Решение № 104 от 30.01.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2443/2022
- Вид
- Решение № 104
- Подписан
- 30.01.2024
- Състав
- Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Михаил Малчев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294 · Граждански процесуален кодекс
- чл.294, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 104 гр. София, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Михаил Малчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20221000502443 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 вр. чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 15.02.2019г по гр.д. № 5673/2014г Софийски градски съд,І ГО, 6-ти състав е отхвърлил като неоснователно искането по чл. 28,ал.1 и ал.2 от ЗОПДИППД /отм.19.11.2012г/ във връзка с пар.5 от ЗОПДНПИ /отм.23.01.2018г/ за отнемане в полза на Държавата по искане на КПКОНПИ на имущество на обща стойност 927 985.37лв, придобито от престъпна дейност от М. М. М. , В. С. С. и М. М. М. с ЕГН **********, действащ лично и чрез своята майка и законен представител В. С. на посочено имущество по искове с правно основание чл.10 вр. чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД/отм/, чл.4, ал.1 вр. чл.9 от ЗОПДИППД/отм/, чл.8 вр. чл. 4,ал.1 от ЗОПДИППД /отм/, чл.4, ал.2 вр. чл.9 от ЗОПДИППД/отм/.
Решението на СГС е обжалвано от КПКОНПИ , изцяло. Образувано е гр.д. № 2404/2019 по описа на САС, по което с решение от 30.12.2019г е отменено решението на СГС и искането на КПКОНПИ е изцяло уважено.
Решението на САС е обжалвано с касационна жалба от М. М.. Образувано е гр.д.
№ 2460/2020г по описа на ВКС, ІІІ ГО, по което с решение № 108/27.07.2022г 1 решението на САС е отменено и делото е върнато на САС за разглеждане при дадени задължителни указания по приложението на закона.
Производството понастоящем се развива по въззивната жалба на КОНПИ/ с предишно наименование КПКОНПИ/ против решението на СГС по гр.д. № 5673/2014г.
Жалбоподателят поддържа че решението е неправилно. Въззивникът оспорва изводите на съда за наличие на законен доход , придобит от ответниците, оправдаващ придобиването от тях на процесното имущество. Оспорва извода на съда за липса дори на косвена връзка между извършеното престъпление от първия ответник и придобитото имущество.
По делото е постъпил отговор от М. М./първи ответник/, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Възразява, че по делото се установява наличие на законен доход при ответниците за придобиване на процесното сега имущество и възразява за наличие дори на косвена връзка между престъпната дейност, за която този ответник е осъден с влязла в сила присъда и придобитото имущество.
В о.с.з. въззивникът КПКОНПИ се представлява от държавен инспектор Петкова, която поддържа въззивната жалба. Моли предявеният иск да бъде уважен изцяло по съображения, изложени във въззивната жалба. Претендира разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските претендирани от ответниците.
Въззивнкът депозира писмена защита по делото, с които сочи, че е налице влязла в сила присъда по отношение на М. М., с която е осъден за престъпление, включено в обсега на чл.3,ал.1, т.25 отЗОПДИППД/отм/. Установява се, че ответниците притежват имущество със значителна стойност на придобиване, за която няма данни за законни източници на средства и е налице основателно предположение, че имуществото е придобитов резултат на престъпна дейност на първия ответник, тъй като е установена връзка между придобитото имущество и извършеното престъпление Въззиваемата страна М. М., В. С. и М. М./син/ се представлява от адв. П. , която оспорва въззивната жалба и моли решението на СГС да бъде потвърдено. Поддържа възражението, че не се установява причинна връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, налично към края на периода. Претендирт разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемите депозират писмени бележки по делото, в които сочат, че не са налице изискуемите по чл.4 от ЗОПДИППД/отм/ предпоставки за отнемане на имущество. Сочат, че е налице задължителна практика за това, какво означава „имущество”. Ответниците мотивират, че по делото са доказани техни законни доходи в размер, по-висок от наличното в края на периода имущество, претендирано за отнемане.
Представителят на САП прокурор П. намира,че депозираната въззивна жалба е 2 основателна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно и като краен резултат не следва да бъде отменено.
Предявен е иск за отнемане в полза на държавата на имущество от М. М., В. С. и техния син М. М., с твърдение, че М. М./ баща/ е осъден с влязла в сила присъда за престъпление, което попада в обхвата на чл. 3, ал.1, т.25 от ЗОПДИППД/отм/. Ищецът твърди, че след извършен анализ е констатирано несъответствие между приходи и разходи на М. М., от което може да се направи извод за липса на законен източник на средства за придобиване на процесното имущество. В исковата молба е формулирано искане за отнемане в полза на държавата на недвижимо имущество и и суми, внесени по посочени банкови сметки или представляващи равностойност на дружествени дялове, дялов капитал или равностойност на продадени МПС.
