Решение № 115 от 02.02.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Русе, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20224520106401 по описа за 2022 година

Ищцата Ц. С. Й. твърди, че срещу нея било образувано изпълнително дело № 20224520402058 по описа на РРС по молба на ответницата от 19.09.2022г., въз основа на изпълнителен лист от 20.09.2012г., издаден в нейна полза, за сумата от 9 245.77 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2011г. до окончателното изплащане на сумата. Счита, че вземането на П. Ц. и погасено по давност на 18.02.2019г., преди образуването на изпълнително дело № 20224520402058 по описа на РРС. Това е така, тъй като видно от приложените материали по изпълнителното дело, по процесния изпълнителен лист е било образувано изп.дело № 624/2012г. по описа на ЧСИ Венцислав Маринов с район на действие РОС. Последното изпълнително действие по това дело е от 25.06.2013г., когато е постъпило последно плащане от длъжника. Освен това изп.дело № 624/2012г. е прекратено по молба на взискателя, като оригиналът на изпълнителния лист е бил предаден на взискателя П. Ц. с Приемо-предавателен протокол от 18.02.2014г. Изп.дело № 624/2012г. по описа на ЧСИ Венцислав Маринов е било висящо в периода от образуването му до 18.02.2014г., когато е прекратено. Съгласно относимото към този момент /18.02.2014г./ Постановление № 3/18.11.1980г. по аргумент от чл.116, б.”б” от ЗЗД, подаването на молба за образуване, съответно образуването на изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес. В настоящия случай новата погасителна давност започва да тече от момента, в който изпълнителното производство е било прекратено, т.е. от 18.02.2014г. Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Предвид това вземането на П. Ц. по изпълнителния лист от 20.09.2012г. е погасено по давност на 18.02.2019г., преди 1 молбата за образуване на изп.дело № 20224520402058 по описа на РРС от 19.09.2022г.

Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на П. М. Ц., че Ц. С. Й. не й дължи сумата от 9 245.77 лева, представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от 28.04.2011г. до окончателното й изплащане, по изпълнителен лист от 20.09.2012г. издаден по гр.дело № 444/2011г. по описа на РРС, като погасена по давност. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид наведените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК.

Ответницата П. М. Ц. признава изцяло предявения иск. Твърди обаче, че с поведението си не е дала повод за завеждане на делото и тъй като признава иска, счита, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК и разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ищцата.

Съдът като взе предвид, че ответницата признава изцяло предявения иск, намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.2 от ГПК и следва да бъде постановено решение без да се коментира спора по същество, като искът следва да се уважи изцяло, основаващ се на признанието на ответницата, като се признае за установено по отношение на П. М. Ц., че Ц.

С. Й. не й дължи сумата от 9 245.77 лева, представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от 28.04.2011г. до окончателното й изплащане, по изпълнителен лист от 20.09.2012г. издаден по гр.дело № 444/2011г. по описа на РРС, като погасена по давност.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че не е дала повод за завеждане на иска и че не следва да бъде осъждана да заплаща на ищцата направените по делото разноски. На първо място тя не е посочила защо счита, че това е така, а самото признание на иска не е достатъчно. Настоящият кредитор и ответник по делото не е изтеглила изпълнителния си лист и поискала прекратяване на изпълнителното дело № 20224520402058 по описа на РРС, образувано по нейна молба от 19.09.2022г., и тъй като последното продължава да е висящо тя е дала повод за предявяване на настоящия иск.

Следва да се отбележи и че ако изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се признае, че вземането по него е погасено по давност, ответницата винаги може да изтегли изпълнителния лист от съдебния изпълнител и да образува ново изпълнително дело спрямо ищцата. По тази причина и съдът намира, че ответницата е станала повод за завеждане на настоящото дело – на първо място поради наличието на необезсилен изпълнителен титул – изпълнителният лист, а на второ място поради обстоятелството, че и към момента сумите се претендират срещу ищцата по образувано пред съдебния изпълнител изпълнително дело.

Поради това, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 1 594.83 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.

2

Мотивиран така и на основание чл.237, ал.2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. М. Ц. от гр.Р., ул.”Б.” № 1Б, ет.2, с ЕГН: **********, че Ц. С. Й. от гр.Р., ул.”М.Х.” № 7, вх.5, ет.3, не й дължи сумата от 9 245.77 лева /девет хиляди двеста четиридесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от 28.04.2011г. до окончателното й изплащане, по изпълнителен лист от 20.09.2012г. издаден по гр.дело № 444/2011г. по описа на РРС, като погасена по давност.

ОСЪЖДА П. М. Ц. от гр.Р., ул.”Б.” № 1Б, ет.2, с ЕГН: **********, да заплати на Ц.

С. Й. от гр.Р., ул.”М.Х.” № 7, вх.5, ет.3, сумата от 1 594.83 лева /хиляда петстотин деветдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/ – направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3