Решение № 161 от 08.07.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Враца, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

В.а Люб. Павлова при участието на секретаря Миглена Н. К.а като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20261400500017 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 381/10.11.2025 г. по гр. д. № 534/2025 г. на Районен съд – Бяла Слатина, е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 42 ЗЗД договор за наем на земеделска земя от 10.06.2020 г. относно поземлен имот с идентификатор *** по плана на с. ***, представляващ нива с площ от 7917 кв. м., трета категория земя, в местността ***, при граници: ***, ***, ***, ***,

***, ***, сключен между В. А. Ц., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. ***, чрез пълномощника Т. К. К., с ЕГН **********, от една страна, и „Премиер агро“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ***, общ.

Враца, обл. Враца, от друга страна, поради липса на представителна власт на Т. К. К.. С решението е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Премиер агро“ ООД да заплати на В.

А. Ц., сумата в общ размер на 375,00 лева, представляваща разноски в производството.

Жалбоподателя "Премиер Агро" ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ***, представлявано от управителя Т. К. К. обжалва решението, като счита същото за недопустимо, незаконосъобразно, поради неправилно приложение на закона и необоснованост, както и постановено при допуснати процесуални нарушения. С решението си съда е прогласил за нищожен договор като сключен без представителна власт като по този начин в един диспозитив кумулирал два различни правни института, абсолютна 1 нищожност на съглашенията и висяща относителна недействителност, но понятие висяща нищожност не съществувало, както се посочва и в тълкувателно решение № 5 от 2014 г. на ВКС. Също така първоинстнационния съд се произнесъл свръх петитум - по непредявени искове, което било отделно основание за недопустимостта на решението. С исковата молба бил сезиран PC - Бяла Слатина с искове по чл. 26 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД като от изложението на същата ставало ясно, че ищеца претендира недействителност на договор за наем, сключен с ответното дружество, тъй като същия е сключен без представителна власт във вреда на представлявания, което противоречи на добрите нрави. Следователно исковете, с които съд бил сезиран били чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД. Вместо това съда приел, че е сезиран със съвсем други искове, а именно нищожност на договора на основание липса на съгласие, чл. 26, ал. 2 и чл. 42 ЗЗД, квалифицирайки липсата на представителна власт като липса на съгласие за сключване на договор. Без да е налице изрично волеизявление на ищеца за разглаждане на двата иска при условията на евентуалност и алтернативност съда присъединил в доклада си по делото иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД като евентуален иск. В исковата молба обаче са предявени два иска при условията на обективно и кумулативно съединяване. Допуснати били груби процесуални нарушения, с които от една страна съда променил правната квалификация на исковете без да е налице искане за това от ищеца, като се произнесъл свръх петитум, а от друга страна главния иск по чл. 40 ЗЗД уж предявен при условията на евентуалност липсвал в мотивите на решението и не било ясно каква е съдбата му. Решението било незаконосъобразно и защото неправилно съда приел в мотивите си, че упълномощеното лице е излязло извън пределите на представителната си власт.

Пълномощното не било ограничено със срок, също така с него ищеца упълномощил пълномощника да сключва “договорите”, т.е. не един, а много договори за срок от седем години, без да посочва до 2022 г., както приел съда. От текста на пълномощното не можело да се направи извод, че същото има еднократно действие. Пълномощното не съдържало изрази или думи, които да сочат, че правомощията на пълномощника са ограничени с определен срок и, че се ползва с еднократно действие. Съгласно т. 1 от ТР № 5/14 г. от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. ОСГТК на ВКС било прието, че за упълномощаване с последиците по чл. 36, абз. 2 от ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях. Допълнителни гаранции за правата и интересите на упълномощителя били установени с разпоредбите на чл. 38 и чл. 43 от ЗЗД - да договаря сам със себе си или с друго лице, което също представлява, както и да преупълномощи друго лице, пълномощникът следва изрично да е 2 овластен за това от упълномощителя. Всяка нищожност по чл. 26 ЗЗД, включително и тази по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД (поради липса на съгласие) е абсолютна - не само изначална, а и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици, т.е. - непоправима, неоздравима, без възможност за саниране. Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. "съзнавана липса на съгласие" (например - изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример и др. подобни). Този тежък порок е непоправим и непреодолим - за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново. Договорът, сключен в хипотезата на чл.

