Решение № 108 от 27.02.2020, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……….. 27.02.2020 г. град К.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

К. районен съд II граждански състав

На двадесет и седми януари Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

Председател:

С.Г.

Секретар: М.М.

Прокурор: като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 2070 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. П.К. твърди, че доверителката ѝ Б.И.Д. е сестра на починалата, вследствие на ПТП А.И.С., на *** години.

Заявява, че на *** г. около 07.00 ч., по път ПП I-6, км. 294, в района между разклоните за с. А. и с. Д. се движил л.а. „Д." с рег. № ***, управляван от водача С.Г.З., която нарушила правилата за движение по пътищата, като загубила контрол над управляваното МПС и навлязла в лентата за насрещно движение, при което реализирала челен удар с движещия се правомерно в собствената си лента за движение л.а. „М." с рег. № ***, управляван от водача А.И.С.. Вследствие на челния удар между двете МПС-та на място е починал водачът на л.а. „М." с рег. № *** А.И.С., на години.

Твърди, че по случая били образувани ДП № 1158/2015 по описа на РУП, гр. К. и пр.пр. № 3006/2015 по описа на ОП-С. Заявява, че воденото наказателно производство по НОХД № 115/2016 г. е приключило с влязла в сила присъда № 26/20.06.2016 г. по описа на Окръжен съд, гр. С., с която водачът на увреждащия автомобил е признат за виновен по повдигнатото обвинение на основание чл. 343, ал. 1, б. „в", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

В тази връзка, предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК, счита, че по делото е доказано извършеното деяние, неговата противоправност, вината на дееца и съставомерния противоправен резултат, настъпил в причинна връзка с извършеното деяние. В хода на наказателното производство е установено, че основна причина за настъпване на процесното ПТП е виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача С.Г.З.. С действията си същата грубо е нарушила основни правила за движение по пътищата, а именно: чл. 16, ал. 1 от ЗДвП - водачът З. е навлязла в лентата за насрещно движение, и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - водачът З. не е упражнила достатъчен контрол върху управляваното от нея МПС, като с деянието си по непредпазливост е причинила смъртта на А.И.С..

Заявява, че за увреждащия автомобил „Д." с рег. № ***, управляван от водача С.Г.З. има сключена застраховка, „Гражданска отговорност" със ЗД "Б.„ АД, гр. С., застрахователна полица № *** г., валидна от 10.01.2015 г. до 10.01.2015 г. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 2 000 000 лв., по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2015 г.

Сочи, че в конкретния случай, доверителката ѝ е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД "Б." АД и са представили всички документа, с които разполагат. По случая са заведени преписки, по които застрахователят е отказал да изплати обезщетение.

С оглед на изложеното, счита, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД "Б. И." АД.

Твърди, че доверителката ѝ Б.И.Д. е сестра на загиналата А.И.С.. Между тях е съществувала много силна връзка, характеризираща се с изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа, помагали са си взаимно, поддържали са близки отношения. Доверителката ѝ изключително тежко преживява смъртта на нейната сестра. Загубата на сестра ѝ се отразява изключително зле на здравословното и психическото ѝ състояние. Моралните страдания на доверителката ѝ, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа загуба на нейната сестра се отразяват изключително тежко на емоционалното ѝ състояние, не може да приеме и преодолее случилото се, мъката ѝ е огромна.

Счита, че с оглед на изложеното, причинените болки и страдания на доверителката ѝ следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужда, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.

Заявява, че вредите на доверителката ѝ са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Стела З., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗД "Б." АД.

Счита, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД "Б." АД за причинените неимуществени вреди на доверителите ѝ, поради което за последните е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение. Предявените искове са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от причинената смърт, а от друга страна с лимита, до който ответникът отговаря и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че предявените граждански искове са основателни и доказани по размер и да осъди ответника ЗД "Б." АД да заплата на доверителката ѝ Б.И.Д. сума в размер на по 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на нейната сестра А.И.С.. Претендира законна лихва върху всяка една от сумите от 28.08.2015 г. - датата на която изтича срока по чл. 429, ал. З от КЗ, вр с.чл.

