Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 250 от 09.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно наказателно дело 200/2026
Вид
Определение № 250
Подписан
09.07.2026
В сила
09.07.2026
Състав
ПЕТЯ СТОЯНОВА, СЛАВКА ДИМИТРОВА, АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. Велико Търново, 09.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600200 по описа за 2026 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

Производство по реда на чл. 249 ал.3 от НПК и по чл. 270 ал.4 от НПК.

С определение от разпоредително заседание, проведено на 24.06.2026г. състав на Плевенски окръжен съд е приел, че не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на ДП по внесения за разглеждане ОА по НОХД 350/2026г. по описа на този съд, оставил е без уважение искането на защитниците на подсъдимите за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора на основание чл. 248 ал.1 т.3 от НПК като е насрочил делото за разглеждане по общия ред. Констатирал е допусната очевидна фактическа грешка при изписването на вида на инкриминираното наркотично вещество и неговото количествено изражение и е предоставил 7 дневен срок на представителя на Окръжна прокуратура Плевен за изправянето й. В отделно определение по реда на чл. 270 от НПК е оставил без уважение исканията на защитниците на подсъдимите В. М., И. Т., Х. Д. и В. В. за изменение на мерките им за неотклонение от „задържане под стража“ в полеки.

Срещу определенията на ОС Плевен са подадени частни жалби от В. В., чрез защитника му – адв. М. Л. и от Венцислав М. – лично. Подадена е жалба 1 и от адв. Б., в качеството му на защитник на подс. М..

С частната жалба, депозирана от адв. Л. се атакува определението на съда, с което е оставено без уважение искането на за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за изправяне на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителният акт. Твърденията са насочени към липса на описание в същия относно важни обстоятелства, свързани с правото на защита на подсъдимите и конкретно на В. – относно признаците на трайното престъпно сдружение, непосочване на конкретика какво точно е участието на всеки един от членовете на сдружението, какъв е приноса на В. за постигане на общата престъпна дейност. Отсъствието на описание на основни елементи от фактическият състав на престъплението по чл. 321 от НК за което е повдигнато обвинение създава пречки в организиране защитата на този подсъдим. Адв. Л. атакува и определението на съда, с което по реда на чл. 270 от НПК е отказана промяна на мярката за неотклонение в по- лека от „задържане под стража“. Съображенията в тази насока са свързани основно с липсата на опасност от извършване на престъпление и укрИ.е от В.. Иска се отмяна на двете определения в посочените части и последващото от това – връщане на делото на прокурора за изправяне на допуснатите процесуални нарушения, свързани с изготвянето на обвинителният акт и изменение на мярката за неотклонение в по- лека.

С личната си жалба подсъдимият В. М. атакува определението, с което съдът е отказал изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по- лека в производство по чл. 270 от НПК. Основните съображения са свързани със здравословното му състояние, за което твърди че са налице данни по делото, както и предписаната му ангеография, която не е извършена и до този момент. Основава се също и на изготвената СМЕ, назначена от съда, видно от заключението на която не следва да бъде подлаган на физическо и психическо натоварване. Иска се отмяна на определението и изменение на мярката му в по- лека – „Домашен арест“, който да бъде търпян на адреса на жената, с която М. живее на съпружески начала и която е дала съгласие в нарочна декларация за това.

Жалбата на адв. Б. е насочена към определението на съда по чл. 248 ал.1 т.3 от НПК, с което е прието, че не са допуснати съществени нарушения на 2 процесуалните правила. Изложени са доводи за отсъствие на описание на конкретно установени време, място и начин на извършено деяние по чл. 321 от НК.

Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в частните жалби, материалите по делото и като извърши служебна проверка за правилността на обжалваните определения, намира за установено следното:

Частните жалби от защитника на подсъдимия В. - адв. Л. и от подсъдимия В. М., както и тази от адв. Б. са подадени в законоустановения срок, от лица което разполагат с процесуална легитимация, насочени са срещу актове, които подлежат на обжалване, поради което са допустими.

Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни по следните съображения:

От материалите по делото се установява, че НОХД № 350/2026год. по описа на Окръжен съд гр. Плевен, е образувано въз основа на внесен от Окръжна прокуратура-гр. Плевен обвинителен акт срещу В. М. - за деяния по чл. 321 ал.3 т.1 вр. ал.1 и по чл. 354а ал.2 т.1 вр. ал.1 от НК; срещу Д. И. за деяния по чл. 321 ал.3 т.2 вр. ал.2 и по чл. 339 ал.1 от НК; срещу В. В. – за деяние по чл. 321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК; срещу Х. Д. за деяния по чл. 321 ал.3 т.2 вр. ал.2 и по чл. 354а ал.2 т.1 и т.4 вр. ал. 1 и вр. чл. 29 ал.1 б. „а“ и „б“ и по чл. 354а ал.2 т.1 и т.4 вр. ал. 1 и вр. чл. 29 ал.1 б. „а“ и „б“ от НК и срещу И. Т. за деяние по чл. 321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК.