42 ЗЗД - от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не страда от такъв порок. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и може да бъде преодоляна, чрез изрично предвидената в чл. 42, ал. 2 ЗЗД, възможност за потвърждаване на договора. Тоест договор, сключен при липса на надлежна представителна власт, не е нищожен, а висящо недействителен - правните действия, извършени от лице без представителна власт, не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от представлявания чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл било и ТР № 5/14 г. от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. ОСГТК на ВКС. В пълномощното били дадени права на Т. К. да сключи договор за арендуване на земеделска земя, като били посочени всички съществени елементи на договора-срок, страни и цена.

Нямало принципна разлика в съществените елементи на договора за аренда и договора за наем, относими към настоящия казус, дори и формата за сключването и начина на плащане били същите. Договорът от 10.06.2020 г. бил сключен при условията, посочени в пълномощното. Предвид на това е без значение какъв вид договор е посочен в пълномощното, след като сключеният такъв съдържа всички съществени елементи така, както са посочени в упълномощителната сделка. Не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, тъй като договорът не е сключен без представителна власт - същият съдържал уговорени всички съществени елементи относно предмет, страни, срок и цена така, както са посочени и в пълномощното. В продължение на две години ищеца, както сам изяснил по реда на чл. 176 ГПК получил рентата по договора без да направи възражение. Твърдението му, че не е уведомен за договора за наем е несъстоятелно, тъй като е невъзможно да получи рента по договор, за който не знае, че е сключен. Очевидно е узнал за него и не се противопоставил, следователно е потвърдил пълномощното с конклудентни действия. Не били наведени никакви факти или събирани доказателства, че упълномощен и наемател са договаряли във вреда на ищеца. Въпреки твърдението на ищеца в исковата молба, че счита пълномощното за непораждащо действие и недаващо представителна власт на пълномощника, го е оттеглил. Оттеглянето няма ретроактивно действие, а действа само за в бъдеще. Също така въпросното оттегляне не е сведено да знанието на въззивника нито до упълномощителя и същото не могло да породи действие спрямо него. Липсва искане към съда да прогласи нищожноста на пълномощното като едностранна сделка извършена от ищеца. Твърдението, че договора за наем е сключен във вреда на представлявания е 3 бланкетно без да са посочени конкретни вреди, които да са настъпили за наемодателя.

Твърдението, че пълномощника се е договарял сам със себе си във вреда на ищеца било обосновано с решение на ВКС, без да се посочват нито факти и обстоятелства, нито доказателства, че за наемодателя са настъпили вреди от действието на договора. От хаотичните действия на ищеца и половинчати доводи ставало ясно, че вторият наемател се домогва, чрез ищеца да развали договора за аренда с ответника, тъй като е сключил договор за наем на земите, но не може да се ползва от него, поради наличието на конкретен договор за наем на същите имоти, същевременно липсвал законен повод за разваляне или прекратяване на договора за наем. Очевидно предявения иск бил злоупотреба с процесуални права, а процеса симулативен, което целяло да причини вреди на въззивника и предоставени от закона процесуални права се упражнявали недобросъвестно. Предвид изложеното претендира отмяна на първоинстанционното решение, връщане за ново произнасяне по реално предявените искове по чл. 26, ал. 1, предл. 3 и чл. 40 ЗЗД, или отхвърляне на исковете, като неоснователни.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от В. А. Ц., в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно. В отговора въззиваемата страна заявява, че първоинстанционният съд правилно анализирал фактическата обстановка по казуса и правилно приложил материалният закон. По делото било установено, че страните имат сключен договор за наем на земеделска земя, наследствена на ищеца от П. С. З., починала на 04.11.2003 г. в с. *** и съсобствена, а именно: поземлен имот с индентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, общ. Борован, обл. Враца, одобрени със Заповед № РД18014/11.01.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, местност ’’***” с площ 7 917 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 3, номер от предходен план: 168101, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***.