430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите. Претендира направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Р.Г., която моли съда да уважи предявените искове. По делото е представена и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗД “Б.“ АД, чрез адв. П. П., с който заявява, че счита подадената искова молба за нередовна, а предявеният иск по същество неоснователен, необоснован, недоказан и прекомерно завишен по размер, поради което оспорва изцяло ищцовата претенция (главен и акцесорен иск), както по основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.

Счита, че представените към исковата молба документи и съобразно постановките на ТР № 1/21.06.2018год. по тълкувателно дело № 1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС позволяват да се направи извода, че ищцата е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение, поради което искът е допустим, но неоснователен, необоснован и недоказан, прекомерно завишен по размер.

Твърди, че исковата молба е неоснователна. Счита, че не е налице материална легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди. Намира, че възможността за обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 год. и ППВС № 5/1969 год. се допуска само като изключение, когато болките и страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

Оспорва съществуването на трайна и дълбока връзка между ищцата и починалата и в тази връзка, че са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания, които да подлежат на обезщетяване по правилото на чл. 52 ЗЗД.

Твърди, че за ищцата не са настъпили вреди от смъртта на А.И.С., които да подлежат на обезвреда. Поради това и твърди, че първата няма качеството на увредено лице по смисъла на Кодекса за застраховането. Вредата, като елемент от фактическия състав на деликта, подлежи на доказване и не се предполага на база твърдени родствени връзки.

Предвид това, заявява, че оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.

Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за недължим, респ. за прекомерен и намиращи се в противоречие с принципа за справедливост, проглА. в чл. 52 ЗЗД, включително противоречащ на § 96. (1) от Преходните и Заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 101 от 2018год., в сила от 07.12.2018год.), във вр. с чл. 493а, ал. 4 КЗ.

Съгласно ал. 1 от чл. 493а. (Нов - ДВ, бр.

101 от 2018год., в сила от 07.12.2018год.) от КЗ в случаите на смърт на пострадалото лице се дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице, а съгласно ал. 2 на същия член комисията, министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика приемат съвместна наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице. В следващата ал. 4 на чл.

493а КЗ изрично е посочено, че когато по изключение друго лице, извън лицата по ал. 3, (каквато е ищцата по настоящето дело), претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.

Съгласно § 96. (1) от Преходните и

Заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 101 от 2018год., в сила от 07.12.2018год.) до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5 000 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и чл.

493а, ал. 4 КЗ и § 96 от ДР от Кодекса за застраховането и предвид липсата на влязла в сила наредба размера на неимуществените вреди, съответно дължимото обезщетение се определя от съда по справедливост, но в определените рамки до 5 000 лева.

Дори и в тези рамки, счита, че обезщетението, не отговаря на действителната вреда, като е прекомерно и не се подкрепя от фактическата обстановка, представените доказателства по делото и не съответства с принципа за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД и неблагоприятните последици за ищцата от настъпилата вследствие на пътнотранспортно произшествие смърт на пострадалото лице.

Сочи, че с ТР № 1/21.06.2018 год. по тълкувателно дело № 1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС, е разширен кръга от лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, посочени в Постановление № 4 от 25.\/.1961 год. и Постановление № 5 от 24. Х1.1969 год. на Пленума на Върховния съд (родители, деца, съпруг и лице във фактическо съжителство) и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Като сестра на пострадалото лице, ищцата по делото е активно легитимирана да предяви иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от неговата смърт, но от самите твърдения в исковата молба не може да се направи извод, че отношенията между починалата и ищцата са се характеризирали с особена зависимост и силна връзка, която да е прекъсната с нейната смърт. Обезщетение в настоящия случай не се присъжда при доказана родствена връзка, а точно обратното при доказана трайна и особено дълбока, близка и емоционална връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди, както и на естеството и продължителността на търпените болки и страдания.