И. Д. Х., ЕГН **********, срещу „Б. Е.“ АД, ЕИК ******, за приемане за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на същия сумата от 250 (двеста и петдесет) евро, представляваща обезщетение за отменен полет № FB973, предназначен за изпълнение на 22.04.2025 г. в 20:05 часа от летище С. до летище В., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2620/08.05.2025 г. по ч.гр.д. № 5776/2025 г. по описа на Районен съд – В., 50 състав.

Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника в качеството му на превозвач, като последният се задължил да изпълни полет № FB 973 по направление С. В. на 22.04.2025 г. с час на излитане по разписание в 20:05 часа и час на кацане по разписание в летище В. в 20:53 часа. Заявява, че малко преди пристигане на крайната дестинация самолетът не кацнал на летище В., а бил пренасочен обратно към летище С., в резултат на което полетът бил отменен. Сочи, че на ищеца е предложено премаршрутиране до В. за следващия ден с полет № FB 971 по направление С. - В. на 23.04.2025 г., с час на излитане по разписание в 06:20 часа и час на кацане по разписание в летище В. в 08:03 часа.

Последното довело до неудобство за пътника, изразяващо се в загуба на време – по-голяма от три часа спрямо предварително планираното разписание на полета. Оспорва се наличието на извънредни обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност за отменения полет.

По изложените съображения се предявява исковата претенция. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Твърди се от ответника наличие на освобождаващи го от отговорност извънредни обстоятелства, съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004. Сочи се, че полет № FB 973, планиран за 22.04.2025 г., с маршрут С. – В., бил отменен поради наличие на метеорологични условия, несъвместими с безопасното му изпълнение, а именно – критично намалена видимост в района на летището на пристигане, водеща до обективна невъзможност за кацане. Поради това се наложило въздухоплавателното средство да прекрати подхода за кацане и да се върне на летище С.. Ответникът заявява, че посоченото било събитие, неприсъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач, тъй като такива метеорологични условия не били типични за летище В., поради което се намирало извън ефективния му контрол. Посочено е от ответника, че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилото извънредно обстоятелство – критично намалена видимост на летище В. и отмяната на процесния полет. Твърди се, че въздушният превозвач не е разполагал с реална възможност да предприеме други мерки, които биха могли да предотвратят отмяната, без това да създаде риск за безопасността на пътниците и екипажа. Ответното дружество предприело всички разумни и практически възможни мерки, насочени към ограничаване на неудобствата и минимизиране на последиците за засегнатите пътници. Всички предприети мерки били в пълно съответствие с изискванията за дължима грижа, съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004.

Поради изложеното се иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

Претендират се разноски за производството.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С писмено становище се поддържа предявения иск и се иска неговото уважаване, както и присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява и не изразява становище.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ вр. чл. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. Същият е приложим, доколкото е част от Общностното право на ЕС и представлява законодателство с пряко приложение в страните от ЕС.

В Регламента са разграничени няколко различни хипотези за възникване на правото за пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7.

Две са основните от тях - при отмяна на полета /чл. 5/ и при отказан достъп на борда /чл. 4/, като към тях, съобразно съдебната практика, е приравнено и закъснението повече от три часа /чл. 6/.

За да се приеме за доказано възникването на твърдяното от ищеца право по делото, същият следва да установи наличието на твърдяното облигационно правоотношение с ответника, учредено по силата на договор за въздушен превоз на пътници за полет № FB 973 по направление С. - В. на 22.04.2025 г. с час на излитане по разписание в 20:05 часа и час на кацане по разписание в летище В. в 20:53 часа; както и че полетът, който е следвало да се осъществи в изпълнение на договора, е бил отменен.

Ответникът дължи насрещно доказване по горепосочените факти, както и да докаже своите възражения и положителни твърдения, включително и наличието на обстоятелства, 2 освобождаващи въздушния превозвач от отговорност, а при установяване на горното - да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми.