В отговора на ИМ ответниците навеждат възражения, че е налице обосновано предположение, че притежаваното от тях имущество е придобито от престъпна дейност. Възразяват, че имат законни доходи, с които са придобили процесното имущество и че не е доказана дори косвена връзка между престъпната дейност на първия ответник и придобитото имущество.
С решението си състав на СГС е отхвърлил иска за отнемане в полза на държавата на придобито имущество от престъпна дейност , като е приел, че по делото ответниците доказват законни доходи за придобиване на имуществото и ищецът не доказва връзка между извършвана от първия ответник престъпна дейност и придобитото имущество.
За да бъдат предявените конститутивни искове по чл. 28, ал.1 и ал.2 от ЗОПДИППД/отм/ следва да се установяват предпоставките на чл.3 , ал. 1 от ЗОПДИППД/отм/, а именно , че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от 3 престъпна дейност и срещу него е започнало наказателно преследване за престъпление по Наказателния кодекс, по текстове изрично посочени в закона. На отнемане подлежи имущество, придобито през проверявания период от лицето или свързани с него лица, в случаите , когато може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник/чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД/отм /.
По делото не е спорно, че първият ответник след одобрено споразумение по НОХД № 4825/2012 г по описа на СГС е признат за виновен в това, че на 01.08.2012 г без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества на обща стойност 28 125,25 лв в описан лек автомобил и също държал в описан имот, отново с цел разпространение, високорискови наркотични вещества на обща стойност 28786,05 лв. И двете престъпления са включени в обхвата на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от закона.
В хода на проверката е установено, че проверяваното лице е придобило движимо и недвижимо имущество със значителна стойност.
С решение № 190/16.04.2014г КПКОНПИ взема решение да се предяви иск в СГС за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 927 985.37 лв, придобито от престъпна дейност срещу М. М. и свързани с него лица.
Настоящият иск е предявен в съда на 23.04.2014 г.
Установява се още безспорно по делото, че втората ответница е бивша съпруга на М., като бракът им е продължил от 21.09.2002 г до 28.02.2011г , когато е прекратен с влязло в сила решение на СРС. Третият ответник е син на първите двама, роден от брака им.
От решението на КОНПИ за проверка срещу М. М. по реда на ЗОПДИППД/отм/ се установява,че проверката по отношение на първия ответник обхваща периода от 04.12.1994 г до датата на предявяване на искането - 23.04.2014г, по отношение на втората ответница обхваща периода, през който се е намирала в брак с първия ответник, а именно от 21.09.2002 г. до 28.02.2011 г.
От така изложеното съдът установява, че е налице първата от предпоставките на закона за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност в полза на държавата, а именно първият ответник е признат за виновен с окончателен съдебен акт за престъпление, което попада в обхвата на чл.3 от закона , а останалите ответници са легитимирани да отговарят , наред с първия ответник, на осн. чл.9-10 от закона.
Втората от предвидените от закона предпоставки е лицето да е придобило имущество, което да е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД/отм/, или сборната цена на имущество, за което е отправено искането да е над 60 000 лв.
4
Уреждайки отнемане в полза на държавата имущество, придобито от престъпна дейност , според настоящия съдебен състав законът има предвид реално отнемане на имущество, налични към момента на приключване на проверката на лицето по чл.3 от ЗОПДИППД/отм/. В този смисъл съдът намира, че съответно приложение намират разясненията , дадени с ТР № 4/2023г по т.д. № 4/2021г на ОСГК на ВКС, т.2 съобразно които не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Съдът намира, че както отменения ЗОПДИППД, така и ЗПКОНПИ, при действието на който са дадени разясненията от ВКС с посоченото ТР, уреждат преобразуващото право на държавата да отнема имущество при определни хипотези, като под имущество и в двата закона се влага идентично съдържание. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено , че имуществото обхваща само правата, не и задължения, че на отнемане подлежи придобито налично имущество, а не доход, приход или разход. Разяснено е, че имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него – ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от приобретателя. Също така е посочено,че преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер. Предмет на отнемане могат да са налични парични средства, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Приложението на посоченото ТР № 4 и по отношение на отнемането на имущество в полза на държавата по реда на отменения ЗОПДИППД е изрично посочено по сходен казус и в решение № 50129/2024г по гр.д. № 3737/2020г на ВКС.
При съобразяване на така дадените разяснения съдебният състав намира,че не съставляват имущество, годно за отнемане в полза на държавата , посочените в исковата молба суми по сметки, представляващи равностойност на дялове, цена на разпоредено имущество и внесени суми, които не са налични към края на проверявания период. По отношение на тях предявения иск за отнемане в полза на държавата следва да бъде отхвърлен.
Разпечатката съдържа 38 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d89ff57d-b2ac-4723-9d05-de01941c89ad