Договорът бил сключен въз основа на дадено от ищеца пълномощно с рег. № 150 от 14.04.2015 г. на кметство с. ***, с което бил упълномощил Т. К. К. да сключи договор за аренда с „ПРЕМИЕР АГРО” ООД, за срок от 7 стопански години, считано от датата на подписване на пълномощното. По силата на пълномощното заверено от 14.04.2015 г. и въз основа на него бил сключеният договор за 7 стопански години. По силата на това пълномощно К. К. в качеството си на пълномощник сключил договор за наем с „ПРЕМИЕР АГРО” ООД, от 2015 г. до 2022 г.. През 2023 г. ищеца В. Ц., считайки, че договора за наем изтекъл през 2022 г., упълномощил В. И. Г. с пълномощно с peг. № 18/23.01.2023 г. на кметство с. ***, да сключи договор за наем или аренда на същите наследствени земи. На 28.03.2023 г. В. И. Г.а в качеството си на пълномощник на В. А. Ц. сключила договор за наем с ЗП "ГЕОРГИЕВИ” ООД, с ЕИК 204682753, представлявано от В. И. Г.а. Договорът за наем бил вписан с вх. рeг. № 694, том 1, № 288 от 01.03.2023 г. за наследствена земеделска земя на ищеца, а именно: поземлен имот, с индентификатор ***, в землището на с. ***, общ. Борован. След сключването на новия договор В. Ц. бил уведомен, че за същият имот има сключен нов договор за наем на 10.06.2020 г. /преди да изтече първоначалния договор за 4 наем/ отново за 7 стопански години с „ПРЕМИЕР АГРО” ООД. С декларация от 26.09.2024 г. с нотариална заверка на Кметство с. *** В. Ц. оттеглил пълномощно с peг. № 150/14.04.2015 г., с пълномощник Т. К. К.. В съдебно заседание ищеца заявил категорично, че не е уведомен от „ПРЕМИЕР АГРО” ООД, че има сключен нов договор за наем. Не било поискано неговото съгласие. Потвърдил, че е получил рента, но умишлено е въведен в заблуждение от ответника. По делото имало данни, че ищеца не е упълномощавал ответника да сключва анекси към договори без негово съгласие или преподписва договори, както и да удължава срока по договора. В. К. при сключването на договор за наем на 10.06.2020 г. действал без пълномощно и представителна власт. Това негово действие водело до нищожност на сключеният на 10.06.2020 г. договор за наем с нотариална заверка на подписите peг. № 2033/11.06.2020 г. на нотариус № 770-А. В., с район на действие PC-Враца и вписан в служба по вписвания при РС-Бяла Слатина вх. рeг. № 1713, том 4, № 20/15.06.2020 г.. Имало заведена преписка № 5972/24 г. по описа на РП - Враца, ТО-Бяла Слатина и № 8421/24 г. по описа на РУ - Бяла Слатина. Прокуратурата се произнесла с постановление, за отказ да се образува досъдебно производство, тъй като се граждански правни отношения. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЗД обемът на представителната власт на пълномощника спрямо трети лица се определял според това, което упълномощителят е изявил при извършването на упълномощителната сделка. При упълномощаването упълномощителят си служил с определени думи и изрази, с които външно изразява волята си да настъпят целените с упълномощаването правни последици - възникване на представителна власт за пълномощника в определен обем и съдържание. В настоящият казус упълномощителя ясно изразил волята си „да сключи договор за аренда с „Премиер Агро” ООД ЕИК *** за срок от 7 години” Договорът, при който представителя на едната страна се споразумял с другата във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД-поради накърняване на добрите нрави. Имало решения на ВКС, в мотивите към които в тези случаи била възприета квалификация на иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 40 ЗЗД и било прието, че в тази хипотеза е налице неморалност и накърняване на добрите нрави. Приложението и разпоредбата на чл. 40 ЗЗД, съгласно която, ако представителят и лицето, с което договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Договорът е недействителен и не поражда права и задължения, както и транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 от ЗЗД - за представлявания. Щом като договорът не поражда такова действие за едната страна по него, то от корелативния характер на взаимна обусловеност на насрещните права и задължения в рамките на договорните правоотношения, следва, че такъв недействителен договор не поражда правни последици и за другата страна, която го е сключила, договаряйки с представителя във вреда на представлявания. Учредяването на представителната власт става чрез едностранна правна сделка-упълномощаване на представителя да извършва от името на упълномощителя правни действия, чиито правни последици настъпват направо за представлявания /чл. 36, ал. 2 от ЗЗД/. От упълномощаването като юридически факт, се създава правоотношение между упълномощителя и пълномощника. Упълномощителят извършва упълномощаването, за да може чрез пълномощника си да постигне един желан от него правен резултат. Обемът на 5 представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителя е изявил при извършването на упълномощителната сделка /чл. 39, ал.