Няма спор между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява наличието на твърдяното облигационно правоотношение между страните, учредено по силата на договор за въздушен превоз на пътници за полет № FB 973 по направление С. - В. на 22.04.2025 г. с час на излитане по разписание в 20:05 часа и час на кацане по разписание в летище В. в 20:53 часа, както и че полетът, който е следвало да се осъществи в изпълнение на договора, е бил отменен.

Възражението, наведено от ответника, за неоснователност на предявения иск, касае наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, причинили отмяната на процесния полет, които му давали основание да не изплаща обезщетение по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламента. Съгласно цитираната разпоредба, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната/закъснението е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. В т. 20 от Решение на Съда (четвърти състав) от 22 декември 2008 г. по дело C-549/07 (Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia - Linee Aeree Italiane SpA) е прието, че ако чл. 5, § 1, б.

"в" от Регламент (ЕО) № 261/2004 формулира принципа за правото на обезщетение на пътниците в случай на отмяна на полет, § 3 от същия член, определящ условията, при които опериращият въздушен превозвач не е длъжен да изплати това обезщетение, следва да се възприема като дерогиращ този принцип. Ето защо, последната разпоредба следва да се тълкува стриктно.

В съображение 14 от Регламент (ЕО) № 261/2004 се съдържа неизчерпателно изброяване на случаите, при които задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени, тъй като са причинени от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Съгласно съображение 15 от Регламента, извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.

Съгласно трайната и непротиворечива практика на Съда на Европейския съюз, като "извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 5, § 3 и съображения 14 и 15 от Регламент (ЕО) № 261/2004 могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол (в този смисъл Решение от 22.12.2008 г. Wallentin-Hermann, С-549/07, т. 23, и Решение от 04.05.2017 г., Pešková и Peška, С- 315/15, т. 22), като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай (Решение от 17.04.2018 г., Krüsemann и др., С-195/17, C-197/17 - С-203/17, C-226/17, C-228/17, C-254/17, C-274/17, C275/17, C-278/17 - C-286/17 иC-290/17 - C-292/17, т. 34) - т. 20 от Решение от 04.04.2019 г.

Germanwings GmbH срещу Wolfgang Pauels, С-501/17. Съгласно т. 22 от Решение на Съда (четвърти състав) от 22 декември 2008 г. по дело C-549/07 (Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia - Linee Aeree Italiane SpA) общностният законодател не е имал предвид, че тези събития, чиито списък впрочем е само ориентировъчен, представляват сами по себе си извънредни обстоятелства, а единствено, че могат да създадат такива обстоятелства. От това 3 произтича, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития, не са непременно причини за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в член 5, параграф 1, б. в) от този регламент. В т. 39 - 41 от същото решение е прието, че общностният законодател възнамерява да придаде освобождаващ от задължението да се обезщетят пътниците в случай на отмяна/закъснение на полет характер не на всички извънредни обстоятелства, а единствено на тези, които не биха могли да бъдат избегнати дори при вземане на всички разумни мерки. Тъй като не всички извънредни обстоятелства са освобождаващи, този, който възнамерява да се позовава на тях, трябва освен това да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати, чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез такива, които в момента на проявяване на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач. Той всъщност трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл - освен с цената на непоносими жертви, с оглед на капацитета на предприятието му към дадения момент, да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета /в този смисъл са и т. 22 - т. 24 от Решение на Съда (голям състав) от 23 март 2021 г. по дело C-28/20 (Airhelp Ltd срещу Scandinavian Airlines System Denmark - Norway - Sweden).

Ответникът изтъква лоши метеорологични условия по маршрута, което наложило отмяната на процесния полет. Не се установи в производството по безспорен начин наличието на влошена метеорологична обстановка, обусловила тази отмяна. Дори и такава действително да е била налице, не бяха ангажирани от страна на ответника доказателства влошената метеорологична обстановка да е била от необичайна за съответното време на годината, поради което и същата не може да бъде квалифицирана като извънредно обстоятелство.