За да постанови атакуваното определение, в частта му относно въпроса по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не са допуснати твърдяните от защитата на подсъдимия отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора. Този извод на съда е законосъобразен. Актът на решаващият съд е подробно мотивиран, поради което не е необходимо преповтаряне на изложеното в него. Съгласявайки се с посоченото въззивният съд би добавил следното: Не могат да бъдат споделени доводите на защитата на подсъдимия В. и на подсъдимия М., че липсва точно и ясно описание на фактите в ОА, обуславящи съставомерността на извършените от всяко едно от подсъдимите деяния, и по- конкретно тези, свързани с обвинението по чл. 321 от НК, за което им е повдигнато обвинение, както и че не били посочени 3 конкретните фактически действия на всеки от подсъдимите. Въззивният съд намира, че обвинението е формулирано по достатъчно достъпен за възприемане от привлечените към наказателна отговорност лица и техните защитници начин, а обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК относно неговото съдържание и относно конструкцията му. Прокурорът е описал достатъчно подробно действията и на всеки един от подсъдимите, както и защо ги е подвел под съответните състави на посочените в обвинителният акт престъпления. Описана е структурата на престъпното сдружение – ръководител и членове, описани са конкретните действия на всеки от подсъдимите, с които се допринася за осъществяване дейността на това сдружение. Очертана е нарочната цел за създаването на сдружението, както и времето през което всеки един от подсъдимите е участвал/респективно не е участвал/ в него като са посочени и причините за това. Поради изложеното настоящият въззивен състав не намира да е допуснато нарушение или ограничение на правото на защита на някой от посочените подсъдими, изразило се в невъзможност те да разберат в какво се състои обвинението срещу тях и адекватно да организират защитата си.

По жалбите срещу определението, с което е оставено без уважение искането на подсъдимите за изменение на мерките им за неотклонение на адв.

Л. и на подс. М.:

На първо място следва да се отбележи, че първостепенният съд е допуснал смесване на два процесуални реда за разглеждане на въпроси, свързани с мерките за неотклонение. С определение по реда на 270 от НПК се е произнесъл по отношение на четирима от петимата подсъдими, като е отказал изменението на мерките им в по- леки и е потвърдил най- тежката мярка за неотклонение спрямо тях. Молба за изменение на мярка по този ред обаче има единствено от защитника на подсъдимия В. М.. Липсват депозирани нарочни молби от другите трима подсъдими. Искания от тях са направени в съдебно заседание, но само поради обстоятелството, че съдът е заявил, че ще разглежда въпросът за мерките за неотклонение по този ред. В производството по проведеното разпоредително заседание, в което след неколкократно отлагане съдът е разгледал и молбата на подсъдимият М. по 270 от НПК е следвало произнасянето на съда по мерките да бъде с определението по чл.

248 ал.1 т.6 от НПК, тъй като законът го задължава за това. Ако съдът е дължал произнасяне по реда на чл. 270 от НПК, то е следвало да бъде само по 4 отношение на В. М.. Допускайки посоченото смесване на два процесуални реда, съдът е оставил без произнасяне, дължимо по реда на чл. 248 ал.1 т.6 от НПК въпросът, свързан с мярката за неотклонение на петия от подсъдимите – Д. И., който е с най- леката мярка за неотклонение и резонно не е имал искане по реда на чл. 270 от НПК.

В процесуален аспект не може да се приеме, че посоченото смесване на двата различни реда за разглеждане на мярката за неотклонение води до нарушаване права на който и да било от четиримата подсъдими. Първо защото при произнасянето са изслушвани всички страни, за които съдът се е произнесъл/без подс. Д. И. и защитника му/ и на следващо място, защото редът и срокът за обжалването на определението по чл. 248 ал.1 т.6 от НПК и на това по чл. 270 от НПК е един и същ.

По същество на жалбите: Отказът на първоинстанционният съд за промяна на търпяните от подсъдимите М. и В./обжалвали определението/ мерки за неотклонение от "задържане под стража" в по- леки е законосъобразен. Доводът на съда за липса на нововъзникнали обстоятелства, обосноваващи промяната на тази мярка също е правилен. На този етап не се откриват обстоятелства, които да разколебават обоснованото предположение.

Законосъобразен е извода, че високата степен на обществена опасност на извършените от подсъдимите деяния, за които им е повдигнато и съответното обвинение, както и тежестта и високата наказуемост, предвидена за тези престъпления е достатъчен мотив за укрИ.е на всеки от подсъдимите и възпрепятстване хода на наказателното производство. Опасностите са налични и към настоящият етап от развитие на съдебното производството.

Периодът на задържане – по 9 месеца за всеки на фона на фактическата и правна сложност на делото, както и на фона на обстоятелството, че вече е приключило ДП и делото се намира в съдебна фаза, също не може да бъде приет за продължителен, както правилно е приел съда.

Особено внимание в определението си окръжният съд е обърнал на здравословното състояние на подсъдимия В. М., което е напълно резонно предвид наличието на данни за наличие на неврологично заболяване. Това състояние не е подценено, напротив съдът го е изяснил подробно чрез назначаването на съдебно-медицинска експертиза, която е дала мотивирани отговори на поставените въпроси. Именно със обоснованото й заключение 5 съдът е мотивирал отсъствието на причини от здравословен характер за изменение на мярката за неотклонение в по- лека. Безспорно е установено какво е конкретното състояние към момента на М. – добро общо състояние и много добро възстановяване след лечение на мозъчен кръвоизлив.

Едновременно с това не е подценено посоченото от експерта относно необходимостта от непрекъснато наблюдение и медицински грижи, както и че изискуемото към здравословното му състояние е възможно да бъде осигурено в местата за лишаване от свобода и не е несъвместимо с престоя там. Указано е изрично на администрацията на Затвора Плевен да спазва стриктно дадените препоръки в съдебно-медицинската експертиза.

Предвид изложеното, обжалваните определения – това по реда на чл.

249 ал.3 от НПК и това по реда на чл. 270 ал.4 от НПК са правилни и законосъобразни и следва да се потвърдят, а жалбите срещу тях – като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 24.06.2026год., постановено по НОХД № 350/2026год. по описа на Плевенски окръжен съд, в частта по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, с което е оставено без уважение искането на защитниците на подсъдимите В. В. и В. М. за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора поради допуснати съществени процесуални нарушения.